Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд: Блестящият камък (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
She Is the Darkness, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017 г.)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2017 г.)

Издание:

Автор: Глен Кук

Заглавие: Тя е тъмата

Преводач: Пепа Соколова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Лира Принт“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: Аси принт (не е указана)

Редактор: Персида Бочева

ISBN: 954-8610-80-3; 978-954-8610-80-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2033

История

  1. — Добавяне

36

Мъжете се отместиха, за да ме пропуснат. Подобни неща се случват, когато другите си мислят, че от теб зависи дали ще останат в историята като хора с добър вкус или с противна миризма. Благодарение на усилията на Знахаря всички в Отряда признаваха значението на летописеца.

Господарката се озърна. Нейното обикновено безучастно изражение се смени за миг с раздразнение.

— Изглежда — казах аз, — ще стоим затънали тук, докато екипът на Кофата убеди хората на Могаба, че наистина е по-добре да си отидат вкъщи и да се спасят от това време.

Което изглеждаше мрачно и безперспективно. Виелицата се засилваше. Беше много по-мразовито заради вятъра, който не спираше от дни. Плътни облаци се струпваха отгоре. Изглежда щеше да ни засипе доста сняг.

— Да. Да се надяваме — каза Лебеда. — Трябва да се махнем от тези скали — той наистина не говореше с мен. — Мразя планините.

— Аз също не съм твърде привързан към студа и снега — обадих се аз. Попитах Господарката: — Наистина ли трябва да продължаваш да ме отбягваш?

— Какво искаш да знаеш?

— Как успя да си върнеш силите? Мислех си, че онази работа в Могилните земи те е лишила от тях завинаги.

— Аз съм крадец. Така или иначе, не е твоя работа.

Антуражът й ми се подиграваше, основно, защото смятаха, че ще спечелят точки пред нея.

— Сънувала ли си отново?

Тя се позамисли, преди да признае:

— Да.

— Така си и мислех. Изглеждаше малко раздразнена.

— Ако искаш да играеш, трябва да заплатиш цената. Ами ти, летописецо?

Усетих неохота да разкривам каквото и да било. Особено пред тези момчета. Насилих се:

— Ами, да. Нещо, което може да е било Кина, се появи в сънищата ми на няколко пъти. Почти като проникване отвън. Чудех се дали е по същото време, когато безпокоеше теб.

Това я заинтригува. Можеше да видиш как мислите й запрепускаха зад очите, как размишлява и изчислява. Тя ми каза:

— Ако се случи отново, отбележи времето. Стига да можеш.

— Ще опитам. Как успя да се изправиш лице е лице с Кина през онази нощ и да излезеш цяла?

Без да изгуби и секунда, Господарката внезапно премина на грогор — отдавна забравен език:

— Онова не беше Кина.

Научих езика от моята баба, чиито народ е бил напълно ликвидиран в обединителните войни, изградили империята на Господарката. Баба почина, така че аз и майка ми използвахме езика само за да ругаем хората, докато не подписах с Отряда.

— А ти как?… — изломотих аз. — Откъде знаеш, че аз?…

— Капитанът беше достатъчно любезен да препише и да ми изпрати работите ти. Някъде споменаваше грогор. Малко съм го позабравила. Не съм говорила този език от повече от век, така че, бъди снизходителен към грешките ми.

— Справяш се много добре. Но защо да си правим труда?

— Сестра ми никога не го научи. Нито пък тези тук, половината от които вероятно шпионират за някой.

— Каква е работата? Ти каза, че онова не е Кина. Със сигурност ме е измамила, ако не е била. Много пасваше на описанието.

— Онова бе обичаната ми сестра. Представяща се за Кина. Очаквам, че е изненадала последователите на Кина толкова, колкото и нас.

— Но… — Дъщерята на нощта ми изглеждаше достатъчно щастлива.

— Мога да докосна истинската Кина, Мъргън, повярвай ми. Ето защо не спя добре. Самата Кина е все още в своя транс. Тя може да досяга света само в сънищата. А аз трябва да остана част от тях.

— Тогава значи, че Кина определено е истинска, нали?

— Има нещо, което съответства на особеностите, Мъргън. Не съм сигурна, че когато се събуди, тя ще смята себе си за Кина или за богиня. Иска да доведе Годината на черепите. Желае да се освободи от веригите си. Но това са само емоции, които съм събирала от нея през годините. Твърде чужда ми е, за да я познавам добре.

— Като Старото Бащино Дърво?

Тя трябваше да помисли, за да си спомни дървото-бог, управлявало Равнината на страха, което я предизвика, докато все още беше Господарката.

— Никога не съм докосвала този ум.

— Защо сестра ти да се преструва на Кина?

— Никога не съм знаела защо сестра ми върши кое да е от нещата, които прави. Всичко е отвъд разума. В нейната схема две не следва едно, нито три е преди четири. Способна е да изразходва невероятна енергия и огромно състояние за осъществяването на една шега. Може да разрушава градове, без да е способна да обясни защо. Дори да знаеш какво върши, не разбираш защо, или ако си наясно с причината, изобщо не подозираш какво прави. Такава си беше на три години, преди някой да знае, че също е прокълната със силата.

— Ти вярваш, че си прокълната?

Тя наистина се усмихна. Когато го стори, красотата й се видя.

— Покрай ненормалната си сестра, със сигурност. Искаше ми се дори да имам най-мъглявата представа защо е точно там, навън, без да прави друго, освен да наблюдава и постоянно да ни напомня за присъствието си.

— Напомня ни?

— Не се ли умори поне малко от тези проклети гарвани?

— Да, изморих се. Мислех, че отмъщението е нейната кауза.

— Ако беше всичко, което иска, да ме е смазала много отдавна.

Зад мен настана суетня. Десетки очи се взираха в нас, като всеки в кръга на чуваемост се опитваше да разбере какво става. Трябва да беше някаква тайна, щом я обсъждахме на език, който никой не знаеше.

Уилоу Лебеда изглеждаше, сякаш чувствата му са наранени.

— Извинете ме, господине — каза глас иззад мен. — Поздрави от Освободителя, и дали би бил така добър да си замъкнеш задника и да се заемеш с работата, която ти възложи той? Каза да ти подскажа, че иска отговора преди залез.

Това не беше на език, който никой друг да не разбира. Намесата тутакси утеши Лебеда. Дори Господарката се подсмихна.

Стори ми се, че се изчервих.

— Искам да продължим разговора си — казах на Господарката, която не изглеждаше във възторг от тази перспективата. На пратеника, който случайно се оказа племенник на виден талиански генерал, отвърнах: — Точно това смятам да направя. Отивам да свърша каквото иска Стареца.