Глен Кук
Тя е тъмата (65)

65

— Те вече се дърлят помежду си — казах на Знахаря, след като той изрита всички навън. — Но определено са поставили Дългата сянка натясно. Ловеца възнамерява да го принуди да играе по свирката й.

— Дали смята да извърши Покоряване?

Не бях мислил за това. Този тип неща се бяха случвали само много, много отдавна.

— А тя знае ли как?

— Вероятно. Но се предполага, че не си е написала домашното за Дългата сянка. Може би трябва да научи истинското му име. Знаем, че го е скрил в заклинанието на Портата на сенките.

— Какво става тук?

— Заповядах талианците от новата дивизия да се придвижат до Портата на сенките и да сменят Старата банда. Ако са заети със сенките, дори да разберат какво прави Прабриндрах Драх, няма да успеят да му помогнат. Всичко, за което ще имат време, е да се борят със сенки.

— Какво оправдание използва?

— Старата банда няма достатъчно бамбукови пръти.

В нощ като предстоящата никой генерал не би наредил на своите мъже да предадат оръжията си на друго поделение.

— И още, искам Старата банда да нападне Наблюдателницата от юг. Това са заповедите, които всъщност им изпратих отначало. Няма да получат истинските инструкции, докато не се отделят.

Няколко пъти бяхме репетирали настъпление от Портата на сенките към южната стена. Вероятно Стареца все още беше няколко хода пред другите.

— Мисля, че успях да предупредя Господарката — разказах му какво направих. — Стори ми се правилен ход при дадените обстоятелства. Знам, че по-късно ще задава въпроси.

— О, и още как. И ще бълва змии и гущери, когато получи отговорите.

— Не изглеждаш особено ужасѐн.

— Бях неин затворник в кулата в Чар, преди тя да се научи да ме обича. Тогава си изхарчих всичкия страх.

На негово място не бих разчитал на любовта й. Напоследък не приличаха много на влюбена двойка. Хора като мен никога не престават да обичат своите Сари, но други разлюбват, когато дълго време са под огромно напрежение.

— Трябва да проверя Гоблин — казах аз. — Хрумна ми наистина много грозна мисъл, докато ги наблюдавах как се млатят там. Ако Ловеца е толкова старателна, колкото си мисля, дъртият Едноок може вече да е сирак.

— По дяволите — тихо изруга Знахаря, — напълно пропуснах този аспект. Виж, докато издирваш онова малко лайно, казвай на Пушека през кратки интервали от време „бяла сватба“ и „бял рицар“. Редувай ги. Това ще направи Гоблин по-лесен за забелязване.

— Знаех си, че трябва да има някакво прикритие…

— И всеки път, когато зърнеш гарвани, където и да е, ги разгонвай. Трябва да лишим от зрение Ловеца, доколкото ни е възможно.

— Тя те измами, а?

— Да кажем, че подцених амбициите й. Очевидно се готви за нещо повече от отмъщение на Господарката. Върви.

Мантрата „бяла сватба, бял рицар“ твореше чудеса. Пушека и аз открихме Гоблин почти незабавно. И той беше в дълбоки лайна, точно както се страхувах, само дето не бяха чак толкова бездънни, колкото някои вероятно се надяваха. Когато Пушека и аз стигнахме там, открихме Гоблин и момчетата му да лежат много тихо сред някакви груби камъни, чувствайки се много гадно. Само след няколко минути някой щеше да бъде наранен. Лошо.

Трябваше да се потопя в блатото на времето, за да разбера защо.

Гоблин е само един дребен магьосник, но е магьосник. А и е въоръжен с нормалното за Отряда допълнение от недоверие. Гоблин не може да контролира сенки или гарвани, прилепи или мишки, или кое да е друго създание достатъчно добре, за да го използва за събиране на информация, но е в състояние да манипулира някакви същества по свой си начин. Изборът му беше вид дребна сова, често срещана откъм южната страна на Данда преш. Размерите й рядко надхвърляха юмрук.

Гоблин държеше птичките на позиция в храстите около лагера си винаги когато не се движеше. И те неизменно пърхаха напред, когато той настъпваше в поход. Придвижваше се само през нощта, с изключение на случаите, когато решаваше да нападне някои от поддръжниците на Дългата сянка.

Благодарение на тези мерки не го сполетяваха неприятни изненади.

Не се учуди, когато форвалака изникна с леки стъпки от тъмнината и му скочи с гръмовно ръмжене. Совите използваха уникален крясък за тази опасност и сигнализираха, докато жената звяр ги подминаваше.

Не се предполагаше тя да е наблизо тази вечер.

Напоследък имаше и твърде много ненужна, необяснима активност на гарваните. Гоблин започваше да става подозрителен. Беше се подготвил, просто за всеки случай. Всеки от Отряда — дори и такъв мързел като Едноокия, се учи да реагира на знаци и предзнаменования.

Форвалака нападна, но онова, в което тя впи нокти и зъби, не беше Гоблин. То изглеждаше смътно човешко по форма — зебло, натъпкано с листа и слама. Върху него беше наложено заклинание, така че форвалака да не може да пусне, веднъж, след като го е сграбчила.

Случи се почти в същия момент, когато Ловеца на души пристъпи в работното пространство на Дългата сянка и целият ад навсякъде другаде се отприщи.

Нещо малко, което изобщо не изглеждаше като Гоблин и вероятно миришеше по-слабо от него, изскочи от тъмнината. То присъди на пантерата ентусиазиран ритник в ребрата.

— Знаех си, че си твърде добра, за да е истина. И то след като си навлякох цялата онази беля да се опитвам да ти помагам — бум! Той я изрита отново. Тя изрева и отскочи.

— Ако я вбесиш още повече — обади се глас от тъмнината, — ще се изтръгне на свобода и ще ти съдере новия задник.

— Ако не съм направил това заклинание достатъчно силно, за да задържи още четири като нея, тогава заслужавам да ми понаместят задника — форвалака изрева отново. — Но трябва да направя нещо за цялата тази врява — наистина можеше да се чуе от мили.

Совите забухаха. Този път не подаваха сигнал за тревога. Само форвалака беше на откритото, когато самотен талианец пристъпи в сечището, където звярът още се бореше, за да се освободи от плячката си. Новодошлият каза в тъмнината:

— Бяла сватба, бял рицар. — Щях да се изсмея, ако Пушека ми бе позволил тази опция. Гоблин се материализира.

— Каква е новината, Гривест?

— Някой идва. Промъквайки се. И знае къде отива.

— Изненада! Изненада! — Гоблин отреди на Лиза Боуалк друг ритник, който би счупил нормални ребра. — Когато те продават, те разпродават до края. Казвал ли съм ти някога какво правеше тази кучка, когато я срещнах за пръв път? Още не беше достатъчно голяма, за да кърви при чатала, но убиваше хора, за да продава телата им.

— Всичко това съм го слушал и преди, шефе — обади се глас от тъмнината. — Ако ще ни идват гости, нека се приготвим да им спретнем парти.

— Мразя тези лайна — каза Гоблин на Гривестия, — мразя тази страна, мразя тези хора, мразя…

— Мразя да ти говоря така, но те са на по-малко от миля.

— Дали Могаба е с тях?

— Не знам. Не изчаках да се приближат.

Гоблин се зае да бъде магьосник. Сготви някои от любимите си магьоснически блюда, които, очевидно, щяха да включват илюзии.

Едноокия и Гоблин обичат да карат хората да виждат неща, които не са там.

Измъкнах се, за да хвърля един поглед на приближаващите.

Събитията протичаха в скалист, обрасъл с дървета и храсти планински район в тъмнината. Видимостта беше лоша дори за мен. Не можех да открия Могаба, макар и да потвърдих, че хората, преследващи Гоблин, бяха от неговите партизани. А те са корави негодници, след като бяха изкарали зимата в занаята. Изглеждаха предпазливи и спокойни.

Проследих ги назад във времето. Трябваше да измина целия път допреди залез-слънце, за да зърна Могаба. Хванах го да бездейства с момчетата си на не повече от пет мили от лагера на Гоблин. Могаба споделяше своето сърнешко печено с голямо черно коте.

Което ме отведе още веднъж назад, вместо просто да препускам, за да видя къде отиват всички. Мантрата, която разчистваше мъглите около Гоблин, помогна и за тези около Могаба. Но само за няколко секунди.

Разбрах онова, което исках да знам, после се присъединих към тайфата на Гоблин навреме, за да ги наблюдавам как правят засада на лошите момчета, които се предполагаше да разчистят след сладката Лиза Боуалк.

Нещо, което изглеждаше като блещукащ призрак, се материализира на склона, противоположен на онзи, където чакаха Гоблин и повечето от бандата му. Въпреки че светлинката привлече вниманието на сенчестите, това не беше предназначението й. Блещукането представляваше предупредителен сигнал за хората на Гоблин да защитят нощното си зрение. Четири, три, две, едно. Блясък!

Нямах очи, които да затворя. За миг бях толкова заслепен, колкото и нападателите на Могаба. После се запитах защо би трябвало да съм сляп и реших, че съм такъв само защото очаквах да бъда сляп. Можех да виждам отново веднага след като решех, че съм в състояние. Което беше още едно доказателство, че много от нещата наистина са въпрос на гледна точка и очакване.

Проблясъкът не само заслепи сенчестите за известно време, но и ги оплисква с нещо, което ги накара да сияят в тъмнината. Направи ги добри мишени.

Хората на Гоблин нямаха числено предимство. Възползваха се от възможността да го компенсират. Животът стана много неприятен за южняците. И доста къс за някои от тях.

Гоблин направи положението им още по-гадно, като призова многобройни образи на сегашни и някогашни братя. Това беше стар похват — един от любимите му. Той не го използваше така често, че някой да разбере как да се оправи с него. Южняците се бореха с призраци и сенки, докато бойците на Гоблин ги застрелваха един по един. Партизаните не успяха да противодействат на засадата, защото им костваше много време да разберат пълния обхват на онова, което ги беше сполетяло.

Могаба изобщо не се появи. Не можах да го открия, независимо колко усилено се взирах. Накрая лейтенантите му разбраха, че бяха захапали залък, прекалено голям за тяхната уста.

Започнаха да отстъпват. Отупваха себе си и един друг в опит да се отърват от сиянието, което ги правеше лесни мишени. Някои пробваха да се разсъблекат, макар че това означаваше да останат на място в продължение на време, определено неблагоприятно за оставането им в добро здраве.

Духовете и мъжете на Гоблин продължаваха да ги преследват. Организираното оттегляне се срина в паническо бягство. Гоблин ги следваше изкъсо. Той беше хванал Фортуна за ушите и препъваше успешно враговете си. Сега искаше да язди добрия си късмет с всички сили. Желаеше да хване Могаба, докато той оставаше в неведение относно обхвата на поражението.

Пожелах му късмет.

След като страховете ми за Гоблин се оказаха неоправдани, аз се насочих на обратно, за да докладвам за събитията, които изглеждаха единственото добро нещо, случило се през цялата нощ.