Глен Кук
Тя е тъмата (51)

51

Знахаря не беше доволен.

— Не искам отново подобни изпълнения, Мъргън. Няма никаква причина да се излагаш на толкова голяма опасност.

— Научих, че принцът готви нещо.

— Великата голяма мръсна тайна. Какво друго да очакваш от подобни задници? Знаехме го.

— Видях и чичо Дой да се промъква там.

— И?

— Ти винаги си обезпокоен от моите роднини.

— Вече не толкова.

Тонът му ме предупреди отново, че той знае нещо, което няма да сподели. Или може би има причина да не разкрива мнението си по въпроса.

— Какво стана?

— Стигнахме до важно събитие. И никой не забеляза. Това ни дава дяволски добро предимство.

— И ти няма да ми кажеш?

— Нито дума. Малката птичка може да чуе.

— Защо посети повелителката на птиците? — стана ми навик да задавам въпроси, както той ме разпитваше за чичо Дой. Никак не му хареса.

Не ме удостои с отговор.

— Имаш работа за вършене. Всъщност, задачите са две. Придържай се към тях. Ако те изгубя, няма да ми остане никой, освен Едноокия — той ме гледаше сурово.

— Не би било толкова ужасно.

Знахаря схвана моя сарказъм.

— Кога ще е готов Дремльо? Не го виждам наоколо.

— Нито аз — не лъжех, нали? — Правех карта на вътрешността на Наблюдателницата — което вършех винаги, когато нямаше други изисквания към времето ми. Не бях вложил много усилие в следенето на хората, които се предполагаше да наблюдавам. — Знаеш ли колко дълбоко в земята стигат основите й?

— Не. И гарваните не знаят.

Вероятно той се лъжеше. Едно време Ловеца на души е била затворник в бездните на Наблюдателницата. Но ще се оправим някак. Дните на параноя съвсем не са приключили.

— Разбрах. Мисля да се поразходя.

Намерих Едноокия, настанил се около огъня срещу майка Гота. Те не си говореха, но самото им взаимно толериране предизвикваше епично удивление.

Дали малкият магьосник се опитваше да я продаде на Гоблин? Той наистина имаше онзи подличък вид, сякаш подготвяше нещо наистина злодейско.

Отправих се към землянката на Едноокия. Моят навлек седна до майка си. Тя му сипа някаква противна имитация на Нюен Бао храна. Той започна да яде мълчаливо.

Промуших се през парцаливите одеяла в бърлогата на Едноокия. Там вонеше. Не знам кого си мислеше, че заблуждава. Миризмата на малц нямаше как да се сбърка. Резултатът ще е точно толкова лош на вкус, колкото смрадта на тази каша. Явно в нея слагаше всичко, което си мислеше, че ще ферментира.

Пушека лежеше проснат на койка. Едноокия беше накарал Лофтус и неговите братя да го поустроят. Магьосникът в кома имаше най-доброто легло в областта. Настаних се на стол наблизо, чудейки се дали ще е възможно да се справям напълно без него.

Щях да експериментирам по-късно, реших аз. В момента надеждността беше важна.

Обаче, трябваше да го измъкна от тази дупка и колкото можех по-скоро да го замъкна при Капитана. Той ще се насере от кеф.

Първо потърсих Дремльо.

Намерих го да чака в градското жилище на Бан До Тран. Проследих Тран до блатата. Старият човек изглеждаше угрижен. Не можех да кажа защо. Понастоящем той все още беше далеч от храма, където Сахра наедряваше с всяка изминала минута.

Едва ли бе изминала и седмица, откакто я видях за последно, но все пак се беше издула драматично. Спомних си шегите, които възрастните пускаха за бременните жени, когато бях дете. Сега не ми се сториха особено смешни.

Исках да бъда там, макар и да знаех, че присъствието ми щеше да е без стойност. Всеки ден се раждаха бебета без никаква помощ от бащите им, и навсякъде, където някога съм бил, не се искаше помощ. По време на раждане жените се събираха и не искаха мъже наоколо.

Още веднъж намерих момент, когато Сахра беше сама, после опитах да се материализирам пред нея.

Късметът не ми изневери. Отново беше лош. Успях само да я изплаша силно.

— Скоро ще знаеш — опитах се да кажа, но само сколасах да стресна лястовиците на тръстиковия покрив над главата й.

Би трябвало да съм търпелив. Сега тази игра беше изцяло в мои ръце. Чичо Дой и майка Гота нямаха понятие, че знаех.

Отидох да проверя Радиша Драх.

Веднага можех да кажа, че съжаляваше, задето е изпратила Бесния Корди да провери нас, лошите момчета. Тя беше раздразнителна дърта вещица без любимата си играчка.

Хората също го забелязваха. Не беше на добро — с всичките тези жреци наоколо, винаги търсещи за какво да се хванат.

Още работа за мен, да ги държа под око. Трябваше да го обсъдя със Знахаря, да видим дали няма да реши да го използва.

Забелязах друго интересно развитие в Талиос. Победата при Чарандапраш сега бе общо достояние. Хората от всички касти и религии, богати и бедни, поддръжници на Черния отряд или негови врагове, явно приемаха със сигурност, че идва ред на Наблюдателницата и ще я завладеем без усилие. Където и да погледнех, не откривах страх от Господаря на сенките.

Изглежда Талиос се връщаше към добрите стари времена на интриги и удари в гърба — вероятно преждевременно.

Върнах се на юг, проследявайки Бесния Корди.

Бесния изглеждаше кисел. Не беше взел присърце назначението си. Той и спътниците му още не бяха достигнали Чарандапраш. Не отделих време да проуча, но май изчакваха подобряване на времето. И никой не беше нетърпелив, освен Бесния Корди, да се включи в битката. Те също си мислеха, че войната е спечелена. Защо да ходиш там, където още се убиват един друг? Човек може да пострада! Без да споменаваме студа, примитивните условия на живот, липсата на забавление и изтънчена кухня…

Върнах се обратно откъм студената и кървава страна на Данда преш, рязко увеличавайки височината, като търсех знаци от Могаба, Гоблин, форвалака, Ловеца на души. Пушека не можеше — или не желаеше — да открие никой от тях, макар че общото местоположение на Ловеца можеше да бъде определено по плътността на гарваните.

Тя не беше помръднала от мястото, където шпионирах срещата й със Стареца.

Пушека доближаваше Портата на сенките не повече отпреди.

По дяволите! Почти целият състав на онова, което Знахаря наричаше старата си дивизия, сега бе разположен по деретата и скалистите склонове на територията между Наблюдателницата и Портата на сенките, яхнала пътя на юг към Катовар. Някои от тези глупаци, изпратени твърде близо до Портата на сенките, продължаваха да стрелят по онова, което им се струваше, че виждат от другата страна. Няколко огнени кълба винаги се носеха през хладния въздух. Чудех се дали Стареца знаеше, че го правеха. Съмнявах се да е блестяща идея. Вероятно бе достатъчна само една зле насочена огнена топка и портата щеше да се срине.

Завърнах се в Наблюдателницата. Винаги си беше приключение да се шляеш през тъмните коридори на крепостта. Понеже Дългата сянка така силно се плашеше от сенките, човек би си помислил, че той ще държи вътрешността ярко осветена. Предполагам, разбрал е, че е невъзможно, и се задоволяваше да живее в своята кристална стая и се обграждаше със силна светлина само когато трябваше да се движи наоколо. Не излизаше навън много често.

Оплаквача, Нараян и Дъщерята на нощта се разхождаха свободно из мястото. Те не се плашеха от тъмните му ъгли. Никога не бяха попадали на нещо страшно. Детето се отнасяше презрително към страховете на Дългата сянка.

Нито тя, нито Нараян бяха наблюдавали всичко, което можеха да сторят питомците на Господаря на сенките.

Нито пък ние, опасявах се.

Господарката беше създала фабрика за презареждане на изпразнените бамбукови пръти. Тя беше уверена, че ще се нуждаем от тях. Опасявах се, че е права.

Камъкът потръпна. Вечността се подсмихва презрително, докато поглъща собствената си опашка. Студеното празненство е почти приключило. Дори смъртта е неспокойна.

Стените кървят.

В тъмнината на сивата крепост е трудно да се забележи, но капки яркочервена венозна кръв са започнали да се просмукват от процепите между камъните. Тя блести на светлината, издигаща се от бездната. Малките сенки се дърлят наоколо гладни.

Един гарван наблюдава.

Мъглата от бездната е започнала да изпълва крепостта. Половината от килналия се трон е затулен. Сега той едва-едва се накланя. Изглежда сякаш фигурата там щеше да се плъзне в мъглата, ако не беше прикована.

Тронът се приплъзва с още една милионна от инча. От измъчената фигура се надига стенание. Слепите й очи примигват.

Един гарван се кикоти.

Тук няма тишина. Камъкът е разбит.

Където има дори само пукнатина, животът ще пусне корен.

Светлината ще намери път навътре.