Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (149)

Денят настъпи

Джобс има много други идеи и проекти. Иска да спре търговията с учебници и да спаси измъчените ученици от гръбначни изкривявания, като създаде електронни текстове и учебни материали за iPad. Освен това съвместно с приятеля си от първия екип на „Макинтош“ Бил Аткинсън разработват нови цифрови технологии, които ще позволят на хората да правят хубави снимки с айфоните си дори на лоша светлина. Иска да направи с телевизорите онова, което е постигнал при компютрите, плейърите и телефоните — да ги превърне в лесни за боравене, елегантни устройства:

— Искам да направя интегриран и изключително лесен за използване телевизор. Той ще бъде безжично свързан с всички мобилни устройства на клиента и с iCloud. Така хората няма повече да се мъчат със сложни дистанционни за DVD-плейъри и кабелна телевизия. Ще имат най-простия потребителски интерфейс, който можеш да си представиш. Най-накрая го измислих.

През юли 2011 г. ракът прониква в костите и в други части на организма му и лекарите вече не намират достатъчно ефикасни прицелни медикаменти, с които да преборят болестта. Джобс изпитва силни болки, не може да спи, изнемощял е и вече не ходи на работа. С Лорийн са резервирали платноход за семейна екскурзия в края на месеца, но плановете им се провалят. Той вече почти не може да поема твърда храна и по цял ден лежи в стаята си и гледа телевизия.

През август получих съобщение, че иска да ме види. Когато пристигнах у тях — в събота сутринта — още спеше, но седнах с жена му и децата в градината, пълна с жълти рози и всякакви други цветя. Накрая той ме извика. Заварих го свит в леглото, по шорти и бяло поло. Краката му бяха ужасяващо хилави, но се усмихваше и умът му сечеше.

— Да действаме бързо, защото лесно се изморявам — каза той.

Искаше да ми покаже лични снимки, от които да избера няколко за книгата. Тъй като беше твърде слаб, за да стане, посочи да му донесат някои фотографии. Седнах до него на леглото. Едни го подтикваха да разказва цели истории, на други реагираше само с изръмжаване или усмивка. Никога не бях виждал снимка на баща му Пол Джобс и се изненадах, като видях красив млад мъж, облечен в стила от 50-те, бутащ количка с бебе.

— Да, това е той — каза Джобс. — Можеш да ползваш снимката.

Посочи ми една кутия до прозореца; в нея имаше фотография от сватбата му, на която баща му го гледа с много любов.

— Беше велик човек.

— Сигурно щеше да се гордее с теб — измънках аз.

— Той се гордееше с мен — поправи ме Стив.

За известно време снимките като че ли му вдъхнаха сили. Обсъждахме какво мислят за него различни хора от миналото му — от Тина Редси през Майк Марккула до Бил Гейтс. Разказах му какво сподели с мен Гейтс след срещата им: че „Епъл“ провежда успешно интегрирания подход, но само „когато Стив е на капитанския мостик“. Джобс заяви, че това са глупости:

— По този начин всеки би могъл да направи по-добър продукт, не само аз.

Подканих го да посочи друга компания, която прави страхотни продукти, спазвайки принципите на пълната интеграция. Той се замисли дълбоко.

— Автомобилните компании… Поне навремето — каза накрая.

Когато разговорът ни се прехвърли към жалкото състояние на икономиката и политиката, Стив сподели, че на света му липсват силни водачи:

— Разочарован съм от Обама. Има проблеми с управлението, защото се страхува да не обиди или разсърди някого. — Досети се какво си мисля и се усмихна леко. — Да, аз никога не съм имал такъв проблем.

След два часа се умълча, затова станах да си ходя.

— Чакай — спря ме, като ми махна пак да седна.

След минута-две събра достатъчно енергия, за да говори.

— Имах доста колебания за този проект — каза след малко, имайки предвид решението да ми съдейства в писането на книгата. — Доста се страхувах.

— Защо се реши?

— Исках децата ми да ме опознаят. Невинаги им обръщах внимание и исках да разберат какво и защо съм правил. Освен това, когато се разболях, осъзнах, че след смъртта ми хората ще пишат за мен, а няма да знаят нищо. Няма да напишат истината. Исках да съм сигурен, че ще чуят гласа ми.

Никога за тези две години не ме беше питал какво съм написал в книгата и какви изводи съм направил. Сега обаче ме погледна и каза:

— Знам, че в книгата ще има много неща, които няма да ми харесат.

Прозвуча повече като въпрос, отколкото като изявление, затова кимнах, усмихнах се и отговорих, че вероятно е така.

— Това е добре — продължи той. — Значи няма да звучи като писана по поръчка. Няма да я чета засега, за да не се ядосвам. Може би след година… ако още съм жив.

След тези думи затвори очи и се отпусна, затова си тръгнах.

През лятото здравето му постоянно се влошава и той бавно започва да осъзнава неизбежното: няма да се върне на директорския пост в „Епъл“. Идва време да подаде оставка. Седмици наред се колебае, съветва се с жена си, Бил Кембъл, Джони Айв и Джордж Райли.

— Едно от нещата, които исках да направя за „Епъл“, бе да дам пример за най-правилния начин да предадеш властта — обясни ми по-късно. Весело напомни за всички трудни промени, настъпили в компанията през последните трийсет и пет години. — Положението винаги е било драматично като в страна от Третия свят. Една от целите ми беше да направя „Епъл“ най-добрата компания в света. Затова е много важно да я предам в ръцете на най-подходящия човек.

Стив решава, че най-доброто време и място е редовното заседание на управителния съвет на 24 август. Иска да го направи лично, а не чрез писмо или по телефона, затова си налага да се храни, за да си възвърне силите. В деня преди заседанието решава, че ще се справи, но трябва да използва инвалидна количка. Урежда да го закарат до фирмената централа и да го вкарат в заседателната зала по възможно най-дискретния начин.

Пристига малко преди 11:00, когато съветът приключва разглеждането на доклади и други рутинни занимания. Повечето знаят какво предстои. Вместо обаче да обявят темата, за която си мислят всички, Тим Кук и финансовият директор Питър Опенхаймер продължават с отчета за тримесечието и плановете за идната година. След това Джобс казва тихо, че иска да обсъди нещо лично. Кук го пита дали той и колегите му трябва да излязат и след трийсетсекундно замисляне Стив решава, че трябва. Когато остава сам с шестимата външни директори, започва да чете на глас писмо, което лично е продиктувал и редактирал през изминалите седмици:

— Винаги съм казвал, че ако дойде ден да не мога да изпълнявам задълженията си, ще бъда първият, който ще го съобщи. За съжаление този ден настъпи.

Писмото е просто, ясно и се състои само от осем изречения. Джобс предлага Кук да го замести, а той да стане председател на управителния съвет.

— Убеден съм, че най-ярките и иновативни дни на „Епъл“ тепърва предстоят. С нетърпение очаквам да наблюдавам и помагам за успеха на фирмата в новата ми роля.

Следва дълго мълчание. Ал Гор първи се изказва, като изброява заслугите на Джобс на досегашния му пост. Майки Дрекслър добавя, че да гледа как Джобс преобразява „Епъл“, било „най-невероятното нещо, което съм виждал в бизнеса“. Арт Левинсън похвалва загрижеността на Стив да осигури плавно предаване на властта. Кембъл не казва нищо, но докато приемат официалната резолюция за смяната, очите му се насълзяват.

На обяд Скот Форстол и Фил Шилер идват да представят няколко продукта, разработвани от компанията. Джобс ги бомбардира с въпроси и идеи, като набляга на възможностите на четвъртото поколение клетъчни мрежи и на функциите на бъдещите мобилни телефони. В един момент Форстол представя една гласоразпознаваща програма. Точно както се е опасявал, насред демонстрацията Джобс грабва телефона, за да види дали може да обърка софтуера:

— Какво е времето в Пало Алто?

Програмата отговаря. После Джобс я предизвиква:

— Ти мъж ли си, или жена?

За всеобщо удивление апаратът отвръща:

— Още не са програмирали пола ми.

За момент атмосферата се разведрява.

Когато заговарят за таблетни компютри, някой изразява задоволство, че „Хюлет-Пакард“ са се отказали от този пазар, защото не могат да се конкурират с iPad. Джобс обаче казва, че това всъщност е тъжен момент:

— Хюлет и Пакард направиха страхотна компания и си мислеха, че я оставят в добри ръце. Сега обаче тя е осакатена и се руши. Надявам се аз да съм оставил по-стабилно наследство и това никога да не се случи с „Епъл“.

Когато се кани да си тръгне, членовете на съвета се събират, за да го прегърнат.

След срещата Джобс се прибира вкъщи с Джордж Райли. Заварват Лорийн да събира меда от кошерите в задния двор с помощта на малката Ийв. Двете свалят пчеларските маски и занасят буркана в кухнята; Рийд и Ерин също са там, за да отпразнуват елегантното оттегляне на баща им. Джобс взема лъжица мед и заявява, че е прекрасен.

Същата вечер ми сподели, че възнамерява да остане активен, доколкото му позволява болестта:

— Ще работя върху нови продукти, върху маркетинга и нещата, които обичам.

Когато го попитах как се е почувствал, когато е сдал властта в компанията, той видимо се натъжи и отговори в минало време:

— Имах много късмет и в кариерата, и в живота. Направих всичко, което можех да направя.