Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд: Блестящият камък (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
She Is the Darkness, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017 г.)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2017 г.)

Издание:

Автор: Глен Кук

Заглавие: Тя е тъмата

Преводач: Пепа Соколова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Лира Принт“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: Аси принт (не е указана)

Редактор: Персида Бочева

ISBN: 954-8610-80-3; 978-954-8610-80-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2033

История

  1. — Добавяне

104

Господарката беше много заета. Раздаваше сопнато заповеди. Хората се суетяха в изпълнение на списъка й за доставка на привидно несвързани неща. Аз обикалях около периметъра, докато чаках да схвана какво правеше тя. С изключение на разстилащия се в далечината прах, мястото изглеждаше като преди. Когато стигнах до пътя, водещ на юг, открих място, където да оставя знамето. Възползвах се от възможността.

Върнах се при Господарката и наблюдавах над рамото й, докато тя приготвяше прах с ръждивочервен цвят, който се въртеше пред нея в мързелив магьоснически вихър. Тя го разгледа за момент, после го изпрати да се изплиска в невидимата бариера, защитаваща ни от равнината. Прахта се превърна в течност. Потече надолу по бариерата, очертавайки я.

Показа още, така отчетливо като неизбежна смърт, дупките, които огнените кълба на Хриптящия бяха пробили. А слънцето вече щурмуваше хоризонта.

Хриптящия събра няколко мрачни погледа. Кашлицата му се влоши, но никой не показа съчувствие. Господарката държеше всички твърде заети, за да стане грозно.

Ятото гарвани се завърна за втора обиколка, като се смееха през целия път. Обиколиха веднъж, после отлетяха на север завинаги.

Начинът на Господарката да се справи със смъртоносните дупки не беше впечатляващ. Не приложи някакви големи и пищни магии. Свали парцаливото кожено яке на Хриптящия от него, отряза парчета, смачка ги на топки и запълни дупките. После използва някакво дребно заклинание, за да ги залепи.

Дори и тя не изглеждаше сигурна, че поправката й е добро решение. Хвана Хриптящия за рамото и го завлече до определено място пред повредената бариера.

— Точно тук. И да не си мръднал. През цялата нощ. Ако нещо премине, твоите писъци ще предупредят останалите от нас. — Бам! Тя го тръшна долу.

Не е добра идея да я ядосаш.

Докато се връщах там, където Тай Дей се бе установил, подочух да мърморят молитви хора, които рядко се държаха така, сякаш боговете са нещо друго, освен напаст.

Така е в Отряда. Виждате малко свидетелства за религиозна нагласа. За повечето от нас цялата вяра се съдържа в острието. Чичо Дой беше прав за това. Но неговият подход беше твърде мистичен.

Може би Копието на страстта някога е било светиня, забравена с времето. Всяка информация за това щеше да е в аналите, скрити в Талиос.

Ние не сме наистина безбожна банда. Просто сме от типа хора, които игнорират боговете, вероятно с подсъзнателната надежда, че и те няма да ни забележат.

Очевидно, в случая на Кина, това не работеше. Не помагаше дори и преди да знаем, че тя съществува. Половината хора не вярваха в Кина дори и сега. Което всъщност нямаше никакво значение. Кина вярваше в нас.

Прясното месо значително повдигна духа. Но настъпващата тъмнина го смаза отново. Самият аз не чаках нощта с нетърпение. Обърнах се към Тай Дей:

— Току-що осъзнах нещо, братко.

Той изсумтя.

— Почти всички важни събития в живота ми стават през нощта. Дори съм роден точно около полунощ.

Тай Дей изсумтя отново, но този път ме погледна с някакво любопитство и може би малко изненада.

— Какво? Това част от предсказанието на Хон Трей ли е или какво?

— Не. Но може да каже нещо за твоите пътеводни звезди.

Леле-мале! Те се оставят на астрологията да ги води, така ли?

Как не бях дочул по-рано?

— Имах лош ден. Ще си лягам. — Вероятно тази нощ щях да получа възможност да видя моята Сари.