Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (18)

Компютърен клуб „Хоумбрю“

Групата става известна като компютърен клуб „Хоумбрю“ („Домашна напитка“) и се основава на лансираната от „Цяла земя“ комбинация между алтернативна култура и технология. Той става за персоналните компютри онова, което е кафенето „Търкс Хед“ по времето на Самюел Джонсън — място за обмяна и разпространение на идеи. Мор пише обявата за първата среща, която се състои на 5 март 1975 г. в гаража на Френч в Менло Парк: „Искате да сглобите собствен компютър? Конзола, телевизор или пишеща машина? Тогава елате на среща с хора, които споделят вашите интереси!“

Алън Баум вижда поканата на дъската за обяви в „Хюлет-Пакард“ и се обажда на Возняк, който се съгласява да отиде с него.

— Тази нощ се превърна в една от най-важните в живота ми — спомня си Воз.

Идват трийсетина души, много от които остават извън отворената врата на гаража, и всеки по ред разказва за интересите си. Возняк, който по-късно признава, че страшно се е притеснявал, казва, че обича „видеоигрите, платените филми по хотелите, конструирането на изчислителни машини за научни цели и на телевизори“. Правят демонстрация на новия „Алтеър“, но по-важното за Возняк е, че той за първи път вижда листовка с технически данни на микропроцесор.

Докато размишлява за микропроцесора — един чип, който съдържа целия централен процесор на компютъра — изведнъж му хрумва нещо. Возняк работи върху създаването на терминал с клавиатура и монитор, който да бъде свързан с миникомпютър, разположен на разстояние. С помощта на микропроцесор би могъл да вгради част от капацитета на миникомпютъра в самия терминал, тъй че да служи като самостоятелен настолен компютър. Идеята е забележителна: клавиатура, монитор и компютър като цялостна единица.

— Цялата концепция на персоналния компютър просто се материализира в главата ми — разказва той. — Още същата нощ започнах да скицирам на хартия онова, което стана известно като Apple I.

Отначало мисли да използва същия микропроцесор като в „Алтеър“ — „Интел 8080“. Те обаче струват колкото месечния му наем, както се изразява той, затова търси алтернативен вариант. Намира го в „Моторола 6800“, който един негов приятел в „Хюлет-Пакард“ успява да осигури по 40 долара броя. После открива микрочипове на „МОС Текнолъджис“ със същите характеристики, но само по 20 долара броя. Това прави машината му достъпна за всеки джоб, но крие проблеми в дългосрочен план. В крайна сметка интелските микрочипове се налагат като универсален стандарт и това става голям проблем за „Епъл“, защото компютрите им са несъвместими с тях.

Всеки ден след работа Возняк се прибира вкъщи, вечеря пред телевизора, а после се връща в „Хюлет-Пакард“ и цяла нощ работи над компютъра си. Разпръсва всичките части на работното си място, измисля как да ги сглоби и ги запоява върху дънната платка. После започва да пише софтуера, който да накара процесора да извиква образи на монитора. Понеже не може да си плати, за да използва компютър, пише програмите на ръка. След няколко месеца вече е готов да изпробва произведението си.

— Натиснах няколкото клавиша и се втрещих — буквите се изписаха на екрана! За първи път в историята някой натискаше клавиш на клавиатура и виждаше буквата изписана на компютърния монитор пред себе си.

Това става в неделя, 29 юни 1975 г. — паметна дата за персоналния компютър.

Джобс е силно впечатлен и обсипва Возняк с въпроси: Възможно ли е компютърът да се свърже в мрежа? Възможно ли е да се добави диск за съхраняване на памет? Той започва да осигурява на Воз части. Много важни са чиповете за оперативната памет (RAM). Джобс се обажда по телефона и успява да си изпроси няколко безплатно от „Интел“.

— Характерното за Стив е, че умее да убеждава търговците — казва Возняк. — Аз никога не бих се справил с това. Прекалено съм срамежлив.

Джобс започва да ходи с Возняк на срещите в „Хоумбрю“, занася един телевизор и помага за сглобяването. Сбирките вече се посещават от над 100 любители. Отпред, с показалка в ръка и непринуден маниер, стои Лий Фелсенщайн, друг представител на пресечната точка между компютърната техника и алтернативната култура. Той е незавършил студент по инженерни науки, участник в Движението за свободно слово и активист против войната. Пише за алтернативния вестник „Бъркли Барб“, а по-късно отново се захваща с компютърно инженерство.

Воз обикновено се стеснява да говори на срещите, но след лекцията около него винаги се събират много хора и той гордо им показва докъде е стигнал. Мор се опитва да създаде в „Хоумбрю“ атмосфера на сътрудничество и обмен на идеи, а не търговски дух.

— Девизът на клуба бе „Помогни на другите“ — спомня си Воз. В основата на хакерската етика стои убеждението, че информацията трябва да е безплатна и на властите не трябва да се има никакво доверие. — Създадох Apple I, защото исках да го дам безплатно на хората.

Но не такова е виждането на Бил Гейтс. След като двамата с Пол Алън завършват BASIC-преводача за „Алтеър“, той страшно се възмущава, че членовете на „Хоумбрю“ правят копия на програмата, разменят си я, а не му плащат. Затова пише известното си писмо до клуба: „Както повечето любители сигурно знаят, много от вас крадат софтуер. Честно ли е това?… По този начин пречите на създаването на качествен продукт. Кой професионалист ще работи без пари?“

Стив Джобс също не приема идеята изобретенията на Возняк, били те сини кутии или компютри, да се раздават безплатно. Затова убеждава приятеля си да престане да раздава копия на схемите си. „Повечето хора и без това нямат време да си ги сглобят сами. Хайде да започнем да правим и да продаваме готови платки“ — казва той. Това е един пример за тяхната симбиоза.

— Всеки път, когато изобретях нещо велико, той намираше начин да печелим пари от него. Никога не ми беше хрумвало да продавам компютри. Стив беше този, който каза: „Хайде да ги покажем на хората и да продадем няколко“ — споделя Возняк.

Джобс измисля как да плати на един познат в „Атари“ да начертае електронните платки и да напечата петдесетина. Това струва 1000 долара плюс парите за инженера. Могат да ги продадат по 40 долара парчето и да получат 700 долара печалба. Возняк се съмнява, че ще успеят да ги продадат.

— Не виждах как ще си върнем парите — спомня си той.

Воз вече има проблеми с хазяина си заради невалидни чекове и е принуден да му плаща всеки месец в брой. Джобс знае как да убеди приятеля си. Отказва се да му говори за доходността на начинанието, а изтъква, че ще бъде забавно.

— Дори да изгубим парите, така ще си направим фирма — казва, докато пътуват с микробуса му „Фолксваген“. — Поне веднъж в живота си ще сме имали собствена фирма.

Това заинтригува Возняк дори повече от възможността да забогатее.

— Идеята беше вълнуваща — спомня си той. — Аз и най-добрият ми приятел да си направим фирма. Леле! Веднага реших, че трябва да стане. Как бих могъл да откажа?

За да съберат необходимите пари, Возняк предлага калкулатора си HP 65 за 500 долара, макар че в крайна сметка купувачът успява да отбие половината от цената. Джобс пък продава фолксвагена си за 1500 долара. Новият собственик обаче го издирва две седмици по-късно и казва, че двигателят се повредил, затова Джобс се съгласява да поеме половината от ремонта. Въпреки тези малки неприятности двамата събират около 1300 долара работен капитал; имат схемите на продукта и план. На път са да направят собствена компютърна фирма.