Глен Кук
Тя е тъмата (67)

67

— Подушил си миризмата на Кина? Сигурен ли си? — Стареца не изглеждаше заинтересуван от подробностите за това как Господарката попиля Прабриндрах Драх. Явно тази победа му беше достатъчна.

— Да. Но богинята не беше там. Достатъчно често съм я усещал наблизо, за да знам кога е наоколо. Особено тази вечер.

— Господарката иска инструкции?

— Може би. Но всъщност дебнеше за реакция. Тя подозира.

— Вероятно е наясно. Успя ли да се върнеш до Портата на сенките? Държим ли се?

— Не, не съм. Предполагам, че се справяме добре. Няма много огнени кълба, летящи наоколо, както беше преди известно време. Изглежда е така поради липса на мишени, а не недостиг на бамбукови пръти. От време на време обаче още се надига голяма пушилка.

— Искаш ли да те смени Едноокия?

— Засега съм добре.

— Внимавай. И гледай да се връщаш. Ще изпратя да повикат Господарката. Може би ще бъдем тук.

Опитах се да отведа Пушека на юг. Той не искаше. Пробвах да се върна в Наблюдателницата, за да шпионирам Ловеца, Оплаквача и Дългата сянка, но Пушека отново отказа да ги доближи. Тя е тъмата! Нямаше как да бъде измамен, нито пък заплашен. Идваше на себе си и се държеше в духа на онова, което знаех за бъзливия му характер. Което подсказваше, че в идващите дни нямаше да можем да извлечем голяма полза от старото момче.

Той се насочваше нагоре. Така че още веднъж се възползвах от възможността да проуча положението отвисоко.

Разпространението на фойерверките внушаваше, че сега нашето положение не беше лошо. Портата на сенките се държеше. Прабриндрах Драх се насочваше на север. Той демонстрира добро ускорение, както и предвидливост. Разпрати съобщения на разпръснатите си войници, уверен, че ще сме доста заети, за да се втурнем да ги преследваме. Принцът обаче нямаше истински план, различен от този да се измъкне на чисто и да събере отново дивизията си. Не изглеждаше очарован от начина, по който картите се обърнаха така внезапно. Явно му бе обещано, че Господарката ще бъде спипана. Драх бе предприел значима държавническа крачка, потискайки емоционалната си неохота да ни предаде.

Ако беше сметнал, че има някакъв шанс с Господарката, може би нямаше да приеме измяната.

Не че предателството му ни изненада, просто не го очаквахме сега.

Сянката нокът, изскочила от кутрето на Дългата сянка, провали графика на целия заговор.

Сега Пушека отново не изглеждаше склонен да се втурне към Господарката, макар и да позволи да бъде изтормозен.

Трябваше да намерим начин да насърчим Пушека да бъде по-склонен към сътрудничество. Може би нагорещени до червено железа.

Сенки определено се промъкваха. Пристигнах почти по същото време, когато първата достигна околността на дивизията на Господарката. Но в случая нямаше яростна атака, както при езерото Танжи. Единственото свидетелство беше случаен писък.

Настроението на Господарката се бе помрачило след последното ми посещение. Тя тъпчеше наоколо ядосано. Розови огънчета отскачаха от бронята й на Отнемащия живот. Те летяха наоколо като искри в ковачница. Тя излъчваше огромно нещастие, но не можех да проумея защо. Изглеждаше, сякаш Господарката искаше да си го изкара на Уилоу Лебеда и Кинжала. Те получаваха няколко подбрани думи всеки път, когато тя преминаваше. Но поведението им си оставаше безукорно. Не й дадоха повод да ги удари.

Както и да е, не успях да видя защо Кинжала беше затворник.

Миризмата на Кина се засилваше около Господарката, но нямах усещането, че самата богиня е някъде наблизо. Бях очаквал страшни ужасии да се излеят наоколо в див отговор на нападението на Ловеца над Дъщерята на нощта.

Господарката спря да крачи. Заслуша се и забълва проклятия.

Ужасът настъпи, но тези кошмари не се изсипваха по волята на Кина. Крясъците на хората, нападнати от сенки, ставаха все по-чести.

— Идиоти! — изръмжа Господарката. — Никога не слушат и не се пазят.

Тогава миризмата на Кина започна да става все по-силна.

Опитах се да сграбча Пушека в призрачна хватка, за да го принудя да се върне в кристалната стая на Дългата сянка.

От първия момент, когато я видях с призрачните си очи, онази кула пламтеше ярко с интензивната студена светлина на блестяща звезда. Тя представляваше ориентир, по-лесно видим от кой да е сигнален огън или фар. Но тази вечер, сега, светлината потрепваше.

Пушека захленчи, че тя е тъмата, тяетъмата, тяетъмата…, като някаква защитна мантра и поде груба съпротива срещу мен, но този път му наложих волята си. Очевидно можех, ако успявах да излъча достатъчно емоция. И да я задържа. Пушека изобщо не престана да се съпротивлява. Той изглежда не се нуждаеше от тонове енергия, като в моя случай. Може би черпеше от мен като някакъв безплътен вампир.

Кристалната стая наподобяваше кланица. В единия ъгъл, все още завързан за стола си, Господарят на сенките лежеше, заловен в капан във вътрешността на пашкул от мъждукаща сила, в безсъзнание и плачевна форма. Предположих, че има няколко счупени кости. Цялото му облекло беше ужасно разкъсано. Съсирена кръв бе оплискала вътрешната страна на защитната му черупка. В мое отсъствие трябва да е настъпило някакво много голямо вълнение. Той вероятно е пробвал някой или друг трик. И бе заплатил скъпо за опита. Вероятно Господарят на сенките беше близо до смъртта. Може би затова започнаха да се носят толкова много писъци извън Наблюдателницата.

Мислех, че Дъщерята на нощта е напълно свършена, но тогава я забелязах да се крие в свое собствено защитно яйце. Нейното беше тъмно като патладжан и едва прозираше. Детето се беше свило в ембрионална поза, но не изглеждаше наранено.

Оплаквача приличаше на нещо, опитало се да изнасили тигър. Издаваше непрекъснат шум, нехарактерен за него. По-скоро наподобяваше неспирно виене, подчертавано от случайно хъхрещо поемане на въздух в прободени бели дробове. Ловеца на души се опитваше да го лекува, но самата тя беше в лоша форма. Изглеждаше, сякаш се бе боричкала със същия тигър, със съмнително по-добри резултати. Точно сега тя нямаше време за нищо друго, случващо се извън стаята.

Миризмата на Кина там си оставаше силна.

Изкълчих призрачните кокалчета на пръстите на Пушека и използвах натиск, докато той не се върна към момента, когато избяга панически. Така и не стигнахме до там. Кина пристигна първа, извършвайки втора изненадваща визита, която завари всички без защита. Едва се доближих достатъчно, за да почувствам присъствието на Кина и да започна да виждам, и изгубих фокус. Пушека се опита да избяга. Възвърнах си контрола и се потопих обратно.

Отскачахме навътре и навън, навътре и навън. Успях да зърна мимолетно още няколко пъти жива тъмнина, която, видяна от ъгъла на моето невидимо око, приличаше на миниатюрна версия на многоръката богиня. Кина се съсредоточи над обвиването на изчадието в тъмната черупка, която го обграждаше сега.

Оплаквача и Ловеца на души си изпросиха белята след минута на напразна съпротива, с която привлякоха вниманието на богинята, подобно на нахална муха, жужаща около трапеза.

Дългата сянка сграбчи възможността, за да упражни готов защитен катехизис, който да създаде яйцето, обвиващо го сега. Повечето от нараняванията, от които страдаше, бяха случайни и косвени, и ги получи по време на сборичкванията между Кина и другите.

Нараян Сингх изглеждаше разплескан по целия под. Не можех да кажа дали е жив.

Оставих Пушека да се отдръпне и го подкарах към Господарката. Сега би трябвало да му се стори като цвете по неговата скала на страха.

Зареях се право пред нея, на равнището на очите, както бях направил преди. Но трябваше да сторя още нещо, тя не стоеше мирна. Продължаваше да проклина писъците, които се чуваха още по-начесто.

Дългата сянка сигурно се клатушкаше на прага на вечността.

Изпищях.

Господарката замръзна.

Вторачих се в дупките за очи на грозния й черен шлем. Те блестяха с неестествена яркост. Ако нещо толкова изначално неестествено можеше да стане още по-неестествено. Тя прошепна:

— Пак си тук.

Опитах се да изрева:

— Твоята приятелка Кина нашиба задниците им горе. Сега всичко е с главата надолу. Никога няма да има по-подходяща възможност да ги спипаш.

Господарката се извърна леко. Вгледа се в личната кула на Дългата сянка. Светлината в кристалната стая беше отслабнала, блещукайки като изразходвана лампа.

Съдбата, от която Дългата сянка се страхуваше толкова много, все още можеше да го застигне.

Господарката изкрещя на Иси и Синдаве.

Тя не разбра съобщението ми точно, но схвана най-важното — че точно сега вероятно беше подходящ момент за нанасяне на последен удар върху Господаря на сенките.