Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд: Блестящият камък (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
She Is the Darkness, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017 г.)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2017 г.)

Издание:

Автор: Глен Кук

Заглавие: Тя е тъмата

Преводач: Пепа Соколова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Лира Принт“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: Аси принт (не е указана)

Редактор: Персида Бочева

ISBN: 954-8610-80-3; 978-954-8610-80-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2033

История

  1. — Добавяне

86

Нещата вървяха прекалено добре прекалено дълго. Лятото представляваше идилия. Никога не стана ужасно горещо. Дъждовете бяха съвършени за реколтата, която посяхме. Застрашаваше ни урожай, за какъвто се молят всички селяни. Погрижихме се местните, които срещахме, да разбират, че чудесното време е изцяло наша заслуга. Нашите фуражири бяха отделили достатъчно животни за обоза, на който щяхме да натоварим тежката екипировка, съпътстваща ни от началото на похода. Дори имаше няколко овце за тези, които не споделят предразсъдъците на гуни относно яденето на месо.

Старата поговорка е вярна. Армията се крепи на стомаха си. Това, което постигнахме като изразители на талианската воля, и разстоянието, което изминахме, беше дан на планирането, подготовката и предаността на Знахаря. И на психозата. И, разбира се, се основаваше на четирите години, дадени ни от абсолютния провал на Дългата сянка да ни попречи. Горкото момче. Трябваше да послуша Могаба. Сега нямаше да живее в дупка. Не че можеше да бъде обвинен, задето бе измамен от майката на Измамниците, след като Кина беше способна да преде заблуждаващи воали, изкривяващи зрението на богове, велики колкото нея.

Все още не се бяхме угоили след зимата, но вече се приготвяхме да предприемем следващия скок. Нито Ловеца на души или Могаба, нито пък изгубените талиански лоялисти или местното население изглеждаха склонни да ни вгорчават живота. С последните вече се спогаждахме доста добре.

След като очевидно по настояване на Господарката най-накрая бе изпратен разузнавателен отряд да изрови тайните на Наблюдателницата, Стареца откри, че крепостта съдържа доста съкровища. Половината влязоха в хазната на Отряда — нещо, което не се бе случвало от поколение. Всички заклети братя получиха равни дялове от останалото. Накрая Знахаря нареди да се устрои пазар, където местните жители да донесат всичко, което биха искали да продадат.

Резултатите отначало разочароваха. Но веднъж, след като показахме, че не ограбваме или убиваме никой, търговията потръгна. Селяните са гъвкави. Също и реалисти. Тези не виждаха как нашият хомот може да тежи повече от този на Дългата сянка. Нямаха никакви проблеми със стари или въображаеми митове за Черния отряд, въпреки съществуването си толкова по-близо до Катовар.

Те не разпознаваха и името Катовар. Нито бяха загрижени за Кина, под кое да е от имената й. Тяхната Кина беше също толкова създател, колкото и разрушител — свирепа, но не и нечестива кралица на тъмнината. Годината на черепите не ги ужасяваше. Те не можеха да си представят бъдеще, по-мрачно от миналото си.

Но и никой не ни приветства като освободители. Ние бяхме само сянката, която измести тъмнината.

Понякога обикалях из пазара, придружен от Тай Дей и преводач. Тай Дей възразяваше. Той беше сигурен, че любопитството ми ще ме убие. Не се свенеше да ме съветва, че любопитството е смъртоносно проклятие.

Чичо Дой обикновено се влачеше с нас. Въпреки претенциите за противоположното, между нас се беше натрупало много напрежение. Не можех да простя за стореното на Сари, макар и да контролирах подтика си да го осветля, че знам всичко. За да го дразня, разпитвах всеки срещнат южняк за съзвездието, наречено Примката.

Но никой не го знаеше.

С изключение на опустошението, което представляваше Киаулун, светът изгледаше почти добър. Аз самият се наслаждавах, освен че ми липсваше Сари. Но я виждах в сънищата си. Напоследък ми възлагаха по-малко задачи, въпреки че отговарях за Портата на сенките. Червенокосия и Кофата вършеха повечето от истинската работа там, въвеждайки ме в нещата, които правеха. Никой не го спомена, но бях обучаван за в случай че някога ще се наложи да бъда повишен в длъжност. Не им припомних, че управлявах доста приемливо Старата банда по време на изпитанието ни в Деджагор. Нито им споменах, че си имахме лейтенант и тя бе много по-опитна и калена от мен. Всеки път, когато протестирате, просто ви затрупват с още работа.