Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Steve Jobs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 11 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
v_green (2014)
Корекция и форматиране
Fingli (2014)

Издание:

Уолтър Айзъксън. Стив Джобс

Второ издание. СофтПрес ООД, 2012

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

Графично оформление: Александрина Иванова

Оформление на корицата: Радослав Донев

ISBN 978-954-685-999-0

Формат: 70/100/16

Печатни коли: 42

История

  1. — Добавяне

„Тенекиената играчка“

Джобс обаче не е в добри взаимоотношения с всички в „Пиксар“. Най-сериозният му сблъсък е със съоснователя на фирмата Алви Рей Смит. Той израства в селско семейство в Северен Тексас и е баптист по религия. Алви е човек със свободен дух, хипар, който по-късно започва да се занимава с компютърно инженерство. Той е огромен мъж, смее се гръмко, а егото му е голямо почти колкото ръста му.

— Алви е винаги лъчезарен, усмихнат, приятелски настроен, а по време на конференции винаги събира група фенове — казва Пам Керуин. — Никак не е чудно, че Стив се дразни от него. И двамата са хора с визия, много енергия и огромно его. За разлика от Ед Алви не е готов да подминава някои неща в името на мира и спокойствието.

Според Смит Джобс е човек с голямо самочувствие и харизма и поради това често злоупотребява с властта, която има.

— Той е като евангелистките проповедници, които се появяват по телевизията — казва Смит. — Иска да контролира хората, но аз не мога да му бъда роб и това е причината за сблъсъка между нас. Ед е много по-склонен да се плъзга по течението.

За да затвърди господството си, по време на някои съвещания Джобс казва възмутителни или неверни неща. В такива случаи Смит много обича да го поправя, след което избухва в смях и започва да му се подиграва. Разбира се, това не събужда топли чувства у Джобс.

Веднъж, по време на събрание на борда, Джобс започва да се кара на Смит и на други високопоставени служители на „Пиксар“ за това, че печатните платки за новата версия на „Пиксар Имидж Къмпютър“ още не са готови. По същото време NeXT също закъснява с печатните си платки и Смит не пропуска да му го напомни:

— Чакай малко, платките на NeXT закъсняват дори повече от нашите, така че престани да ни викаш.

Джобс направо побеснява, или „изкрейзва“ по думите на Смит. Когато Смит се чувства атакуван или решава, че някой се заяжда с него, се „задейства“ южняшкият му акцент. Джобс пък започва саркастично да го имитира.

— Беше си чист терор и аз избухнах като никога досега — спомня си Смит. — Преди да разбера какво става, вече стояхме на около пет сантиметра един от друг и си крещяхме в лицето.

По време на съвещания Джобс не позволява на никой друг да се доближи до бялата дъска, на която пише. В този случай Смит, който е по-едър от него, го избутва и започва той да пише.

— Не ти позволявам! — изкрещява Джобс.

— Какво не ми позволяваш? — отвръща Смит. — Да пиша на дъската ти? Я, стига глупости!

Разярен, Джобс излиза от стаята и затръшва вратата.

В крайна сметка Смит си подава оставката и основава нова компания, която произвежда софтуер за дигитално рисуване и обработка на образи. Джобс не му позволява да използва един код, който е създал по време на работата си в „Пиксар“, и враждата им се задълбочава още повече.

— Накрая Алви получи онова, което искаше — казва Катмъл, — но в продължение на една година беше под голям стрес и разви възпаление на белия дроб.

В крайна сметка нещата се развиват благополучно за Смит, „Майкрософт“ купува новата му компания и той става единственият човек, основал една компания, която продава на Джобс, и друга, която продава на Гейтс.

Джобс, който е раздразнителен и в най-добрите си периоди, става особено свадлив, когато се оказва, че и трите основни проекта на „Пиксар“ (хардуер, софтуер и анимация) са губещи.

— Все се оказваше, че трябва да наливам още пари — спомня си той.

В началото се мръщи, но в крайна сметка подписва нов чек. След изгонването му от „Епъл“ и поражението с NeXT той не може да си позволи още един провал. За да намали загубите, нарежда нови съкращения на персонала, които провежда с типичната си пълна липса на съчувствие. Пам Керуин си спомня:

— Той нямаше нито финансовия, нито емоционалния потенциал да се отнесе подобаващо към съкратените.

Джобс настоява съкращенията да се извършат незабавно, без обезщетение за служителите. Керуин води Джобс на разходка из паркинга и го моли да даде на служителите поне двуседмично предизвестие.

— Добре — отвръща рязко той, — но предизвестието влиза със задна дата отпреди две седмици.

По това време Катмъл е в Москва и Керуин отчаяно му звъни по телефона. Когато се връща, той успява да издейства някакво мизерно обезщетение за съкратените и малко поуспокоява ситуацията.

В един момент членовете на анимационния екип на „Пиксар“ се опитват да убедят „Интел“ да правят някои от техните реклами и Джобс става нетърпелив. По време на едно събрание започва да се кара на един от маркетинг мениджърите на „Интел“, взима телефона и се обажда направо на генералния директор на компанията Анди Гроув. Гроув, който все още играе ролята на ментор, се опитва да му даде урок и се застъпва за мениджъра.

— Застанах на страната на служителя си — разказва той. — Стив не обича да се отнасят към него като към доставчик.

Гроув продължава да играе ролята на ментор, когато Джобс предлага „Пиксар“ да помогне за подобряване на капацитета на процесорите си и да рендира триизмерни графики. Когато инженерите на „Интел“ приемат предложението му, Джобс изпраща имейл, в който заявява, че първо трябва да платят на „Пиксар“. Главният инженер на „Интел“ отвръща:

— В миналото не сме поемали никакви финансови ангажименти в замяна на препоръки относно микропроцесорите ни; не възнамеряваме да го правим и в бъдеще.

Джобс препраща отговора на Гроув и добавя, че според него думите на инженера са „изключително арогантни, като се има предвид слабото представяне на «Интел» по отношение на компютърните графики“. Гроув праща на Джобс смразяващ отговор, в който казва, че обмяната на идеи е „честа практика между приятели и приятелски настроени компании“; добавя, че в миналото той често е споделял идеите си с Джобс, и Джобс не трябва да действа толкова меркантилно. Стив омеква.

— Имам много недостатъци, но неблагодарността не е сред тях — отговаря той. — Затова промених позицията си на 180 градуса и ти предлагам помощта си напълно безплатно. Благодаря ти, че ми помогна да погледна обективно на нещата.

„Пиксар“ успява да създаде някои много ценни софтуерни продукти, насочени към средностатистическия потребител или поне към онези, които подобно на Джобс имат страст към дизайна. Джобс все още се надява, че възможността за създаване на реалистични триизмерни образи в домашни условия ще се превърне в мода. Например програмата Showplace на „Пиксар“ позволява да се променят нюансите в триизмерните обекти, така че да могат да бъдат показвани от различни ъгли с подходящите светлосенки. За Джобс това е изключително увлекателно, но пък повечето потребители могат спокойно да минат и без него. В този случай страстта му го подвежда — софтуерът има удивителни възможности, но му липсва простотата, която Джобс винаги е смятал за изключително важна. „Пиксар“ не може да се сравнява с „Адоби“, чийто софтуер не е така изтънчен, но е много по-лесен за използване и много по-евтин.

Дори когато хардуерът и софтуерът на „Пиксар“ вървят към провал, Джобс продължава да защитава групата, занимаваща се с анимация. За него тя се превръща в малък изолиран остров на вълшебството и артистичността, който му носи дълбоко емоционално удоволствие. Готов е винаги да я подкрепя и да заложи всичко на нея. През пролетта на 1988 г. парите намаляват дотолкова, че той свиква събрание, на което постановява драстични икономии. След съвещанието Ласетър и групата аниматори се притесняват да поискат от Джоб пари за създаването на още един късометражен филм. Най-накрая се осмеляват да повдигнат въпроса, а в това време Джобс седи мълчаливо и ги гледа скептично. За този проект ще трябва да се бръкне с 300 000 долара. След няколко минути Джобс ги пита дали са готови със сториборда. Катмъл го завежда при аниматорите и Ласетър започва шоуто си — показва му картинките, имитира гласовете и разкрива страстта си към своя продукт. Това накланя везните.

Историята отново е свързана с любовта в живота на Ласетър — класическите детски играчки. Тя е разказана от името на една играчка на име Тини, която представлява човек-оркестър. Тини среща едно бебе, което едновременно го очарова и тероризира. Той се скрива под дивана, където намира други изплашени играчки. Когато бебето пада, удря си главата и се разплаква, Тини излиза да го успокои и развесели.

Джобс казва, че ще осигури парите.

— Вярвах в това, което правеше Джон — споделя той по-късно. — Това беше изкуство. Той се вълнуваше, аз също. И винаги му казвах „да“.

Единственият му коментар след презентацията на Ласетър е:

— Джон, от теб искам само да направиш този филм велик.

През 1988 г. „Тенекиената играчка“ печели „Оскар“ за късометражен анимационен филм. Това е първият в историята компютърно създаден филм, който печели тази награда. За да го отпразнуват, Джобс води Ласетър и екипа му в „Грийнс“, вегетариански ресторант в Сан Франциско. Ласетър грабва оскара, който се намира в центъра на масата, вдига тост и се обръща към Джобс:

— Единственото, което поиска от нас, бе да направим велик филм.

Новият екип на „Дисни“, включващ Майкъл Айснър и изпълнителния директор на отдела за филми Джефри Каценбърг, правят всичко възможно, за да накарат Ласетър да се върне при тях. Те харесват „Тенекиената играчка“ и смятат, че може де се постигне още много в анимационните филми за играчки, които оживяват и проявяват човешки емоции. Но Ласетър е благодарен на Джобс за това, че му е повярвал, и чувства, че „Пиксар“ е единственото място, където може да създаде един нов свят в компютърната анимация.

— Мога да отида в „Дисни“ и да стана директор или да остана тук и да творя история — споделя той с Катмъл.

Тогава в „Дисни“ се замислят дали да не сключат договор за продукции с „Пиксар“.

— Късометражните филми на Ласетър са наистина впечатляващи както по отношение на историята, която разказват, така и по отношение на технологията — спомня си Каценбърг. — Толкова много ми се искаше да го привлека в „Дисни“, но той остана верен на Стив и на „Пиксар“. Така че, ако не можеш да победиш някого, по-добре да се присъединиш към него. Започнахме да търсим начини да работим с „Пиксар“ и те да направят за нас филм с играчки.

В този момент Джобс е налял в „Пиксар“ близо 50 милиона долара свои собствени средства, което е повече от половината от сумата, която получава при напускането на „Епъл“. В същото време NeXT продължава да работи на загуба. С присъщата си безчувственост през 1991 г. той събира всички служители на „Пиксар“ и ги кара да се откажат от опциите си върху акции като условие да вложи още от собствените си пари. Но едновременно с това той е романтик, влюбен в онова, което могат да създадат заедно изкуството и технологията. Убеждението му, че обикновените потребители ще се запалят по създаването на триизмерни образи се оказва погрешно, но следващото му инстинктивно убеждение попада в целта: комбинацията между голямото изкуство и дигитална технология наистина променя анимационните филми, което е най-голямата революция след 1937 г. когато „Уолт Дисни“ създава „Снежанка“.

Поглеждайки назад, Джобс казва, че ако е знаел какво ще стане, е щял да се фокусира върху анимацията по-скоро, вместо да съсредоточава силите си върху производството на хардуер и софтуер. От друга страна, ако знаеше, че хардуерът и софтуерът няма да са доходоносни, той никога нямаше да купи „Пиксар“.

— Животът ме притисна и ме насочи натам; надявам се, че е за добро.