Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд: Блестящият камък (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
She Is the Darkness, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017 г.)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2017 г.)

Издание:

Автор: Глен Кук

Заглавие: Тя е тъмата

Преводач: Пепа Соколова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Лира Принт“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: Аси принт (не е указана)

Редактор: Персида Бочева

ISBN: 954-8610-80-3; 978-954-8610-80-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2033

История

  1. — Добавяне

64

Протегнах се за каната с вода още докато сядах. Още бях замаян, когато ми просветна, че съм натикан в тясната малка ниша, където Стареца държеше Пушека, откакто го отмъкнахме от чумавата дупка на Едноокия. Зад парцаливите завеси, които ме прикриваха, се чуваха гласове.

Отпих голяма глътка, наместих одеялата на Пушека, така че да бъде скрит, прокарах пръсти през косата си и излязох от скривалището.

Гласовете замряха на секундата. Знахаря изглеждаше почти толкова ядосан, колкото беше възможно.

— Има нещо много важно — обадих се аз, което произведе слисани изражения върху лицата на Лебеда и Кинжала. — Добре е, че са подръка. Вие, момчета, ще излезете ли навън за минута? Вземете свещта.

— Какво, по дяволите, правиш? — попита Знахаря. Налагаше му се да полага голямо усилие, за да снижава гласа си.

— Ловеца на души тъкмо превзе Наблюдателницата.

— Ъ?

— Тя влезе, докато Дългата сянка освобождаваше сенките. Което той стори, между другото. И тя, и Сингх, и детето, и Оплаквача: всичките му скочиха. Трябваше да знаеш веднага. Това променя всичко. Господарката също следва да научи възможно най-скоро.

— Ух! — Знахаря още беше ядосан, но можех да видя промените, настъпващи зад очите му, да забележа как фокусът на неговия гняв се измества като кораб, променящ курса си. — Кучката. Лъжливата, интригантстваща, коварна кучка.

— Както самата тя каза, планира да се премести в Наблюдателницата и да я превърне в свой дом.

— Кучка!

— Иска ми се да можех да ти кажа повече. Пушека отказва да остане около нея. Мисля, че е по-добре да предупредиш Господарката, а?

— Разбира се, че трябва да й кажа. Млъкни. Остави ме да помисля.

— Ей, вие там! — извика Лебеда от другата страна на завесите, задържащи вятъра навън. — Момчета, по-добре да дойдете и да видите.

— Сега какво? — озъби се Знахаря.

— Аз ще проверя. Напиши им съобщение, което да занесат на Господарката.

— Проклятие! Може да е твърде късно. Тя самата щеше да пробва да се промъкне до Дългата сянка.

Мамка му! Бяхме дълбоко затънали в кафявото нещо. Може би.

Втурнах се на открито с треперещи крака. Запромъквах се по стъпалата, водещи до равнището на земята. Почвата все още беше наквасена, дори тук, горе на склона.

Не се наложи да питам Лебеда какво го смущава.

Около Портата на сенките се провеждаше най-голямото представление с фойерверки на всички времена. Може би кавгата край езерото Танжи беше по-голяма, но аз успях да я видя само отвътре.

— Мамка му! — изпсувах. Толкова много огнени кълба летяха наоколо, че никаква ругатня не би могла да даде правдив израз на събитието.

Хвърлих се обратно към калните стъпала.

Знахаря се вмъкваше в костюма на Създателя на вдовици. Казах му:

— На Портата на сенките се почна. Трябва да го видиш, за да повярваш. Надявам се онези момчета да имат достатъчно бамбукови пръти.

— Господарката им даде всичко, което можа. Ще е въпрос на бройка. Което знаехме от самото начало. Ако имаме повече огнени кълба от изсипаните от тях сенки, печелим. В противен случай накрая съжаляваме. Не за дълго.

— Дългата сянка не изглежда да прави много. Ако това те успокоява.

— Не ми говори нищо. Нямам никаква идея дали ще му се наложи или не да отприщи някои или всичките сенки. И няма начин да успея да отгатна какво ще мисли по въпроса. С изключение, че не би желал да освободи толкова много, че да го погнат и него. Той би искал да е в състояние да контролира оцелелите, след като се отърве от нас.

— Дългата сянка не знае, че вече не разполага с тъкачи на сенки. Сингх и Оплаквача напоследък го снабдяваха много избирателно с информация. Истинската степен на онова, което Господарката осъществи онзи ден, е пълна загадка за него.

— Още коварство от нашата приятелка Ловеца на души, без съмнение.

— Бих се обзаложил.

— Трябва да се върнеш там. Тя не би предприела само едно нещо. Би я направило твърде уязвима.

— Ъ? — Беше мой ред да издавам странни звуци.

— Ловеца трябва да е разбрала, че можем да влизаме и излизаме оттам, когато си поискаме. Налага се да покрие малкия си сладък задник. Върви да видиш какво е намислила, преди наистина да го направи.

— Вече съм тръгнал, шефе.

Изпих малко подсладена вода и излязох.

Пушека не искаше да се върне в Наблюдателницата. Постигнах го по моя начин. Някак го измамих, като го потопих назад, преди Ловеца да си пробие път в съзнанието му. После се понесох напред и видях сянката да експлодира от кутрето на Дългата сянка.

Тя се насочи към Оплаквача. Удари Оплаквача. Оплаквача изплака. И я отблъсна някак. Тя се метна към Нараян Сингх, който изпищя, когато го удари. Оплаквача и Ловеца заедно прогониха оживялата тъмнина от Измамника. Сингх веднага изпадна в безсъзнание.

Сянката още не беше победена. Тя удари Дъщерята на нощта.

В мига, в който детето изпищя, призрачният свят започна да се изпълва със зловонието на Кина. Циклон от ярост профуча към Наблюдателницата. Пушека изквича, че тя е тъмата и се отдалечихме, излитайки оттам като снаряд от катапулт. Понесохме се нависоко, на север и много бързо. Фойерверките при Портата на сенките изчезнаха зад Данда преш. Бяхме на север от Деджагор, преди да успея да упражня какъв да е контрол.

Призрачният свят се изпълни с протяжния хленч на моя кон. Пушека бягаше някъде, където очакваше да е в безопасност. Място, което най-дълбоката част от него си спомняше от онези дни, когато все още беше обикновен смъртен.

Едва бе започнал да реагира на посоките, когато влетяхме в двореца.

Мястото наподобяваше кошер. Жреци, стражи и служители бързаха навсякъде. Вълнение имаше и навън, по улиците на града. Шадарски патрули обикаляха на групи, извършвайки арести на поразия.

Това изискваше преглед отблизо.

Проверих затворниците. Неколцина изглеждаха смътно познати. Порових наоколо във времето и разбрах, че бяха събирани от празните казарми на Черния отряд. В тълпата там открих някои определено познати лица.

Всички те бяха хора, приятелски настроени към Отряда.

Стрелнах се наоколо, за да хвърля поглед върху Радишата, да я проследя във времето до началото… Доколкото бих могъл да кажа, нейното приключение траеше едва от известно време, макар че по-рано беше прекарала часове в разполагане на ресурсите си. Същинските арести започнаха точно около времето, когато Ловеца на души влезе в стаята на Дългата сянка в Наблюдателницата.

Дремльо!

По дяволите! Забързах към склада на Бан До Тран.

Дремльо не беше задържан. Все още не. Няколко шадари се намираха в непосредствена близост. Те търсеха Дремльо. Проклятията им не оставиха у мен никакво съмнение, че преследват точно него. Но не можеха да открият скривалището му.

Потърсих хлапето. Направих всичко, което можах. Ако номерът вършеше работа в блатата, би трябвало да проработи и в града. Започнах да се рея право пред лицето му и запищях. Опитах се да разроша косата му и да го дръпна за ушите.

Той се изплаши.

Така Дремльо се случи да е встрани от пътя, когато стражите пристигнаха, макар и да беше още достатъчно близо, за да чуе и разбере.

Не се наложи да чакам. Той имаше достатъчно здрав разум, за да се метне на седлото, да излезе от града и да не си и помисли да изчака отговор от Сари.

Сграбчих Пушека за призрачната къса коса и се насочих на юг. Не проявяваше дори и малко нетърпение да отиде.

Завърнах се в плътта си. Стареца ме чакаше.

— Какво ново?

— Пристигаше Кина. Пушека се изплаши. Отправи се на север. Тъкмо се връщам. Там също са се разхвърчали лайна.

— О? Как така?

— Радишата арестува всеки, който дори само се е усмихнал на някой от нас. Започна в почти същата минута, в която Ловеца на души скочи на Дългата сянка.

Знахаря не го обмисли:

— Значи, имаме проблем. Върни се там, навън. Искам да знам, ако нещо друго се обърка.

Засмуках малко подсладена вода и тръгнах.

Какво друго не беше наред? В Киаулун Прабриндрах Драх се опитваше да разоръжи войниците на Господарката. Тя беше вътре в Наблюдателницата. Все още не знаеше. Не се сещах как да я уведомя бързо. Реших да опитам същата глупост, която направих с Дремльо. Вероятно можех да я сепна, така че да направи нещо.

Намерих я вече на стълбището, водещо до кристалната стая на Дългата сянка. Придружаваха я неколцина от нашите най-добри братя от Отряда.

Снижих се пред нея и закрещях пронизително:

— Варда! Варда! Варда! Изнеси си задника навън!

Тя подскочи. Присви очи в тъмнината точно там, където се рееха очите ми.

— Мъргън?

— Разкарай задника си оттука, жено. Това е клопка. И войниците на принца се опитват да обезоръжат твоите мъже.

Тя се обърна и излая заповеди.

Мамка му! Беше много по-чувствителна от другите.

Измъкнах се оттам. Зловонието на Кина беше започнало да изпълва стълбището.

Върху кристалната кула на Дългата сянка се спусна тъмен ореол. Кина имаше малко сила, която би могла да проектира в този свят, но сега тя беше напълно фокусирана. Накарах Пушека да се издигне по-нависоко, така че да наблюдавам какво се случва в стаята.

Дъщерята на нощта се беше възстановила от атаката на сянката. Тя използва силата, дадена й от нейната богиня, за да тласне нещото обратно към Господаря на сенките.

Дългата сянка, разбира се, си беше напълно обезумял още от началото — толкова параноичен, колкото се показаха и те. Никога не бе вярвал на Оплаквача. Всичко, което той и малката гадина споделяха, беше омразата им към Отряда. Общата неприязън към някой друг никога не е била солидна основа за брак. Господарят на сенките беше градил планове за момент като този, въпреки че не бе очаквал Ловеца на души да е там в помощ на ренегата, нито предполагаше, че самият Удушвач и неговото изчадие ще допринасят за развлеченията. Както и да е, той прояви усърдие. Беше надхитрен от по-умел играч. Но можеше и да успее, ако те го бяха подценили.

Стаята на върха на кулата се превърна в странен аквариум, изпълнен с ръмжене и писъци, валма дим, които идваха и си отиваха твърде бързо, за да бъдат проследени от окото, променяйки цветовете. Остриета от чиста енергия разсичаха камък и кристал, рикошираха в упорити защитни заклинания и никога не разглеждаха лоялността на някой, изпречил се на пътя им.

Ловеца на души изкрещя като внезапно наранено дете. Тя се свлече на коляно, скимтейки, но не напусна битката. Оплаквача виеше. Дъщерята на нощта бръщолевеше пасажи от първата Книга на мъртвите. В призрачния свят зловонието на Кина беше ужасно, но детето не бе завършило преписването на книгата, преди Оплаквача да я открадне. Тя не можеше да върне Кина в света без завършената книга.

Дългата сянка се промъкна към входа. Изглеждаше, сякаш наистина би могъл да излезе. Навярно след като го стореше, стаята щеше да експлодира или по някакъв начин да унищожи всички останали в нея. Това беше от онези капани, които бих заложил аз.

Наричаха Сингх „жив светец“. По всяка вероятност той бе най-добрият сред своето поколение. Съмнително постижение в очите на повечето от нас, но всеки човек би трябвало да е достатъчно щастлив да открие едно нещо, което може да прави по-добре от всеки друг смъртен.

Господарят на сенките вече не мислеше за Нараян повече, отколкото за някоя мишка. Измамникът беше точно там.

В един миг стоеше там, а в следващия — тук. Неговият шал на Удушвач обви гърлото на Господаря на сенките като черна светкавица.

Човек с черен румел се превръща в майстор Удушвач, отчасти и като овладява собствените си страхове и емоции в моменти на стрес. Нараян Сингх владееше тази дарба, макар и напоследък да имаше малка възможност да я упражни. Така че го направи сега. Остана достатъчно спокоен, за да не прекърши врата на Господаря на сенките. Сингх разбираше цената.

Душенето е бавен процес, а жертвата рядко съдейства. Сингх извика:

— Имам нужда от държачи! — отначало го каза на жаргона на Измамниците. Само детето разбра. Тя нямаше силата да задържи Господаря на сенките.

Извика на Ловеца на души:

— Ти. Поеми дясната ръка и дърпай! Ти, миризливия. Хвани лявата ръка! Сега! В името на моята майка.

Ловеца се сопна:

— В името на твоята истинска майка, която случайно е моят трън в задника — сестра ми, ще си изпросиш пердаха, след като приключим с това лайно — гласът, който тя използваше, беше точна имитация на този на мой познат, горещ поддръжник на боя с пръчки.

Дългата сянка беше инатлив тип. Той се мята много по-дълго, отколкото си мислех, че е възможно за кой да е човек без въздух. Детето каза на другите:

— Уверете се, че не сте го убили.

— Не учи дядо си да кашля, изчадие — този път гласът на Ловеца беше идентичен с този на Гоблин.

Почувствах внезапен страх за малкия магьосник.

Дългата сянка се срина.

— Завържете го, запушете му устата и го сложете в онзи стол — каза Ловеца на Оплаквача. — Стегнете го добре. После се огледай за още някакви изненади, които може да е подготвил — Сянката беше изчезнала: или намерила убежище през открехнатата врата, или унищожена.

Оплаквача, задъхвайки се, попита:

— А ти какво ще правиш, о, всемогъща?

— Ще възстановя шибания ред — тя сграбчи Дъщерята на нощта, падна на едно коляно, просна борещото се дете върху другото, измърмори заклинание, което захвърли Нараян Сингх през стаята достатъчно силно, за да го замае, после дръпна надолу панталоните на детето и се зае да прилага добре заслужения пердах.

Момичето изобщо не заплака, но сълзи изпълниха очите му, когато Ловеца приключи. То се почувства едновременно унижено и изоставено. Отново се изправи пред криза на вярата. Зловонието на Кина беше отслабнало, докато детето беше твърде заето, за да се занимава с нейното непълно призоваване. Ловеца каза:

— Създаваш ли ми още ядове, скъпа, следващия път ще се запознаеш интимно с жилавата върбова пръчка. Добре ли го овърза?

— Работя по въпроса. Толкова дълго си го чакала, можеш да потърпиш още малко, нали?

— Искам да овладея контрола над неговите сенки. Те няма да си седят, докато…

— Знам плана. Нали помогнах за създаването му — Оплаквача нададе писък. Този вик съдържаше цяла вселена раздразнение.

Трябваше да видя Стареца.