Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд: Блестящият камък (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
She Is the Darkness, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017 г.)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2017 г.)

Издание:

Автор: Глен Кук

Заглавие: Тя е тъмата

Преводач: Пепа Соколова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Лира Принт“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: Аси принт (не е указана)

Редактор: Персида Бочева

ISBN: 954-8610-80-3; 978-954-8610-80-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2033

История

  1. — Добавяне

72

Беше страхотна бъркотия, когато пленниците от дивизията на принца ме изтеглиха от земята. Мускуса и Хагоп от Старата банда, които не бях виждал от Чарандапраш, дойдоха да ме огледат.

— Изглежда са открили някакъв мелез между къртица и плъх — каза Мускуса.

— Само дето е по-кирлив. Ако не валеше, Мус, щях да ти предложа да вземеш кофа с вода и да я лиснеш по него.

— Смешници — замърморих аз. — Само си признайте кой ви изпрати. Веднъж да ви възложат да свършите нещо смислено и да се осерете.

— Характерът му се е подобрил след последния път, когато го видяхме — забеляза Хагоп. — Вече не позволява на разни малки пречки да го безпокоят.

— Какво правите, вие, момчета? Напоследък не сме получавали много новини от вас.

Хагоп се намръщи. Мускуса отвърна:

— Арест тук, удар там. Нищо сериозно.

На практика, откакто изобщо ги бях срещнал, единият от тях или двамата се възстановяваха от някаква рана. Именно с това бяха познати. Всъщност те бяха икони. Мускуса и Хагоп не можеха да бъдат убити, само наранени, и докато те оставаха живи, Черния отряд щеше да оцелее. Хагоп каза:

— Бяхме изпратени насам с куп работи за Стареца и с нещо, което да включиш в аналите. Имена.

— О! — Знахаря и аз винаги се опитвахме да записваме имената на нашите паднали братя по най-добрия възможен начин. След като си бяха отишли, това беше единственото доказателство, че са живели някога. Което си беше вид безсмъртие.

— Много имена — настоя Хагоп, — стотици. Миналата нощ не беше добра за Старата банда.

— Дали ще успееш? — попита Мускуса. — Всичко ли е заровено там, долу, в калта?

— Така е. — Но бях по-внимателен с аналите и с другите неща, отколкото към себе си. Държах ги в стая със стени, под и таван, изградени от трупи, с отводняване и всичко друго. Просто за всеки случай. И бях сигурен, че Господарят на сенките ще ни удари. — Стотици имена? Наистина? Някои, които познавам?

— Всички са в списъка.

— Ще трябва да ги добавя на гърба на книгата, която пиша сега — ако бяха стотици, щяха да са скорошни новобранци и имената им сигурно не ми говореха нищо. Щяха да бъдат записани някъде във ведомост, което нямаше нищо общо с мен.

Тай Дей се материализира. Не бях забелязал неговото отсъствие, докато не се появи. Той каза:

— Майка ми е добре — но не звучеше да е наистина сигурен.

— А?

— Откриха я в дупката на магьосника, когато го изкопаха. Ето защо дойдоха толкова късно при теб. Твоят капитан знаеше, че си добре. Но не беше наясно дали магьосникът е мъртъв или жив.

Той имаше предвид Едноокия, осъзнах аз. Да, разбира се, ако земетресението беше достатъчно лошо, за да надвие фината художествена изработка, която Тай Дей и аз бяхме вложили в нашето място, тогава землянката на Едноокия не можеше да е друго, освен изпълнена с дъждовна вода дупка.

— Тя беше в землянката на Едноокия?

Притеснен, шептейки, защото имаше други Нюен Бао наоколо, Тай Дей призна:

— И двамата бяха мъртво пияни. Припаднали в собственото си повръщано. Дори не знаеха, че покривът е пропаднал навътре, докато спасителите не ги извадиха.

— Съжалявам — казах му. — Но просто ще трябва да се посмея — беше по-силно от мен. Никакъв проблем да си представя картинката как онези двамата се бяха наквасили заедно. Кикотът ми беше освобождаване на цялото напрежение от изминалата нощ.

Мускуса и Хагоп, едва сдържайки смеха си, се правеха, че зяпат склоновете на юг.

Отново избухнах в кикот. Осъзнах, че преди обяд мълвата ще е обходила всичко, което беше останало от армията ни. Без съмнение тя щеше да понесе грубо преувеличение и да прерасне в някаква похотлива епопея, преди да достигне най-отдалечения ни пост.

Хълмът, който служеше за дом на нашата щабна група, се бе превърнал в тридесет акра язви. Едва ли някоя землянка беше оцеляла. Пленниците копаеха на дузина различни места. Забелязах едно познато лице, после друго да насочват спасителните екипи.

— Така значи. Тя вече не им се сърди.

— Какво? — попита Тай Дей.

— Нищо. Просто си мислех на глас — говорим за вълка… Господарката излезе от кошарата на Стареца. Която беше невредима. Знахаря вървеше точно зад нея. Никой не изглеждаше отпочинал. Но със сигурност им беше добре заедно.

Измърморих нечленоразделно, дълбоко в гърлото си. Моята жена беше на половин свят разстояние.

Знахаря ме доближи бавно.

— Време е за ежегодната ти баня, Мъргън.

— Ако остана достатъчно дълго тук, под дъжда…

Господарката прогори с поглед дупка в мен. Искаше да ме разпита. Но не сега, не тук, не и пред толкова много хора, които не бива да чуят отговорите ми, защото половината от тях не знаят на чия страна са.

— Колко зле пострадахме миналата нощ? — попитах аз.

Знахаря сви рамене. Малко студена дъждовна вода влезе под яката му.

— Не знам още. Около две хиляди човека на Господарката се водят изчезнали.

— Макар и да се появяват — тя каза, присъединявайки се към нас. — Смятам, че накрая ще намерим повечето от тях. — Вероятно мъртви.

— Мускуса и Хагоп твърдят, че сме изгубили голяма част от Старата банда — казах аз.

Знахаря кимна:

— Донесоха списък. Много по-дълъг, отколкото се надявах. Все още нямаме никаква полза от другите дивизии. Новата все още е неорганизирана, а тази на принца се разпадна изцяло. Има ли нещо, което искаш да ми кажеш насаме? Така изглеждаш.

— Да. — От грубия комин на подслона на Знахаря се издигаше дим. Искаше ми се да се посгрея, дори и да се налагаше да измисля, какво да му кажа.

Присъединих се към него в топлотата без угризение и с малко съчувствие към хората, които оставих навън в дъжда.

Господарката ни последва вътре. Тя носеше самодоволно, но гладко изражение.

Беше разпростряла пред огъня една от грубите карти на Знахаря.

— Можеш ли да уточниш къде потъна той? — имаше предвид Оплаквача. — Вероятно все още можем да го заловим, ако е зле ранен.

— Какво беше това? — попита Стареца, когато смотолевих нещо.

— Ух — казах аз, — ти никога не преставаш да изкушаваш бедите, нали? — Господарката не ме превърна в жаба. Нито дори в една от малките грозни плъхокъртици на Мускуса. Беше в добро настроение тази сутрин, за разлика от предишната нощ.

Пушека изпъшка. Той ме сепна, въпреки че това беше неговият втори стон, откакто влязох в подслона на Знахаря. Погледнах натам. Завесата беше открита. Дългата сянка и Нараян Сингх лежаха струпани в нишата, заедно с поразения магьосник. Не можех да си представя Господарката и Стареца да се отдават на лудории при цялата тази шайка, наблъскана само на няколко крачки от тях, но беше очевидно, че се бяха възползвали напълно от възможността си.

Останах умерено изненадан, че Господарката беше предала своите затворници на мъжа си. Дългата сянка представляваше голяма възможност за придобиване на сила. А Сингх… Господарката дължеше много на Сингх. Но също и капитанът.

Вероятно щяха да превърнат Нараян в семеен проект.

Тя зададе няколко въпроса, които очаквах, главно за ограниченията на Пушека. Не споменах, че развивам способност за пътешестване без спящия магьосник. Тя не ме попита. Знахаря обаче забеляза, че знаех за Оплаквача, въпреки че бях в моето убежище по време на злополуката с Покорения.

— Ще изпратя Кинжала — реши тя. — Той е здравомислещ. Може да свърши работата, без да убие себе си или Оплаквача.

Исках да попитам как Кинжала и Лебеда се бяха хлъзнали обратно към нейната благосклонност, но управленските решения не бяха моя работа. Господарката един път вече ми го обясни категорично по отношение на друг въпрос.

Тя излезе, за да предложи на Кинжала възможност.

Когато напусна, Знахаря попита:

— Къде е знамето?

— Заровено в моята землянка.

— Хм. Ами аналите и другите неща?

— Те също са там. Засега би трябвало да са на сигурно. Но ако има друго земетресение, или още много дъжд… Не знам.

— Ще отидем да ги потърсим веднага след като изкопаем хората.

— Защо е довела тук Дългата сянка и Сингх?

Той разбра.

— Защото аз съм лекарят. А те и двамата бяха на около половин удар на сърцето от смъртта. Може би, ако тя имаше някой от хората си подръка, комуто вярва… — той не се доизказа.

Знахаря никога нямаше да се довери на своята жена напълно там, където амбицията можеше да се вмъкне в уравнението.

— Тя вероятно рискува по-малко, отколкото си мислиш. Струва ми се, че го разбрах през миналата нощ.

— Какво?

— Нейната връзка с Кина. Как функционира и защо съществува. Мисля, че го разбрах.

— Имаш време да мислиш, когато си отвъд, играейки си на призрак?

— Понякога.

— Тогава ми разкажи за моята любима и Кина.

— Ще започна с предпоставката, че тя е дяволски умна.

— О. Да — той се усмихна на някаква своя мисъл.

— Да не споменаваме, че е доста своенравна.

— Ще ми губиш времето с омаловажавания ли? Или ще минеш на нещата по същество?

— Добре. Смятам, че много отдавна, преди изобщо да стигнем до Геа-Ксле, когато за пръв път показа неочаквани признаци за възвръщане на известна мощ, тя разбра, че някаква сила възнамерява да я използва. И позволи това да се случи. Което успокои онази сила и тя сметна, че си е намерила роб, докато в действителност се е сдобила с паразит.

Няколко възможни отговора се размърдаха зад очите на Знахаря. Но той каза само:

— Продължавай.

— Това е почти всичко. Докато богинята я използваше, Господарката се бе лепнала към Кина, така че да може да изсмуква сила за себе си. Мисля, че се е заровила толкова навътре, че Кина не е в състояние да се отърве от нея, без сама да се осакати. Смятам, че Господарката може дори да контролира онова, което прави богинята. Кина беше наистина разстроена снощи. Застрашиха пряко Дъщерята на нощта. Но когато Кина се опита да помогне на детето, макар че успя да стане истински разрушителна, усилията й изобщо не изпълниха целта си.

— И ти мислиш, че Господарката?…

— Да. Той е прав — Господарката пристъпи в слабата светлина. Без да каже колко дълго е стояла зад нас, слушайки. Тя е тъмата, когато става въпрос за тихо придвижване. — Вестта е да не напуска това място. Докато те си мислят, че аз съм истинската, крайните резултати ще бъдат същите, сякаш съм.

Открих някакви интересни образувания, оформящи се на стената пред мен. Посветих им преданото си внимание.

Знахаря каза:

— Ако ти си нещо като пиявица, как Кина не се е опитала да се отърве от теб?

— По-голямата част от Кина е заспала. Онова, което е будно, се интересува единствено от довеждането на Годината на черепите. И освен това е доста глупава. Доскоро не разбираше какво правех. Може да го обмисля години наред, преди да реши да предприеме нещо.

— Май Кина гледа на времето по различен начин — казах аз.

Господарката продължи:

— Загрижена съм, че моята обичана сестра също може да е решила пъзела. Или ще го стори сега, след като има момичето. То знае.

— Ловеца се крие на същото място, където си стои, откакто дойде тук — обадих се аз. Стареца знаеше къде се намира то.

— Много ми се иска да предприемем удар. Но имаме само десет часа, за да се приготвим за идващата нощ — каза Знахаря.

Разбрах. Момчето искаше да бъде така любезно да остави Ловеца в миналото за по-сигурно.

Двайсет минути предположения не успяха да разплетат основните мотиви на Ловеца. Дори и Господарката не можеше да отгатне какво наистина искаше сестра й или какво щеше да предприеме като следващ ход.

— Беше си такава още на четири години — каза Господарката. — Ад. Тя се роди непредсказуема.

Трябва да съм изглеждал твърде заинтересован. Историята спря дотам.

Не пропуснах факта, че нито Знахаря, нито Господарката някога споменаха своето дете по начин, който би могъл да загатне, че то е нещо различно от неестествено чудовище, напълно несвързано с тях.