Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд: Блестящият камък (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
She Is the Darkness, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017 г.)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2017 г.)

Издание:

Автор: Глен Кук

Заглавие: Тя е тъмата

Преводач: Пепа Соколова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Лира Принт“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: Аси принт (не е указана)

Редактор: Персида Бочева

ISBN: 954-8610-80-3; 978-954-8610-80-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2033

История

  1. — Добавяне

3

От тази задна врата до помещението, което наричам дом, има дълъг път. По трасето минах покрай килията на Знахаря, за да го осведомя какво се случи, докато изкарвахме Пушека от замъка. Той попита:

— Видяхте ли нещо, освен шадара?

— Не, но врявата ще привлече внимание. Ако чуят, че Едноокия е замесен, интересуващите се от нас хора ще започнат да се мотаят наоколо. Ще бъдат сигурни, че се случва нещо, дори и Едноокия да успее да пробута историята си на стражите.

Знахаря изсумтя. Той се взря в листата, които се опитваше да чете. Изглеждаше много уморен.

— Повече нищо не можем да направим за това. Отиди да поспиш. Самите ние тръгваме след ден или два.

— Уф! — не изгарях от желание да пътувам, особено през зимата. — Наистина не го чакам с нетърпение.

— Хей! Аз съм по-стар и по-дебел от теб.

— Но ти се стремиш към нещо. Господарката е там, долу.

Той изсумтя без ентусиазъм. Отново се зачудих за отношението му към неговата жена. Изобщо след проблема с Кинжала… не е моя работа.

— Лека нощ, Мъргън.

— Така ли? И на теб, шефе. — Той не смяташе да спазва устава, което ме устройваше.

Тръгнах към дома си, макар и там да не ме чакаше нищо, освен легло, което нямаше да ми даде почивка. След Сари мястото беше пустош за сърцето.

Затворих вратата след себе си, огледах се наоколо, сякаш тя може би щеше да изскочи, смеейки се, и да ми каже, че всичко е било лоша шега. Но шегата все още не беше свършила. Майка Гота още не бе сколасала с почистването на бъркотията, останала след набега на Удушвачите. И колкото и нахакана да беше, тя не бе докоснала нищо в работния ми кът, където още подреждах изгорелите останки от няколко тома анали.

Трябва да съм се отнесъл в мислите си. Внезапно съзнах, че не съм сам. Измъкнах ножа за половин удар на сърцето.

Не бях в беда. Тримата, които ме зяпаха, принадлежаха по право към роднините. Те бяха моя шурей — братът на Сари Тай Дей с превързана ръка, чичо Дой и майка Гота. От тримата само старицата беше словоохотлива. Нищо от думите й не исках да слушам. Тя можеше да намери лошата страна на всичко и да се жалва от него вечно.

— Какво? — попитах.

Чичо Дой контрира:

— Пак ли се отнесе надалеч? — звучеше смутен. — Къде отиде? Деджагор?

— Не, не беше това. Не се е случвало от известно време. — И тримата продължиха да се взират в мен, сякаш нещо ми висеше от носа. — Какво?

Чичо Дой каза:

— В теб има нещо различно.

— По дяволите. Проклет да съм, така е. Изгубих жената, която за мен значеше повече от… — сложих край на яростта. Обърнах се към вратата. Лошо. Пушека беше в каруца, потеглила на юг. Те продължиха да се взират в мен.

Беше както всеки път, когато се връщах след излизане, без да позволявам на Тай Дей да се влачи след мен. Те не обичаха да ме изпускат от поглед.

Това и втренчването им ме накараха да потръпна. Изглежда, Знахаря го изпитваше всеки път, когато погледнеше някой от Нюен Бао. Липсата на Сари остави вакуум, по-голям от онзи, който изпълваше сърцето ми. Тя беше душата, която правеше тази чудата банда работеща.

Чичо Дой попита:

— Искаш ли да поемеш по Пътя на меча?

Пътят на меча — комплекс от ритуални упражнения, свързан с неговия стил фехтовка с дълъг двурък меч, можеше да бъде също толкова успокояващ и освободен от болка, като броденето с призрака. Макар че чичо Дой започна да ме учи веднага, след като станах част от семейството, все още ми беше трудно да изпадам в онзи транс, който Пътят изискваше.

— Не сега. Не довечера. Уморен съм. Всеки мускул ме боли. — Още един начин, по който да ми липсва Сари. Този зеленоок ангел беше майстор в масажа за разтоварване на натрупаното през деня напрежение.

Разговаряхме на Нюен Бао, който използвам доста добре.

— Какво ти правиш, ти, ти, който криеш от своите си? — попита майка Гота с нейния отвратителен талиански. Тя отказваше да повярва, че не говори езика като местен жител.

— Работя — дори и без параноята на Стареца, бих запазил Пушека за себе си. По дяволите, поемам огромен риск само като го споменавам на тези страници, макар и да ги нахвърлям на език, който едва ли някой тук говори, камо ли да чете.

Ловеца на души е там някъде навън. Предпазните ни мерки да не открие Пушека са много по-изпипани от онези, задържащи далече Радишата и Господаря на сенките.

Ловеца посети Двореца неотдавна. Тя открадна аналите, които Пушека криеше преди бедата си. Съвсем сигурен съм, че тя не е забелязала самия Пушек. Мрежата от объркващи заклинания около него е толкова неуловима по краищата си, така че дори толкова могъщ играч като Ловеца на души да не забележи погрешното насочване, стига наистина да не се е съсредоточила в откриването на нещо подобно. Казах им:

— Просто говорих с капитана. Той каза, че щабът тръгва утре или на следващия ден. Още ли искате да дойдете?

Чичо Дой кимна. Не изглеждаше развълнуван, когато ми напомни:

— Ние също имаме сметки за оправяне.

Малкото вещи, които тримата притежаваха, вече бяха опаковани и струпани до вратата на жилището. Те са били готови за заминаване от дни. Единствено аз бях този, който трябваше да се организира и да се приготви. Излъгах Знахаря, когато казах, че съм готов за пътуване.

— Сега отивам да спя. Не ме будете заради нищо, освен края на света.