Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (134)

Представянето, януари 2010 г.

Обичайното въодушевление, което Джобс поражда при всяко обявяване на нов продукт, бледнее пред истерията около представянето на iPad на 27 януари 2010 г. в Сан Франциско. „Икономист“ отпечатва на предната си корица снимка на Джобс с бяла роба, ореол и устройството в ръка, наречено от журналистите „таблетът на Исус“. „Уолстрийт Джърнъл“ публикува вдъхновено съобщение в същия дух: „Последния път, когато представянето на една обикновена плочка е предизвикало такова вълнение, върху нея били написани десет заповеди.“

Като че ли за да подчертае историческото значение на това представяне, Джобс поканва много ветерани от първите години на „Епъл“. Още по-показателно е, че сред публиката са също Джеймс Ийсън, който година по-рано му трансплантира черен дроб, и Джефри Нортън, който оперира панкреаса му през 2004 г. Двамата седят редом с жена му, сина му и Мона Симпсън.

Джобс прави майсторско представяне, подобно на онова на айфона три години по-рано. Този път показва изображение с iPhone и лаптоп с въпросителен знак между тях.

— Въпросът е има ли място за нещо по средата? — пита той.

Това „нещо“ трябва да бъде удобно за сърфиране в интернет, изпращане на имейли, гледане на снимки и филми, слушане на музика, игри и четене на електронни книги. Той забива ножа в самото сърце на концепцията за нетбука.

— Нетбуците не стават за нищо! — Залата гръмва в аплодисменти. — Има обаче нещо, което става. И ние го наричаме iPad.

За да подчертае практичността на айпада, Джобс се приближава до удобно кожено кресло и масичка, монтирани на сцената, и небрежно взема поставеното върху нея устройство.

— Той е много по-интимен от лаптопа.

Пред очите на публиката преглежда уебсайта на „Ню Йорк Таймс“, изпраща писма на Скот Форстол и Фил Шилер („Днес наистина пускаме айпада!“), прехвърля няколко снимки от фотоалбум, проверява календара, увеличава образа на Айфеловата кула в „Гугъл Мапс“, стартира няколко видеоклипа („Стар Трек“ и анимацията „Нагоре“ на „Пиксар“), показва виртуалната етажерка с електронни книги и пуска една песен (Like a Rolling Stone на Боб Дилън, която е използвал и при представянето на iPhone).

— Не е ли страхотно? — пита Джобс.

С последния диапозитив на екрана той подчертава един от мотивите в живота си, който се олицетворява от iPad: улична табела на кръстовището между „Технология“ и „Свободни изкуства“.

— Причината „Епъл“ да създава продукти като iPad е, че винаги сме се стремили да съчетаваме напредналата технология с изкуство — заявява в заключение.

iPad е цифровото превъплъщение на каталога „Цяла земя“ — място на срещата между творчеството и уредите на ежедневието.

За първи път първоначалната реакция не е приветствен хор. iPad още не е пуснат в продажба (това е планувано чак за април) и някои от зрителите на демонстрацията нямат ясна идея какво представлява. Един напомпан със стероиди iPhone? „Не съм бил толкова разочарован, откакто Снуки се забърка с Майкъл Сорентино“ — пише в „Нюзуийк“ Даниел Лайънс (който в свободното си време играе ролята на „лъжливия Стив Джобс“ в една пародия по интернет). Блогът „Гизмодо“ публикува статия, озаглавена „Осемте скапани неща в iPad“ (няма мултитаск, няма камера, няма флаш…). Блогърите се подиграват дори с името, като използват жлъчни асоциации с дамски превръзки. Ключовата дума „ай-тампон“ става трета най-разпространена тема в „Туитър“.

Бил Гейтс също реагира снизходително. Пред Брент Шлендър той споделя:

— Все още смятам, че комбинацията между глас, писец и клавиатура — с други думи, нетбукът — ще бъде най-търсеното нещо на пазара. Това представяне не ме зашемети както навремето айфонът. Тогава си казах: „Леле, «Майкрософт» не вдигна достатъчно високо летвата.“ Айпадът е хубаво устройство за четене, но в него няма нищо, което да ме накара да кажа: „Ох, трябваше «Майкрософт» да го измисли.“

Продължава да твърди, че неговата стратегия за използване на писец ще надделее.

— Преди години предсказах, че таблетът с писец ще завладее пазара — каза ми веднъж. — Накрая ще се окажа прав, гарантирам.

В нощта след представянето Джобс беше раздразнен и потиснат. Когато се събрахме в кухнята, за да вечеряме, се захвана да праща имейли и да отваря уебстраници на айфона си, докато крачеше около масата.

През последните двайсет и четири часа са ми пратили около осемстотин имейла. Повечето са с оплаквания. Нямало USB-кабел! Нямало това, нямало онова. Някои са от сорта на „Майната ти! Как може да направиш такова нещо?“. Обикновено не отговарям на имейли, но на тоя му писах: „Така ще говориш на баща си!“ Някои пък не харесват името iPad. И така нататък, и така нататък. Днес съм малко депресиран. Такива неща ме съсипват.

Този ден все пак имаше едно поздравително обаждане: от началника на канцеларията на Обама — Рам Еманюъл. По време на вечерята обаче Стив отбеляза, че президентът не му се е обаждал, откакто е поел поста.

Публичните критики намаляват, когато iPad е пуснат за продажба през април и хората могат да го пробват. „Тайм“ и „Нюз-уийк“ го слагат на кориците си. „Трудното, когато пишеш за продуктите на «Епъл», е това, че те винаги са съпроводени от шумна реклама — пише Лев Гросман в «Тайм». — Другият проблем е, че понякога рекламата отговаря на реалността.“ Основната му забележка, и то съществена, е, че „устройството е прекрасно за консумиране на медийни продукти, но не помага много за създаването им.“ Компютрите, особено „Макинтош“, са се превърнали в инструменти, позволяващи на хората да правят музика, видеоклипове, уебсайтове и блогове, които могат да се пускат в мрежата, за да ги виждат всички. „Айпадът измества приоритета от създаването на съдържание към простото поемане и манипулиране. Той те ограничава, превръща те в пасивен консуматор на чужди шедьоври.“ Джобс приема тази критика присърце. Заема се да направи следващия вариант на айпада така, че да помага на потребителя да твори.

„Нюзуийк“ публикува заглавие: „Кое му е толкова велико на айпада? Всичко!“ Даниел Лайънс, който прави коментара за Снуки след представянето на устройството, си променя мнението: „Първата ми мисъл, докато гледах демонстрацията на Джобс, беше, че това няма да е нищо особено. Мислех си, че ще е просто една по-голяма версия на iPod Touch. После имах възможност да пробвам iPad и си казах: «Искам да го имам!»“. Лайънс, както и много други, осъзнава, че това е личен проект на Джобс, отразяващ напълно убежденията му. „Той има невероятната способност да измисля играчки, от които все още не подозираме, че се нуждаем, но изведнъж се оказва, че не можем без тях — пише Лайънс. — Затворената система е може би единственият начин да се постигне онова техно-дзен съвършенство, с което е известен «Епъл».“

Повечето спорове покрай айпада се въртят около въпроса дали тази затворена, напълно интегрирана система е гениална или обречена. „Гугъл“ поема ролята на „Майкрософт“ през 80-те години — предлага мобилната платформа „Андроид“, която е отворена и може да се използва от всеки производител на хардуер. Ето какво пише Джон Форт във „Форчън“ за този дебат: „Затворените системи не се приемат добре, но работят прекрасно, а това е добре за потребителя. И никой в компютърната област не го доказа по-убедително от Стив Джобс. Като интегрира хардуер, софтуер и услуги и ги контролира изцяло, «Епъл» винаги изпреварва конкурентите си и пуска на пазара съвършени продукти.“ И двамата са на мнение, че айпадът ще бъде най-показателният тест от пускането на „Макинтош“ насам. „С чипа А4, който захранва това устройство, «Епъл» се приближава с още една крачка към постигането на пълен контрол — пише Форт. — Сега Купертино контролира на 100% силиций, устройство, операционна система, програмно обезпечение и система за плащане.“

Джобс отива в магазина на „Епъл“ в Пало Алто малко преди обяд на 4 април, денят преди пускането на iPad на пазара. Даниел Котке — приятелят му от „Рийд“ и първите години на „Епъл“, който вече не се сърди, че не е получил учредителски акции — нарочно отива там.

— Бяха минали петнайсет години и исках да го видя — разказва той. — Сграбчих го и му казах, че ще използвам айпада за текстовете на песните ми. Той беше в страхотно настроение и след толкова години двамата хубаво си поприказвахме.

Лорийн и най-малкото им дете Ийв наблюдават случката от един ъгъл в магазина.

Возняк, който в началото на кариерата си е твърд привърженик на отворената система, започва да преосмисля убежденията си. Той отново прекарва цялата нощ на опашката с останалите ентусиасти, чакащи отварянето на магазина. Този път отива в търговския център „Вали Феър“ в Сан Хосе. Един репортер го разпитва за затворения характер на епълската екосистема.

— „Епъл“ те затваря като малко дете в кошарка, но това си има и предимства — споделя Возняк. — Обичам отворените системи, но пък аз съм хакер. Повечето хора искат неща, които се ползват лесно. Геният на Стив е в това, че знае как да прави нещата прости, а за тази цел понякога трябва да контролираш всичко.

Въпросът „Какво имаш на айпада?“ измества „Какво имаш на айпода?“ Дори хората от екипа на Обама се увличат по модата на iPad и се включват в играта. Икономическият съветник Лари Съмърс си качва финансово-информационното приложение „Блумбърг“, скрабъл и „Федералист Пейпърс“. Началникът на президентския щаб Рам Еманюъл чете няколко вестника; съветникът по комуникациите Бил Бъртън предпочита „Венити Феър“ и цял сезон от телевизионния сериал „Изгубени“; а директорът на политическия щаб Дейвид Аксълрод гледа бейзбол и слуша „Нешънал Пъблик Рейдио“.

Джобс се впечатлява от една статия на Майкъл Ноуър, публикувана в сайта на „Форбс“, която по-късно ми препрати. Докато Ноуър четял научнофантастичен роман на айпада си в някаква ферма в Колумбия, до него се приближило едно шестгодишно хлапе, което чистело оборите. От любопитство Ноуър му показал устройството. Без никакви указания и дори представа какво е компютър, момченцето започнало да го използва интуитивно — да сменя екрана, да стартира приложения, да играе пинбол. „Стив Джобс създаде могъщ компютър, който дори неграмотно шестгодишно дете може да използва без инструкции — пише Ноуър. — Това е истинска магия.“

За по-малко от месец „Епъл“ продава 1 милион айпада. Айфонът достигна този оборот за два пъти по-дълго време. През март 2011 г., девет месеца след пускането му, са продадени 15 милиона. В някои отношения това е най-успешният масов продукт в историята.