Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (136)

Приложенията

Рекламите на iPad не са за самото устройство, а за нещата, които могат да се правят с него. Всъщност успехът му се дължи не на красивия хардуер, а на програмите, които позволяват на потребителя да се наслаждава на всякакви приятни занимания. Има хиляди — стотици хиляди приложения, които могат да се свалят безплатно или срещу няколко долара. Можеш да стреляш с прашка по разгневени птици, да проверяваш стойността на ценните си книжа, да гледаш филми, да четеш книги и списания, да следиш новините, да играеш игри, да пропиляваш по вълнуващ начин времето си. Интеграцията на хардуер, софтуер и дистрибуция отново улеснява всичко. В този случай обаче приложенията позволяват платформата да бъде до частично отворена (по много контролиран начин) за външни производители, желаещи да създават софтуер и съдържание за iPad — отворена като внимателно поддържана, оградена градска градинка.

Явлението „приложения“ започва с iPhone. В началото на 2007 г., когато устройството излиза на пазара, за него все още няма програми, разработени от други фирми. Първоначално Джобс не иска външни хора да създават приложения, които могат да смущават работата на айфона, да го заразяват с вируси или да го замърсяват.

Членът на управителния съвет Арт Левинсън е сред онези, които настояват за „отваряне“ на айфона.

— Обаждах се няколко пъти да го убеждавам да отвори приложенията за външни фирми — спомня си той.

Ако „Епъл“ откаже, някой друг производител на смартфони ще отвори системата си и това ще му осигури предимство на пазара. Шефът на маркетинга на „Епъл“ Фил Шилер е на същото мнение:

— Не можех да си представя, че ще направим нещо толкова велико като айфона и няма да позволим на външни програмисти да пишат купища приложения за него. Знаех, че на потребителите страшно ще им хареса.

Като външен наблюдател инвеститорът Джон Дуър изтъква, че отварянето на системата ще създаде цяла прослойка от предприемачи, които ще измислят нови услуги.

Джобс скоро намира начин да се възползва от предимствата и на двете стратегии. Ще позволи на външни хора да пишат приложения, но само ако отговарят на строги изисквания, преминат през тестове и одобрение от „Епъл“ и се продават през магазина iTunes. Това ще даде възможност на хиляди програмисти да участват във вълнуващо съревнование; в същото време компанията ще има достатъчно контрол върху продукта, за да запази целостта и простата му функционалност.

— Решението беше гениално и изключително сполучливо — смята Левинсън. — Така използвахме всички плюсове на отворената система, като запазихме пълния контрол.

Онлайн магазинът App Store за iPhone е открит през юли 2008 г.; само девет месеца по-късно е реализиран милиардният даунлоуд. През април 2010 г., когато излиза iPad, вече има 185 000 приложения за iPhone. Повечето работят и на iPad, макар да не оползотворяват предимствата на по-големия екран. След по-малко от пет месеца обаче различни програмисти вече са написали 25 000 нови приложения, специално конфигурирани за iPad. През юли има 500 000 приложения за двете устройства, а са свалени над 15 милиарда пъти.

App Store създава цяла нова индустрия буквално за една нощ. В студентски общежития, гаражи и големи медийни корпорации предприемчиви хора измислят нови приложения. Инвестиционната компания на Джон Дуър създава „Айфънд“ с капитал 200 милиона, който предлага финансиране на най-добрите идеи. Вестниците и списанията, които предлагат съдържанието си безплатно, виждат последен шанс да вкарат духа на този съмнителен бизнес обратно в бутилката. Предприемчиви издатели създават списания, книги и учебни материали специално за iPad. Например реномираното издателство „Колауей“, което публикува книги в различни жанрове, решава „да изгори мостовете“, като се откаже окончателно от хартията и издава книгите си само под формата на интерактивни приложения.

iPad и другите устройства, базирани върху приложения, са предвестници на една фундаментална промяна в цифровия свят. През 80-те години свързването с интернет обикновено ставаше посредством доставчик, който вземаше пари за достъпа и внимателно поддържаше заграденото „паркче“, пълно със съдържание. То имаше малък брой изходи, през които по-смелите потребители успяваха да се промъкнат в големия свят на мрежата. През втората фаза, започнала през 90-те години, бяха измислени браузърите: с помощта на хипертекстови трансферни протоколи, свързващи милиарди сайтове, те дават възможност на всеки да сърфира в интернет. Появиха се търсачки, с които човек лесно да намира интересуващите го страници. Пускането на iPad предвещава налагането на нов модел. Приложенията приличат на оградените паркове от миналото. Създателите им могат да вземат такси и да предлагат повече функции на потребителите. Това обаче заплашва отворената и взаимосвързана природа на мрежата. Тъй като iPad позволява и използването на приложения, и сърфирането в мрежата, това не е война срещу сегашния интернет модел. То обаче дава алтернатива както на потребителите, така и на създателите на съдържание.