Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (78)

Камера — стоп!

През ноември 1991 г. Ласетър и екипът му от „Пиксар“ вече са готови с първата половина от филма и той е готов за заснемане. Те отиват в Бърбанк, за да го покажат на Каценбърг и другите представители на „Дисни“. Питър Шнайдер, шеф на отдела за анимационни филми, поначало не е очарован от идеята на Каценбърг анимацията на „Дисни“ да бъде правена от външна фирма. Той заявява, че филмът е ужасна каша, и нарежда да спрат продукцията. Каценбърг се съгласява.

— Защо филмът е толкова ужасен? — пита той своя колега Том Шумахер.

— Защото това вече не е техният филм — отговаря директно Шумахер.

По-късно той обяснява:

— Те следваха бележките на Каценбърг и проектът много се отклони от първоначалната идея.

Ласетър осъзнава, че Шумахер е прав.

— Стоях там и много се срамувах от онова, което виждах на екрана — спомня си той. — Героите в историята бяха най-нещастните дребнави същества, които бях виждал.

Той моли „Дисни“ да го оставят да работи на спокойствие в „Пиксар“ и да преработи сценария. Каценбърг се съгласява.

Джобс не се намесва особено много в творческия процес. Предвид амбицията му винаги да контролира нещата, особено когато става въпрос за естетика и дизайн, фактът, че успява да се въздържи, свидетелства за уважението, което изпитва към Ласетър и останалите творци от „Пиксар“, както и за умението на Ласетър и Катмъл да го държат настрана. Все пак той помага на екипа да движи отношенията с „Дисни“ и екипът на „Пиксар“ високо цени това. Когато Каценбърг и Шнайдер спират производството на „Играта на играчките“, Джобс инвестира свои лични средства, за да може работата да продължи. Освен това застава на тяхна страна срещу Каценбърг.

— Той обърка всичко в „Играта на играчките“ — казва Джобс по-късно. — Искаше Уди да бъде лошият и когато спря работата, ние решихме да не се съобразяваме с него. Казахме си „Не това искаме“ и направихме филма така, както бяхме решили от самото начало.

Три месеца по-късно екипът на „Пиксар“ е готов с новия сценарий. Характерът на Уди е изцяло променен: от тираничен господар на играчките на Анди той се превръща в техен мъдър водач. Ревността, която изпитва към Бъз Лайтиър, е смекчена и представена със съчувствие на фона на песента на Ранди Нюмън „Странни неща“. Сцената, в която Уди бута Бъз през прозореца, също е преработена; в новия вариант падането на Бъз е резултат от инцидент, в който участват Уди и една настолна лампа. Каценбърг и хората от „Дисни“ одобряват новия сценарий и през февруари 1994 г. работата по филма е подновена.

Каценбърг е силно впечатлен от това, че Джобс през цялото време държи разходите под строг контрол.

— Дори и в началния етап на планирането на бюджета Стив много държеше всичко да бъде направено по най-ефективния начин — казва той.

Но предвидените 17 милиона долара се оказват недостатъчни, особено след промените, наложени от Каценбърг, когато той настоява да направят характера на Уди прекалено „остър“. За да довърши филма както трябва, Джобс иска още пари.

— Виж какво, ние с теб сключихме сделка — заявява му Каценбърг. — Оставихме те да контролираш финансовата страна на работата и ти се съгласи да я свършиш за сумата, която ти предложихме.

Джобс направо побеснява. Звъни му няколко пъти по телефона, взима самолета и отива при него. По думите на Каценбърг се държи „така неотстъпчиво, както само той може“. Джобс твърди, че „Дисни“ са отговорни за преразхода, тъй като Каценбърг объркал първоначалната идея дотолкова, че е нужна допълнителна работа, за да върнат филма към първоначалната концепция.

— Чакай малко! — не му остава длъжен Каценбърг. — Ние ти помагаме. Творческият ни екип ти помага, а ти искаш да ти платим за това.

В случая двама души, които на всяка цена искат да контролират ситуацията, се карат кой на кого прави услуга.

Ед Катмъл, който е далече по-дипломатичен от Джобс, успява да постигне компромис за новия бюджет.

— Аз имах много по-добро мнение за Джефри, отколкото повечето хора, които работеха по филма — казва той.

Този случай кара Джобс да започне да крои планове как в бъдеще да си осигури по-голямо влияние в „Дисни“. Той не иска да бъде просто подизпълнител, а да упражнява контрол. Това означава, че „Пиксар“ ще трябва да допринесе за финансирането на бъдещите проекти, което пък значи да сключи нова сделка с „Дисни“.

С напредването на филма Джобс се въодушевява все повече. До този момент той е преговарял с различни компании (от „Холмарк“ до „Майкрософт“) за това да им продаде „Пиксар“. Докато обаче наблюдава как Уди и Бъз оживяват, осъзнава, че този филм може да промени цялата филмова индустрия. Той гледа многократно готовите сцени, дори кани приятели, с които да сподели новата си страст.

— Не знам колко версии на „Играта на играчките“ изгледах, преди филмът да бъде окончателно готов — казва Лари Елисън. — В крайна сметка това се превърна в някаква форма на мъчение. Отивах му на гости и гледах последните подобрения. Стив е вманиачен в това всичко да бъде изпипано, от историята до техниката, и е доволен само ако всичко се е получило перфектно.

През януари 1995 г. „Дисни“ канят Джобс да присъства на официална пресконференция, на която са излъчени някои от сцените на „Покахонтас“. Така Джобс все повече се убеждава, че капиталът, вложен в „Пиксар“, в крайна сметка може да се възвърне.

Пресконференцията се осъществява в една палатка, опъната в Сентръл Парк в Манхатън. Там изпълнителният директор на „Дисни“ Майкъл Айснър съобщава, че премиерата на „Покахонтас“ ще се състои пред 100 000 души, ще се прожектира на екрани с височина 28 метра на Голямата поляна в Сентръл Парк. Джобс е опитен шоумен, който много добре знае как се организират премиери, но дори той е удивен от грандиозния план. Известният призив на Бъз Лайтиър „До безкрайността и отвъд нея!“ добива нов смисъл.

Джобс решава, че премиерата на „Играта на играчките“ е добър повод да пусне в продажба акции на „Пиксар“. Дори инвестиционните банкери, които обикновено посрещат добре такива предложения, са малко резервирани и твърдят, че това не може да се случи. Но Джобс е твърдо решен да го направи.

— Бях доста нервен и настоях да изчакаме пускането на втория филм — спомня си Ласетър. — Стив не беше съгласен и каза, че имаме нужда от пари в брой, половината от които да вложим за новите филми и да предоговорим сделката с „Дисни“.