Глен Кук
Тя е тъмата (82)

82

— Прав ли бях? — попита Знахаря.

— За знамето ли?

— За какво друго? — той изглеждаше изнервен. Вероятно се дължеше на напрежението, понеже делеше квартира с Господарката и смахнатата банда на Пушека, Сингх и Дългата сянка.

— Вероятно. Със сигурност би могъл да го почувстваш. И нищо не се промъкна покрай него. — Бях изтощен. Вътрешността на бедрото ми ме болеше отново след дългата разходка дотук. — Но няма как да докажа, че не беше заради джунджуриите на Господарката.

— Обаче копието направи нещо, нали?

— О, да. Всички го усетиха. Някои дори решиха, че има нещо общо със знамето. — Тай Дей остана навън, както постъпваше винаги, когато посещавах Стареца, така че не бях срамежлив в описанието на схватката между чичо Дой и майка Гота.

— То сложи началото на спора. Мисля, че беше само повод. Техният конфликт отива много по-надълбоко.

— И съзвездието само го отприщи? — той се усмихна на себе си, припомняйки си вероятно като мен неотдавнашната запивка на Гота с Едноокия.

— А къде е нашият непослушен домашен магьосник? — попитах. Той не беше яздил Пушека отвъд, което очаквах да прави, докато отсъствах. Господарката беше обсебила плътно дребния шеф на пожарната.

Знахаря сви рамене.

— Не ми е на главата, което е всичко, което искам точно сега.

Вероятно беше далеч, грижейки се за своята спиртоварна, която не бе открита в землянката му, когато спасителните екипи обърнаха мястото наопаки, търсейки предимно нея, вместо горкия дърт Едноок.

— Имах сън — казах аз. — Или може би бях извън себе си. Това почти се превърна в кошмар.

— Хм?

— Ловеца е разбрала как да командва сенките. Също като нашето момче в клетката там.

Дългата сянка, обаче, беше в безсъзнание. Повече дори от Пушека, който упорстваше, изпъшквайки на всеки няколко минути.

Знахаря въздъхна.

— Разочарован съм, но не съм изненадан. За нея е логична стъпка. И тя имаше време да се поупражнява.

— Ще предприемеш ли нещо по въпроса?

— Не съм ли го сторил вече?

— Обърка ме, шефе.

— Тя е открила как да управлява няколко сенки. Отблизо. Но аз контролирам източника на сенките. И не бива да я допускам близо до него. Макар че ще го направя.

— Аз не бих бил твърде самоуверен, когато става въпрос за Ловеца. С нея никога не знаеш. Спомни си как ни насади онзи демон Жабешкото лице.

— Нищо не приемам за гарантирано, Мъргън — той погледна жена си, лежаща неподвижно до Пушека. — Но се опитвам да не позволя на параноята да ме парализира.

По този въпрос щеше да получи възражения от много хора. От друга страна, обаче, Знахаря победи Господаря на сенките и изглеждаше на добра позиция, за да ни изведе живи от вероломството на съюзниците ни.

Но Ловеца на души?… Не се съмнявам, че Пушека имаше право всеки път, когато настояваше, че тя е тъмата!