Глен Кук
Тя е тъмата (13)

13

Вятърът ме шибна през лицето с пушек и зловоние на смърт. Извика войник. Погледнах назад. Капитанът, носещ отвратителните черни доспехи на Създателя на вдовици, които Господарката бе направила за него, се приближаваше. Обграждаха го гарвани. За хиляден път се зачудих за връзката му с Ловеца на души.

— Повикал си ме?

— Има нещо, което мисля, че трябва да видиш — все още самият аз не бях го забелязал, и не знаех какво да очаквам. Той направи жест:

— Да вървим.

Изкачихме, яздейки, малък склон. Спряхме, за да разгледаме телата на шест дребни кафяви човечета — твърде стари, за да са войници. Те лежаха във вдлъбнатина, изкопана в твърдата земя, заобиколена от огън, който още изпускаше хилави струйки дим.

— Къде са хората, които са ги убили?

— Не се навъртат наоколо. Не искат да рискуват с подобни типове.

Знахаря изсумтя, неудовлетворен, но наясно с мисленето на обикновения войник. Той свали грозния си пернат шлем. Гарваните се възползваха от възможността да накацат на раменете му. Той сякаш не ги забеляза.

— Бих казал, че сме привлекли нечие внимание.

Бях срещал малки кафяви мъже като тези преди години, когато за първи път слязохме на юг и по-наскоро в Свещената гора на Измамниците, където нападнах от засада много от техните водачи. Група от същите тъкачи на сенки имаха лошия късмет да бъдат там от името на Господаря на сенките.

Тези мъже вероятно вършеха същото, като онези, другите, използвайки ято от малки сенки да шпионират и изпращат съобщения. Знахаря посочи. Някои от старците бяха разкъсани на парчета наоколо. Той забеляза:

— Господарката каза, че не би трябвало да заставаш на пътя на нейните бамбукови играчки.

Бяхме застигнали Господарката — повече или по-малко. Тя следваше линия на настъпление на няколко мили от лявата ни страна. Ако тя и Знахаря си бяха откраднали целувка, трябва да са го постигнали с магия. Стареца бързаше твърде много, за да поеме пълния контрол над своя сборен централен корпус от две дивизии.

Той носеше бамбуков прът, преметнат през гърба му. Както и аз. Също като всеки друг мъж понастоящем в основните ни сили. Някои носеха по цели снопи.

— О?

— Тя ще изпадне в истерия, ако това стане навик — Знахаря беше развеселен. — Никога не е била много сдържана.

Средностатическият пехотинец и пет пари не дава за точното предназначение на едно оръжие. Той е загрижен да остане жив и да си свърши работата с поемане на възможно най-малък риск. Бамбуковите дрънкулки бяха направени за бой със сенките убийци. И какво от това, по дяволите? Ако използването им изваждаше по-лесно от строя гадните малки магьосници, познай какво ще стане? Пук!