Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (148)

Посетители

През 2011 г. ситуацията изглежда толкова сериозна, че Лиса Бренан-Джобс му се обажда след повече от година, през която не са се виждали, и идва от Ню Йорк. Отношенията й с баща й са изградени върху отрицателни емоции. Както може да се очаква, тя е силно засегната от това, че я е изоставил през първите десет години от живота й. По-лошото е, че е наследила сприхавия му характер и (поне той смята така) обидчивостта на майка си.

— Сто пъти съм й казвал, че съжалявам, задето не съм бил по-добър баща, но сега трябва да забрави за това, да се отърси от гнева — каза ми той малко преди пристигането й.

Посещението минава гладко. Джобс се чувства малко по-добре, склонен е да изглади някои стари разногласия и е по-сърдечен с хората около себе си. Трийсет и две годишната Лиса има сериозна връзка почти за първи път в живота си. Приятелят й е млад сценарист от Калифорния и Джобс й предлага да се премести в Пало Алто, ако се оженят.

— Слушай, не знам колко още ми остава на този свят — казва й той. — Лекарите не могат да ми кажат. Ако искаш да ме виждаш по-често, ще трябва да се преместиш тук. Защо не помислиш?

Въпреки че Лиса не се премества в Калифорния, Джобс е доволен, че са се сдобрили.

— Не бях сигурен дали искам тя да дойде, тъй като ми беше зле и се опасявах от нови усложнения. Но много се радвам, че ме посети, защото така можах да си изясня много неща.

Същия месец Джобс посреща и друг посетител, който иска двамата да оправят отношенията си. Един от основателите на „Гугъл“, Лари Пейдж, току-що е обявил плановете си да поеме ръководството на компанията от Ерик Шмит. Той знае как да се подмаже на Джобс: пита го какъв съвет би му дал, за да управлява добре фирмата. Стив още е ядосан на „Гугъл“.

— Първата ми мисъл беше: „Абе, я си го начукай“ — разказва той. — После обаче се замислих и си дадох сметка, че всеки ми е помагал, когато бях млад — от Бил Хюлет до съседа, който работеше в „Хюлет-Пакард“. Затова му се обадих и го поканих.

Пейдж идва, сяда в хола на Джобс и изслушва идеите му за изключителните продукти и компаниите, които оцеляват. Ето какво разказва Стив:

Говорихме много за фокусирането и за това, как да подбираш хората си. Как да разбереш кой е надежден и как да създадеш ръководен екип, на който можеш да разчиташ. Казах му какви трикове да използва, за да не позволи компанията му да се напълни с посредствени играчи и да западне. Основното, на което наблегнах, беше фокусът. Какво очакваш от „Гугъл“, когато се разрасне? Сега там нещата са хаотични. Кои са петте продукта, върху които искаш да се съсредоточиш? Зарежи всички останали, защото те спъват. Превръщат те в „Майкрософт“. Карат те да произвеждаш неща, които „стават“, но не са изключителни. Опитах се да му помогна колкото мога. Ще продължавам да помагам и на хора като Марк Зукърбърг. Така ще прекарам част от времето, което ми остава. Мога да помогна на следващото поколение да запомни завета на великите компании тук и да продължи традицията. Силициевата долина много ми помогна. Това е най-добрият начин да се отблагодаря.

Новината, че Джобс си е взел отпуск по болест, кара и други да отидат на поклонение в Пало Алто. Бил Клинтън го посещава и двамата разговарят на всякакви теми, от Близкия изток до американската политика. Най-емблематичното посещение обаче е това на другия компютърен гений, който повече от три десетилетия е съперник на Джобс и негов партньор в изграждането на информационния век.

Бил Гейтс никога не е спирал да се възхищава на Джобс. През пролетта на 2011 г. вечерях с него и обсъждахме глобалните инициативи на фондацията му в помощ на здравеопазването. Гейтс сподели удивлението си от успеха на iPad и това, че въпреки болестта си Джобс не спира да измисля начини да го усъвършенства:

— Аз се опитвам да спася света от малария и други подобни, а Стив продължава да измисля удивителни нови продукти. Може би трябваше да остана в играта.

Усмихна се, за да ми покаже, че се шегува — поне отчасти.

Чрез общия им приятел Майк Слейд Гейтс урежда да посети Джобс през май. В деня преди срещата, на Стив му става зле и посещението е отложено. Един ден обаче Гейтс влиза през отворената задна врата на дома му и заварва Ийв да учи на масата в кухнята.

— Тук ли е Стив? — пита той и момичето посочва към хола.

Двамата мъже прекарват над три часа заедно, като се отдават на спомени.

— Бяхме като стари бойни другари, говорехме си за далечните времена — разказва Джобс. — Той бе по-щастлив от всякога и аз не спирах да си мисля колко здрав изглежда.

Гейтс също е удивен, защото Джобс, макар и страшно изпит, все още кипи от енергия. Той не се притеснява да говори за болестта си и поне през този ден изглежда оптимистично настроен. Разказва на Гейтс, че прицелната терапия била „като да подскачаш от една водна лилия на друга“ в опит да надбягаш рака.

Джобс повдига въпроса за образованието и Гейтс му описва как си представя училищата на бъдещето, когато учениците самостоятелно ще гледат лекции и видеоуроци, а в класната стая само ще обсъждат материала и ще решават задачи. И двамата са на мнение, че компютрите се използват твърде ограничено в училищата — много по-малко, отколкото в други области като медиите, медицината и правото. За да се промени това, Гейтс смята, че компютрите и мобилните устройства трябва да предоставят уроци, съобразени с всеки отделен ученик.

Освен това разговарят много за радостите на семейния живот — че са срещнали подходящата жена и колко са щастливи с такива добри деца.

— Много се смяхме на късмета му да срещне Лорийн, благодарение на която е запазил част от разсъдъка си, и на моя да срещна Мелинда, благодарение на която съм почти нормален — спомня си Гейтс. — Обсъждахме също колко е трудно за децата ни да имат такива бащи и как да ги облекчим. Беше много личен разговор.

По едно време Ийв, която няколко пъти е ходила на конни състезания с дъщерята на Гейтс Дженифър, влиза при тях и Гейтс я пита кои скокове харесва най-много.

Към края на посещението си Гейтс поздравява Джобс за „невероятните неща“, които прави, и за това, че в края на 90-те е спасил „Епъл“ от некадърниците, които са били на път да разорят компанията. Дори прави едно интересно признание. През цялата си кариера двамата са застъпвали противоположни философии по един от основните въпроси в компютърната сфера — дали хардуерът и софтуерът трябва да са интегрирани, или отворени.

— Смятах, че отвореният, хоризонтален модел ще надделее — признава Гейтс. — Ти обаче доказа, че интегрираният, вертикален модел също е добър.

Джобс също прави признание:

— И твоят модел работи добре.

Значи и двамата са били прави. В света на персоналните компютри и двата модела работят добре; „Макинтош“ съжителства успешно с цялата гама от машини с Windows и това вероятно ще се повтори при мобилните устройства. Все пак Гейтс добавя една уговорка:

— Интегрираният подход работи добре, когато Стив е на капитанския мостик, но това не означава, че ще завладее нови позиции в бъдеще.

Джобс също има резерви:

— Разбира се, фрагментираният модел действа, но от него не излезе нищо впечатляващо. Създаде само скапани продукти. Това беше проблемът. Поне навремето.