Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (47)

Съдружието „Макинтош“

Джобс и Гейтс, 1991 г.

Бинарна система в астрономията се нарича небесно тяло, получено, когато две звезди се съберат благодарение на гравитационното привличане помежду си. Човешката история също познава такива случаи — когато една нова епоха се формира от взаимодействието и съперничеството на две свръхзвезди: Алберт Айнщайн и Нилс Бор в съвременната физика или Томас Джеферсън и Александър Хамилтън в ранното американско управление. През първите трийсет години на информационната епоха, започнала в началото на 70-те, тази бинарна система е съставена от двама кипящи от енергия недипломирани студенти, и двамата — родени през 1955 г.

Въпреки сходните си амбиции в пресечната точна между информационни технологии и бизнес Бил Гейтс и Стив Джобс имат много различни характери и развитие. Бащата на Гейтс е изтъкнат адвокат в Сиатъл, а майка му — обществена активистка, членуваща в престижни организации. Той започва да се увлича по електроника в най-реномираното частно училище на родния си град, гимназията „Лейксайд“, но никога не е бил бунтар, хипи, търсач на духовно извисяване или член на алтернативната култура. Вместо синя кутия, с която да ощетява телефонната компания, в гимназията Гейтс прави програма за подреждане на училищните графици, с чиято помощ винаги се урежда в един клас с най-хубавите момичета, и програма за броене на автомобили за местната диспечерска служба. Приемат го в „Харвард“ и по-късно прекъсва, но не за да търси просветление при някой индийски гуру, а за да основе софтуерна компания.

За разлика от Джобс Гейтс е добър програмист и има по-прагматичен, дисциплиниран и аналитичен ум. Джобс е по-интуитивен, по-романтичен и с по-голям афинитет към създаването на по-функционални технологии, по-приятен дизайн и по-приветлив интерфейс. Стремежът му към съвършенство го прави безкрайно взискателен и той управлява хората си с обаятелност и стихийна емоционалност. Гейтс е по-методичен; той води заседания със строго фиксиран дневен ред, на които дисектира проблемите с хирургическа прецизност. И двамата понякога са груби, но при Гейтс (който още в началото на кариерата си развива типичното за компютърен маниак поведение, граничещо с аутизъм) злъчното отношение не е толкова лично; при него става дума не толкова за емоционална язвителност, колкото за интелектуално коравосърдечие. Джобс има навик да се втренчва в хората с изгарящ, убийствено съсредоточен поглед; Гейтс понякога среща трудности да гледа човек в очите, но дълбоко в себе си е състрадателен.

— Всеки от тях се мислеше за по-умен от другия, но Стив обикновено се отнасяше към Бил като към човек от по-долна класа, особено по отношение на вкуса и стила — разказва Анди Херцфелд. — Бил гледаше снизходително на Стив заради неумението му да пише програми.

От самото начало на познанството им Гейтс се възхищава на Джобс и леко завижда за умението му да омайва хората, но в същото време го смята за „адски странен“ и „с твърде много недостатъци като човек“. Отблъсква го грубото държане на Джобс и склонността му „или да те третира като пълен боклук, или да ти се подмазва“. От своя страна, Джобс смята Гейтс за дразнещо ограничен:

— Щеше да бъде по-широко скроен, ако на млади години беше вземал ЛСД или беше постоял в някой ашрам.

Разликите в характера ги поставят от двете страни на очерталата се фундаментална разделителна линия на цифровата епоха. Джобс е перфекционист, който се стреми към контрол и проявява безкомпромисния темперамент на творец; той и „Епъл“ стават пример за цифрова стратегия на тясно интегриран хардуер и софтуер. Гейтс е умен, пресметлив и прагматичен анализатор на пазара и технологията; не изпитва никакво притеснение да предоставя софтуера си на други фирми.

След трийсет години той неохотно признава, че уважава Джобс:

— Не разбира много от информационни технологии, но притежава удивителна интуиция за това, кое върши най-добра работа.

Джобс обаче така и не оценява достойнствата на Гейтс.

— Бил няма никакво въображение и никога не е изобретил нищо. Затова мисля, че сега се чувства по-добре в благотворителната дейност, отколкото в света на технологиите — несправедливо отсъжда той. — Той е просто един безсрамен крадец на чужди идеи.

При разработването на „Макинтош“ Джобс посещава Гейтс в околностите на Сиатъл. „Майкрософт“ е създала няколко програми за Apple II, включително софтуер за работа с електронни таблици, наречен „Мултиплан“. Джобс иска да събуди интереса на Гейтс и колегите му, за да вземат още по-голямо участие в подготвящия се „Макинтош“. В заседателната зала на „Майкрософт“ той обрисува вълнуващия образ на една машина за масовия потребител, с приветлив интерфейс, която ще се произвежда в милиони бройки в автоматизирана фабрика в Калифорния. Мечтата му за завод, който ще засмуква произведените в щата силициеви компоненти и ще бълва завършени макинтоши, подтиква екипа на „Майкрософт“ да кръсти проекта му „Пясък“. Дори измислят съкращение: SAND — Steve’s Amazing New Device („удивителното ново устройство на Стив“).

Гейтс създава „Майкрософт“, като написва версия на езика за програмиране BASIC за „Алтеър“. Джобс иска да напишат вариант за „Макинтош“, защото Возняк — въпреки настояването на приятеля му — не пожелава да преправи своята версия на BASIC за Apple II, като въведе възможност да поддържа плаваща десетична запетая. Освен това Джобс иска „Майкрософт“ да напише софтуер за „Макинтош“ — например програми за текстообработка и за работа с електронни таблици. По това време Джобс е цар, а Гейтс — все още царедворец; през 1982 г. годишните продажби на „Епъл“ са на стойност 1 милиард долара, а на „Майкрософт“ — само 32 милиона. Гейтс подписва договор за адаптиране на новата си програма за работа с таблици Excel, текстообработващата Word и BASIC за „Макинтош“.

Гейтс често ходи до Купертино за демонстрациите на операционната система „Макинтош“, но не е много възхитен от нея.

— Спомням си, че когато отидох за първи път, Стив ми показа едно приложение, което просто караше някакви неща да подскачат по екрана. Това беше единствената им програма, която вървеше. — Гейтс се ужасява от поведението на Джобс. — Беше странен начин на съблазняване, при който Стив ти казва: „Изобщо не си ни нужен, защото правим това велико и много тайно нещо.“ Това бе типичният маниер на търговец, който хвали стоката си, но имаше и друг подтекст: „Не ни трябваш, но може да ти позволим да участваш.“

Пиратите от „Макинтош“ трудно приемат да работят с Гейтс.

— Може да се каже, че не умееше да изслушва — спомня си Херцфелд. — Не търпеше някой да му обяснява как работи нещо — винаги искаше сам да се досети.

Демонстрират му как курсорът се движи плавно по екрана, без да примигва.

— Какъв хардуер използвате, за да движите курсора? — пита Гейтс.

Херцфелд, който много се гордее, че са постигнали ефекта само с помощта на софтуер, отговаря:

— Не използваме никакъв специален хардуер!

Гейтс настоява, че за да се движи курсорът по този начин, трябва да има специален хардуер.

— Е, какво можеш да кажеш на такъв човек? — пита Брус Хорн, един от инженерите на „Макинтош“. — За мен беше кристално ясно, че Гейтс никога няма да разбере и оцени елегантността на „Макинтош“.

Въпреки взаимните подозрения и двата екипа са въодушевени от перспективата „Майкрософт“ да създаде графичния софтуер за „Макинтош“, което би пренесло персоналните компютри в ново измерение. Решават да го отпразнуват с вечеря в луксозен ресторант. Скоро „Майкрософт“ събира голям екип, който да се заеме със задачата.

— Имахме повече хора, работещи върху „Мак“, от него — споделя Гейтс. — Стив имаше петнайсетина души. Ние имахме двайсет. Буквално си бяхме заложили главите за този проект.

Въпреки че според Джобс на програмистите от „Майкрософт“ им липсва вкус, те се оказват доста упорити.

— Пращаха ужасни програми — спомня си той, — но не се отказваха и постоянно ги подобряваха.

В крайна сметка Джобс толкова е влюбва в Excel, че сключва тайна сделка с Гейтс: Ако „Майкрософт“ направи Excel само за „Макинтош“ и задържи версията за компютрите на IBM в продължение на две години, „Епъл“ ще разтури екипа си, разработващ BASIC за „Макинтош“, и за вечни времена ще използва лицензираната версия на „Майкрософт“. Гейтс е достатъчно умен и приема, което вбесява екипа на „Епъл“, защото проектът им е прекратен, а „Майкрософт“ получава по-силна позиция за преговори.

За момента Гейтс и Джобс стават съюзници. Същото лято двамата отиват на конференция, организирана от анализатора Бен Роузън в една база на клуб „Плейбой“ на брега на езерото Женева в Уисконсин, където никой от участниците не подозира за интерфейса, който се разработва в „Епъл“.

— Всички се държаха, сякаш компютрите на IBM са всемогъщи, което не беше зле, а ние със Стив само се подсмихвахме, мислейки си: „О-хо, не знаете какво сме намислили.“ Стив дори издаде някои неща, но никой не се усети. — Гейтс става редовен участник в екскурзиите на „Епъл“. — Ходех на всички джамбурета. Бях част от екипа.

Особено забавни са посещенията му в Купертино, където има възможност да наблюдава своенравното държание на Джобс към служителите му и склонността му да се вманиачава.

— Стив беше като водач на секта. Постоянно тръбеше как „Мак“ щял да промени света и караше хората си да работят като луди, под невероятно напрежение и в сложни лични взаимоотношения.

Понякога Джобс се появява в приповдигнато настроение, но изведнъж се депресира и споделя страховете си пред Гейтс.

— Излизаме някоя петъчна вечер — разказва Гейтс, — отиваме на ресторант и Стив ме уверява, че всичко върви чудесно. На следващия ден пък почва да се вайка: „Леле, това нещо ще се продава ли изобщо? Боже, ще трябва да вдигна цената. Ох, извинявай, че те прецаквам така, моите хора са пълни кретени.“

Гейтс вижда изкривената действителност на Джобс в действие, когато „Ксерокс“ пуска своя „Стар“. На съвместна вечеря на двата екипа Джобс пита Гейтс колко компютъра „Стар“ е продал до момента. Гейтс отговаря „шестстотин“. На другия ден пред Гейтс и целия си екип Джобс заявява, че са продадени само триста броя „Стар“, въпреки че предишната вечер всички са чули друго число.

— Всички ме зяпнаха, сякаш ми казваха „Няма ли да му кажеш, че е тъпак?“ — разказва Гейтс. — Искаха да ме предизвикат, но този път не се хванах.

Друг път Джобс и хората му са на гости на „Майкрософт“ и отиват на вечеря в Сиатълския тенисклуб. Джобс започва да разправя колко лесен за ползване щял да бъде софтуерът на „Майкрософт“ и как нямало да има нужда от никакви ръководства.

— Все едно само пълен идиот би си помислил, че за да работят с „Мак“, хората ще имат нужда от упътване — спомня си Гейтс. — И моите хора почнаха да си шушукат: „Ама тоя сериозно ли мисли така? Дали да не му кажем, че все пак подготвяме упътвания?“

След време отношенията им се обтягат. Първоначалният план е някои от приложенията на „Майкрософт“ — като Excel, Chart и File — да носят логото на „Епъл“ и да се предлагат в комплект с „Макинтош“.

— Предложиха ни по 10 долара на приложение на компютър — обяснява Гейтс.

Това споразумение обаче разгневява конкурентните софтуерни фирми. Освен това става ясно, че някои от програмите на „Майкрософт“ ще закъснеят. Затова Джобс променя договора с „Майкрософт“ и решава да не включва софтуера им в пакета; фирмата ще трябва да се съревновава с всички останали, като продава програмите си директно на потребителите.

Гейтс приема без възражения. Той вече е свикнал с това, че Джобс „бързо и своеволно“ променя правилата. Освен това подозира, че свободното разпространение може дори да бъде полезно за „Майкрософт“.

— Щяхме да печелим повече, като продаваме програмите отделно — споделя той. — Ако се стремиш към по-голям дял от пазара, това е по-добрият вариант.

В крайна сметка „Майкрософт“ прави софтуера си за няколко различни операционни системи и дава приоритет на IBM-версията на Word за сметка на тази за „Макинтош“. В действителност решението на Джобс да се откаже от пакетното обезпечаване наврежда повече на „Епъл“, отколкото на „Майкрософт“.

Когато Excel за „Макинтош“ става готов, Джобс и Гейтс го представят заедно на пресконференция в нюйоркски ресторант. Когато го питат дали „Майкрософт“ ще пусне вариант на програмата за компютрите на IBM, Гейтс премълчава за сделката с „Епъл“ и отговаря уклончиво, че „след време“ може би и това ще стане. Джобс взема микрофона и добавя шеговито:

— След време всички ще умрем.