Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд: Блестящият камък (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
She Is the Darkness, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017 г.)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2017 г.)

Издание:

Автор: Глен Кук

Заглавие: Тя е тъмата

Преводач: Пепа Соколова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Лира Принт“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: Аси принт (не е указана)

Редактор: Персида Бочева

ISBN: 954-8610-80-3; 978-954-8610-80-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2033

История

  1. — Добавяне

35

— Гарваните са навсякъде, а? — Знахаря се взираше умислено. — Интересно. Познай дали ме изненадва.

— Нейните ли са? — Точно сега изобилстваше от гарвани наоколо. Естествено. Той нямаше да позволи на Господарката да ги разкара.

— Вероятно.

— Всичките ли са тук?

— Приеми го за сигурно, ако не искаш неприятни изненади. Разкажи ми за Дългата сянка — последното изречение не беше словесно, а на езика на пръстите, който научихме по времето, когато Глезанка — Бялата роза, беше с Отряда. Напоследък го използвахме рядко и не се бях сетил да си служа с него около гарваните. Всъщност е толкова очевидно, като се замислиш. Гарваните не умеят да си служат със знаци.

Те просто предават думите, без да разбират онова, което докладват.

Пръстите ми вече не бяха толкова пъргави като някога. Костваше ми много труд, за да му кажа, че Дългата сянка се е взел в ръце и е затънал в работа — спокойно, разумно и решително.

— Интересно — каза той, докато се взираше в прохода. Войниците от авангарда на принца се натъкнаха на засада на сенчестите. Сражението започваше да става тежко. Редиците забавиха ход. Можеше да стане лошо.

Вгледах се в склона от другата страна. Ако Могаба имаше много хора там, горе, можеше лесно да ни притесни.

— Няма — сякаш дочул мислите ми каза Знахаря.

— Ставаш все по-ужасяващ. — Сега почти през цялото време той носеше доспехите на Създателя на вдовици. Едва ли изобщо имаше момент, когато гарван да не е кацнал на рамото му. Явно познаваше любимците си, защото за тях винаги имаше вкусни мръвки.

— Когато трябва да играя роля, аз се опитвам да я изживявам — той отново започна да говори с пръсти. — Искам да намериш Гоблин. Важно е.

— А?

Той направи знак:

— Бих го потърсил самият аз, но няма време — и на висок глас добави: — Тези забавящи тактики работят много добре за Могаба. Проходът е дяволски тесен — той се обърна и тръгна към челото на спрялата колона. Прабриндрах Драх щеше да бъде смъмрен като новобранец.

Изведнъж Стареца изстреля през рамо:

— Къде са роднините ти, Мъргън?

— Какво?

— Къде са? С какво се занимават? — той използваше разговорен талиански, което значеше, че не го е грижа дали чува Тай Дей. Или нарочно искаше той да знае за въпроса.

— Не съм ги виждал — погледнах набързо Тай Дей. Той поклати глава. — Може би са си отишли вкъщи.

— Не мисля. Ако беше така, останалите клоуни щяха да са тръгнали с тях. Нали?

Не мислех така, но нямаше нужда да спорим по въпроса. Знахаря никога нямаше да се чувства спокоен с Нюен Бао. Когато тръгнаха с нас, аз му обещах, че ще ги държа под око и ще го осведомя, ако науча нещо.

На път към каруцата на Едноокия се натресох се на Дремльо.

— Привет, хлапе. Как си? — Не бях го виждал, откакто му възложих задачата онази нощ в Талиос. Той работеше с Кофата, като му помагаше да командва специалните ни части. Изглеждаше изморен, но не достатъчно пораснал, за да бъде войник.

— Уморен и гладен. Започвам да се чудя дали перверзиите на чичовците ми наистина бяха по-лоши от това.

Всеки, съумял да запази чувството си за хумор след страдания като тези на Дремльо, ми харесваше. Чудех се дали изобщо ще се върне някога, за да ги убие. Съмнявах се. Този тип неща бяха приемливи в тази странна южна култура. Дремльо попита:

— Успя ли да говориш с капитана?

— Говоря с него през цялото време. Аз съм летописецът.

— Имах предвид за работата на знаменосец. Ти каза, че би могъл…

— О, да — вълнението му беше очевидно. Но да станеш знаменосец означава как тези над теб смятат, че си призван за велики дела в Отряда. Знаменосецът често става летописец. Или стига до лейтенант, защото винаги е близо до центъра на нещата и знае всичко, което се случва. Лейтенантът почти винаги става капитан, когато се освободи мястото.

Знахаря беше голяма аномалия в този епичен порядък, избран по време, когато имаше само седмина от братята, без никаква квалификация, понеже никой друг не искаше да поеме работата.

— Споменах му го. Не каза „не“. Най-вероятно ще ме остави да реша аз. Което означава, че е от нещата за някой ден, защото всеки в тази армия сега работи по двадесет часа. Не остава време да те уча.

— Не трябва да правиш нещо. Просто мога да се навъртам около теб и…

Гласът на Кофата се извиси над цялата врява на придвижваща се армия, крещейки на Дремльо да завлече умрелия си задник обратно, защото — ако ще го скъсва някой от работа — това е той.

— Късмет. И не бързай, хлапе — казах му аз. — По дяволите. Гледай ме как пиша аналите. Изчакай до обсадата на Наблюдателницата. Тогава ще имаме много време. Включително и да се научиш да пишеш.

— Научих се. Ако искаш вярвай. Вече знам петдесет и три обикновени символа. Мога да разчета почти всичко.

Писменият талиански е доста сложен, защото има повече от сто букви в общата азбука и още четиридесет и две във висшия талиански, използван само от жреците гуни. Много от знаците имат идентично звучене и значение, но са с различен смисъл за всяка каста, и това е особено важно за гуни.

— Продължавай да се учиш — казах на Дремльо. — С упоритост ще постигнеш много.

— Благодаря, Мъргън — хлапето офейка нагоре, шмугвайки се през прохода, сякаш беше намазан с масло.

— Не ми благодари — измънках аз. Повечето знаменосци не бяха такива късметлии като мен. Това не е работа, която гарантира дълъг живот.

В далечината разпознах Господарката, както винаги обкръжена от своите почитатели и повечето Нар, които не дезертираха от Отряда. Насочих се натам.