Глен Кук
Тя е тъмата (61)

61

Сахра се беше преместила на сламеника си. Тя коленичеше върху него, положила длани на бедрата си, като се взираше право напред. Чакаше.

Понесох се до мястото точно пред нея.

— Ти си тук. Нали, Мъргън? Мога да го почувствам. Ти си онова, което усетих преди, нали?

Опитах се да й отговоря. Долових тя е тъмата! от Пушека и олюляване назад. Защо сега? Сахра не го смущаваше преди. Нали?

Напоследък не харесваше никоя жена. Напрягаше се дори около Радишата, когато я посещавахме.

Побутнах го. Пушека се дръпна назад. Сахра усети нещо. Тя каза:

— Твърде тежка съм, за да тръгна сега. Ще дойда веднага след като нашият син може да пътува.

Син? Наш?

В този момент станах различен човек. Но това продължи само няколко секунди. Докато не се зачудих как може да знае?

Някои хора я наричаха вещица. Жрица, общуваща с духове. Самият аз никога не го забелязах.

Но вероятно Сахра знаеше.

Неочаквано светът около мен се разклати. Имах достатъчно опит в броденето с призрака, за да знам, че някой оттатък ме иска събуден. Откликнах неохотно. Искаше ми се да имаше някакъв начин, какъв да е начин, да уверя Сахра, че съм получил съобщението й.

— Обичам те, Сари — си помислих.

— Обичам те, Мъргън — каза Сахра, сякаш ме беше чула.

Разтърсването стана по-настойчиво. Напуснах храма на Гангеша, но отказах да се събудя принудително. Опитах се да намина при Радишата за по-близък преглед на плановете й, но Пушека се дърпаше с отвращение, почти толкова силно, колкото показваше около Ловеца на души. Тя е тъмата.

Земята загуби очертанията си под призрачния ми взор. Бях ниско и се движех бързо. Може би това развали някои от заклинанията, правещи Гоблин и Могаба така трудни за откриване. Зърнах ясно, макар и кратко двамата, докато профучавах на обратно.

Вървяха. Могаба изглежда събираше сила. Форвалака беше с Гоблин. И двете групи се движеха в обвивка от гарвани.

Ловеца на души вероятно имаше по-добра идея за голямата картина от мен.

— Никога ли няма да се научиш? — озъби се Знахаря.

Едва имах достатъчно сила да седна и да се пресегна за нещо за пиене. Бях прекарал много повече време навън, отколкото осъзнавах, докато се случваше. Сари винаги ме караше да губя представа за времето.

— Мамка му — измънках аз, — това напълно ме изтощава. Бих могъл да погълна цяла крава.

— Не се предполага да се занимаваш със семейни дела. Ако продължаваш така, ще получиш гарван, а не крава.

И без това не можеш да намериш ядивна крава в този край на света.

Изсумтях. В едната си ръка имах кана с нещо сладко и топъл самун хляб в другата. В този момент не ми хрумна да попитам защо ме обвиняваше, че се забърквам в семейни дела.

— Вече е тъмно. Всичките наши хора са се окопали в дупките си и са ги залостили след себе си. Искам те отпочинал и готов, защото си ми нужен там да наблюдаваш Портата на сенките. И без да разглеждаш забележителности. Трябва да получим сигнал в момента, в който Дългата сянка отвори портата.

Вдигнах ръка. Веднага след като си избързах устата попитах:

— Защо да не наблюдавам Дългата сянка? Пушека не иска да се доближава до портата. Може да не видя идването на сенките, докато не стане твърде късно. Мога да следя Дългата сянка, когато започне да ги призовава — погълнах малко подсладена вода след последната коричка хляб.

Пушека изсумтя.

— По дяволите! — за момент Стареца изглеждаше, сякаш иска да заплаче.

— Къде е Едноокия? — попитах аз. — По-добре го доведи.

Пушека не беше издавал звук от години.

— Намери го ти. Аз съм лекарят тук — той тръгна към койката на Пушека.

— Добра идея — станах и се запрепъвах към вратата с все още слабите си крака.