Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (84)

Един ден Гил Амелио срещнал Стив Джобс…

Джобс отказва да сложи точка на приказките на Елисън, че ще закупи компанията, и едновременно с това тайно продава акциите си и излъгва Амелио. Сега Амелио е напълно убеден, че Джобс го е взел на мушка.

— Най-накрая приех факта, че съм се заблудил, защото прекалено много исках да вярвам, че той е от моя екип — спомня си Амелио. — В това време Стив е продължавал с подмолните си планове да ме отстрани от поста.

И наистина, Джобс говори против Амелио всеки път, когато му се удаде възможност. Но има един по-важен фактор, който настройва борда на директорите против Амелио. Фред Андерсън, финансовият директор, смята за свой дълг да информира Ед Улард и останалите членове на борда за тежкото състояние на компанията.

— Фред беше този, който ми съобщи, че парите намаляват, хората напускат и някои основни играчи възнамеряват да ги последват — казва Улард. — Даде ми съвсем ясно да разбера, че корабът потъва, и той самият мисли да го напусне в най-скоро време.

Това още повече засилва тревогите му, започнали с неадекватното поведение на Амелио по време на събранието на акционерите.

През юни, по време на сесия на борда, Улард използва отсъствието на Амелио, за да обясни какви са според него шансовете на компанията.

— Ако Гил остане главен изпълнителен директор, шансът да избегнем фалит е около 10% — казва той. — Ако го уволним и успеем да убедим Стив да поеме поста, шансът ни да оцелеем е около 60%. Ако уволним Гил, а Стив не поеме поста му и се наложи да търсим нов изпълнителен директор, шансът ни за оцеляване е около 40%.

Бордът му възлага задачата да покани Джобс да се върне на поста.

Улард и съпругата му заминават за Лондон, за да гледат шампионата по тенис в Уимбълдън. През деня той гледа мачовете, а вечерите прекарва в хотела, разговаряйки по телефона с различни хора в Америка. Натрупаната телефонна сметка е 2000 долара.

Първо се обажда на Джобс. Казва му, че бордът има намерение да уволни Амелио и да назначи него за изпълнителен директор. До този момент Джобс жестоко е осмивал Амелио и се е опитвал да наложи собствените си планове за бъдещето на „Епъл“. Но сега, когато идва моментът да приеме наградата, той е преднамерено скромен.

— Ще направя всичко, за да помогна — обещава Джобс.

— В ролята на главен изпълнителен директор ли? — пита Улард.

— Не — отговаря Джобс.

Улард настоява той да поеме длъжността поне временно, но Джобс отново играе пас:

— Ще бъда консултант. При това без възнаграждение.

Съгласява се да стане член на борда на директорите — нещо, за което си мечтае от доста време — но не и председател на борда.

— Това е, което мога да ви предложа в момента — заявява той.

За да опровергае появилите се слухове, той изпраща имейл на екипа си от „Пиксар“, в който ги уверява, че няма да ги изостави.

— Преди три седмици ми се обадиха от борда на директорите на „Епъл“ и ме помолиха да стана техен главен изпълнителен директор — пише той. — Отказах им. След това ме помолиха да стана председател на борда и аз отново отказах. Затова не се притеснявайте — това са само празни приказки. Нямам намерение да напускам „Пиксар“. Не можете да се отървете от мен.

Защо Джобс не поема юздите в свои ръце? Защо не иска да заеме позицията, към която се стреми цели две десетилетия? Зададох му тези въпроси и ето какво ми отговори той:

Точно тогава „Пиксар“ стана акционерно дружество и аз се чувствах много добре като негов изпълнителен директор. Не съм чувал някой друг да е изпълнявал тази длъжност едновременно в две акционерни дружества, не знаех дори дали е законно. Не бях много наясно какво искам да правя. Искаше ми се да отделям повече време за семейството си. Разкъсвах се между тези неща. Знаех, че „Епъл“ е в ужасно състояние, затова се запитах: „Искам ли наистина да се откажа от прекрасния живот, който водя в момента? Какво ще си помислят акционерите на «Пиксар»?“ Разговарях с хора, чието мнение уважавах. Най-накрая, една ранна неделна сутрин се обадих на Анди Гроув. Тръгнах да му излагам аргументите „за“ и „против“, но той ме прекъсна по средата и ми каза: „Стив, пет пари не давам за «Епъл»“. Бях изумен. В този момент осъзнах колко много означава „Епъл“ за мен. Аз бях създал тази компания и тя правеше света по-добър. Затова реших да се върна временно и да им помогна да намерят нов изпълнителен директор.

Твърдението, че иска да прекарва повече време със семейството си, не прозвучава особено убедително. Той никога нямаше да бъде избран за Баща на годината, дори да имаше цялото свободно време на света. Вярно е, че започва да обръща по-голямо внимание на децата си, особено на Рийд, но той е фокусиран преди всичко върху работата си. Към двете си дъщери се държи доста дистанцирано, отново не е в добри отношения с Лиса и е доста чепат като съпруг.

Тогава защо се колебае да поеме властта в „Епъл“? Въпреки всичките си капризи и неутолимо желание да контролира нещата Джобс действа предпазливо, когато не се чувства сигурен в нещо. Той винаги се стреми към най-доброто и не му е лесно да се задоволи с нещо по-малко от това. Не обича сложните ситуации, нито е готов да прави компромиси. Това важи не само за продуктите, които създава, дизайна и обзавеждането на дома му, а и за поемането на лични ангажименти. Ако е напълно сигурен, че постъпва правилно, тогава нищо не може да го спре. Но ако има някакви съмнения, се отдръпва и избягва да мисли за неща, които не са такива, каквито ги иска. Точно това се случва, когато Амелио го пита каква роля иска да играе в компанията. В такива случаи Джобс предпочита да замълчи и да се прави, че не забелязва ситуациите, които му създават дискомфорт.

Това отношение отчасти се дължи на склонността му да вижда света „двоично“. Хората са или герои, или глупаци, продуктите са или удивителни, или скапани. При него няма средно положение. Затова се чувства в безизходица, когато нещата са по-сложни, по-нюансирани: да се ожени, да избере най-подходящия диван, да се ангажира с управлението на компанията. Не иска да се захване с нещо, обречено на провал.

— Мисля, че Стив искаше да прецени дали „Епъл“ може да бъде спасена — казва Фред Андерсън.

Улард и бордът на директорите решават да уволнят Амелио, въпреки че Джобс още не е съобщил доколко активна ще бъде ролята му на консултант. Амелио точно се кани да отиде на пикник с жена си, децата и внуците, когато Улард му се обажда от Лондон.

— Трябва да се оттеглиш — заявява му Улард.

Амелио му отговаря, че моментът не е подходящ да обсъждат темата, но Улард настоява:

— Ще обявим официално, че назначаваме друг на твоето място.

Амелио се възпротивява:

— Ед, не си ли спомняш как казах на борда, че ще ми трябват най-малко три години, за да се изправи компанията на крака? — пита той. — Минало е по-малко от половината време.

— Позицията на борда е, че няма какво да дискутираме повече — отвръща Улард.

Амелио го пита кой знае за това решение и Улард му казва истината — останалите членове на борда плюс Джобс.

— Стив е един от хората, с които разговаряхме за това — казва Улард. — Според него ти си прекрасен човек, но не знаеш много за компютърната индустрия.

— Защо, по дяволите, Стив е участвал във взимането на това решение? — пита ядосано Амелио.

Улард не отстъпва и Амелио отива на семейния пикник, след което съобщава новината на съпругата си.

Джобс проявява странна смесица от чепатост и желание да го харесват. В повечето случаи изобщо не се интересува от мнението на хората за него; може да „отреже“ някого и повече да не му проговори. Но понякога той изпитва нужда да обясни действията си. Така същата вечер Амелио остава безкрайно изненадан, когато Джобс му се обажда по телефона.

— Здрасти, Гил. Искам само да ти кажа, че днес разговарях с Ед за станалото и наистина много съжалявам — казва той. — Държа да знаеш, че нямам нищо общо с това развитие на нещата; решението взе бордът, но те се обърнаха към мен за съвет.

Той уверява Амелио, че го уважава, защото е „най-честният човек, когото познава“, и му дава съвет, без той да го е искал:

— Вземи си шест месеца почивка — казва му Джобс. — Когато ме изхвърлиха от „Епъл“, аз веднага се залових за работа и след това съжалявах.

Той уверява Амелио, че винаги ще е готов да го изслуша и да му даде съвет.

Амелио е силно изненадан, но успява да измърмори няколко думи на благодарност. Обръща се към жена си и й предава казаното от Джобс.

— В известен смисъл още го харесвам, но му нямам никакво доверие — казва й той.

— Толкова много се възхищавах на Стив — отвръща тя, — а сега се чувствам като пълна глупачка.

— Далеч не си единствената — отговаря съпругът й.

Стив Возняк, който също е неофициален консултант на компанията, остава очарован от новината за завръщането на Джобс. (Той умее да прощава.)

— Точно от това имаме нужда — казва той, — защото каквото и мислят хората за Стив, той единствен знае как да върне магията.

Нито пък остава изненадан от победата на Джобс над Амелио. Малко по-късно той казва пред списание „Уайърд“:

— Един ден Гил Амелио срещнал Стив Джобс и край на играта.

В понеделник всички висшестоящи служители на „Епъл“ са извикани в залата. Амелио влиза, привидно спокоен и сигурен в себе си.

— Със съжаление трябва да ви съобщя, че дойде моментът, в който пътищата ни се разделят — казва той.

След него говори Фред Андерсън, който се е съгласил временно да поеме длъжността изпълнителен директор, но дава ясно да се разбере, че ще бъде направляван от Джобс. И тогава, точно дванайсет години след празничния уикенд на 4 юли, когато слиза от власт, Джобс се връща на сцената на „Епъл“.

Веднага става ясно, че независимо дали го признава публично (или дори пред себе си), Джобс ще поеме контрол над компанията, а няма да бъде просто консултант. Още първия ден той се заема да вдъхне живот на любимата си компания.

— Добре, кажете ми какво не й е наред на тази компания? — пита Джобс.

Няколко души измърморват нещо, но той ги прекъсва.

— Продуктите й! — отговаря сам на въпроса си. — А какво не им е наред на продуктите?

Отново се чува някакво мърморене, но Джобс го прекъсва, за да каже правилния отговор:

— Продуктите са истински боклуци! — изкрещява той. — В тях вече няма сексапил.

Улард успява да склони Джобс да бъде активен в ролята си на консултант. Джобс одобрява изявлението на „Епъл“, в което се казва: „Съгласен съм да играя по-активна роля в «Епъл» в продължение на 90 дни и да помогна при назначаването на нов изпълнителен директор.“ В съобщението Улард използва една хитра формулировка — Джобс се връща като „консултант, който ще ръководи екипа“.

Джобс съзнателно отказва да заеме големия ъглов кабинет на Амелио и се нанася в един малък офис близо до заседателната зала на борда. Той взима участие във всички аспекти на бизнеса — дизайн на продуктите, икономии, преговор с доставчиците и връзка с рекламните агенции. Тъй като е убеден, че трябва да спре изтичането на ключови служители на компанията, решава да промени цената на акциите, които те имат право да търгуват. По това време тя е паднала толкова, че опциите са загубили стойността си. При това положение Джобс иска да се намали т.нар. цена на упражняване. По онова време законът позволява това, но то не се смята за добра корпоративна практика. В първия четвъртък, откакто се е върнал на работа в „Епъл“, Джобс провежда конферентен разговор по телефона с всички членове на борда и ги запознава с проблема. Директорите направо онемяват. Казват, че имат нужда от време, за да направят законово и финансово проучване на евентуалните последици от тази промяна.

— Трябва да стане много бързо — казва им Джобс. — Губим най-добрите си хора.

Дори поддръжникът му Ед Улард не е съгласен.

— В „Дюпон“ никога не сме правили подобно нещо — казва той.

— Сложихте ме тук, за да оправя нещата — възразява Джобс, — а хората са най-важното нещо.

Когато му казват, че проучването ще отнеме два месеца, Джобс избухва:

— Вие луди ли сте?! — Последва дълга пауза и след това продължава: — Вижте какво, ако не се съгласите, в понеделник няма да дойда на работа. Имам да вземам хиляди ключови решения, по-тежки от това, и ако не мога да разчитам на подкрепата ви, ще се проваля. Затова, ако не можете да вземете това решение, аз се махам, а вие можете спокойно да ме обвинявате и да казвате: „Стив не можа да се справи.“

На следващия ден след консултация с борда Улард се обажда на Джобс:

— Ще подкрепим решението, но някои членове на борда никак не го одобряват — казва той. — Имаме чувството, че си опрял пистолет в главите ни.

Цената на опциите за високопоставените служители (Джобс не притежава опции) е определена на 13.25 долара — цената на една акция в деня, в който Амелио е отстранен.

Вместо да се обяви за победител и да благодари на борда, Джобс продължава да беснее, защото трябва да отговаря пред хора, които не уважава.

— Спри влака, няма да го бъде — казва той на Улард. — Компанията е затънала и нямам време да отделям специално внимание на капризите на борда. Затова всички трябва да си подадете оставките. Или аз ще си подам оставката и няма да дойда на работа в понеделник.

Единственият човек, за който Джобс е съгласен да остане, е Улард.

Повечето членове на борда са слисани. Джобс все още отказва да започне работа на пълен работен ден и да бъде нещо повече от консултант и въпреки това смята, че има право да им иска оставките. Жестоката истина обаче е, че сега той наистина има власт над тях. Те не могат да си позволят да го ядосат до такава степен, че да напусне, пък и да си член на борда на директорите в „Епъл“ в този момент не е особено привлекателна позиция.

— След всички неприятности повечето от тях с готовност напуснаха — спомня си Улард.

Още веднъж бордът се съгласява с искането на Джобс. Има обаче една молба: Съгласен ли е в новия борд да остане още един директор освен Улард? Това ще спомогне за по-добрия имидж на компанията. Джобс приема.

— Членовете на борда бяха ужасни, непоносими — казва той по-късно. — Съгласих се да останат Ед Улард и още един тип на име Гарет Чанг, който впоследствие се оказа пълна нула. Не беше ужасен, просто беше нула. От друга страна, Улард беше един от най-добрите членове на борда, с които някога съм работил. Винаги ме подкрепяше и беше един от най-мъдрите хора, които съм познавал.

Сред хората, поканени да напуснат, е и Майк Марккула, който през 1976 г., тогава млад инвеститор на рискови капитали, посещава Джобс в гаража му и се влюбва в новосъздадения компютър. Осигурява кредит от 250 000 долара и става третият съосновател и собственик на една трета от новата компания. През следващите две десетилетия той е неизменен член на борда и е свидетел на смяната на доста изпълнителни директори. Той подкрепя Джобс, но понякога двамата влизат в противоречия, особено когато Марккула застава на страната на Скъли в конфликта му с Джобс през 1985 г. Щом Джобс се връща в „Епъл“, Марккула знае, че е време да си върви.

Джобс може да бъде много рязък и студен, особено към хората, които са го ядосали, но също и дълбоко сантиментален към своите съмишленици от началото на кариерата му. В тази привилегирована категория, разбира се, попада Возняк, макар че по-късно пътищата им се разделят, Анди Херцфелд и някои други от екипа, създал „Макинтош“. В крайна сметка в тази категория влиза и Майк Марккула.

— Чувствах се жестоко предаден от него, но той ми беше като баща и аз винаги съм го обичал — споделя по-късно Джобс.

Затова, когато трябва да поиска оставката на Марккула, Джобс отива в огромната му къща в Удсайд Хилс и му я иска лично.

Както обикновено, Джобс го кани да се поразходят и двамата тръгват из гората от секвои.

— Каза ми, че иска нов борд на директорите, за да започне всичко отначало — разказва Марккула. — Безпокоеше се, че може да не приема новината добре, и изпита огромно облекчение, че не стана така.

През останалото време двамата обсъждат къде „Епъл“ трябва да съсредоточи усилията си в бъдеще. Амбициите на Джобс са да създаде устойчива компания, която да оцелее, и пита Марккула каква според него е формулата за това. Марккула отговаря, че стабилните компании умеят да се преобразяват. Например „Хюлет-Пакард“ е правила това няколко пъти: започнала е като компания за инструменти, след това е произвеждала калкулатори, а после компютри.

— „Майкрософт“ извади „Епъл“ от бизнеса с персонални компютри — казва Марккула. — Ти трябва да промениш облика на компанията и тя да започне да се занимава с други потребителски стоки или устройства. Трябва да си като пеперудата, която преживява метаморфоза.

Джобс мълчи, но е съгласен с всичко, казано от Марккула.

В края на юли бордът на директорите се събира, за да ратифицира оттеглянето си. Улард, който е толкова любезен, колкото Джобс е раздразнителен, остава леко смутен, когато Стив се появява по дънки и маратонки. Притеснява се да не би да започне да ругае ветераните, че са прецакали работата, но Джобс казва мило „здравейте“ и заедно се захващат за работа. Първо гласуват и приемат оставките на всички, след това избират Джобс за член на борда и упълномощават него и Улард да изберат новите членове.

Никой не остава изненадан, че първият поканен е Лари Елисън. Той казва, че с удоволствие приема, но мрази да ходи по събрания. Джобс отговаря, че няма нищо против да присъства само на половината от тях. (След време Елисън започва да присъства само на една трета от събранията. Джобс взима една негова снимка, публикувана на корицата на „Бизнесуийк“, уголемява я, залепва я върху картон и я поставя на стола му.)

Джобс кани и Бил Кембъл, който е директор на маркетинга в началото на 80-те години, а по време на конфликта между Скъли и Джобс застава някъде по средата. В крайна сметка Кембъл подкрепя Скъли, но после го намразва дотолкова, че Джобс му прощава. Двамата често излизат на разходка.

— Седяхме в задния двор на къщата му — спомня си Кембъл, който също живее в Пало Алто, само на пет преки от дома на Джобс. — Той ми каза, че се връща в „Епъл“ и иска да стана член на борда. А аз му отговорих: „По дяволите, разбира се, че ще стана.“

Кембъл е бил треньор по футбол в Колумбийския университет и според Джобс най-големият му талант се състои в това „да накара второразредните играчи да се представят като истински звезди“. В „Епъл“, уверява го Джобс, той ще работи само с най-добрите играчи.

Улард помага да привлекат за член на борда Джери Йорк, някогашен финансов директор на „Крайслер“, а след това и на IBM. Обсъждат се и други имена, включително това на Мег Уитмън, която в този момент се занимава със стратегическо планиране в „Дисни“. Джобс обаче го отхвърля. С течение на годините той кани за членове на борда изявени лидери, сред които Ал Гор, Ерик Шмит от „Гугъл“, Арт Левинсън от „Дженентек“, Мики Дрекслер от „Гап“ и Андреа Ланг от „Ейвон“. Преди това обаче той се убеждава, че ще му бъдат лоялни, дори прекалено лоялни. Въпреки че са хора с високо обществено положение, понякога те изпитват страхопочитание и дори боязън в присъствието на Джобс и се стремят да му угодят.

В един момент той кани за член на борда Артър Левит, бивш председател на Комисията по ценни книжа. Левит, който е купил първия си „Макинтош“ през 1984 г. и с гордост заявява, че е „пристрастен“ към компютрите на „Епъл“, е очарован от предложението. Отива развълнуван в Купертино и там разговаря с Джобс за ролята, която ще играе. Но Джобс вече е прочел една реч на Левит върху управлението на компютърните фирми, в която той заявява, че бордът на директорите трябва да бъде силен и независим. Джобс се обажда по телефона и оттегля поканата си.

— Артър, мисля, че няма да се чувстваш добре в този борд, и е по-разумно да не те каним. Честно казано, някои от нещата, които казваш, може да важат за отделни компании, но не и за „Епъл“ — казал Джобс според Левит.

По-късно Левит пише: „Бях съкрушен… Беше съвсем ясно, че членовете на борда на «Епъл» не са подбрани така, че да действат независимо от изпълнителния директор.“