Глен Кук
Тя е тъмата (29)

29

Казах на Знахаря:

— Разбрах защо Дългата сянка отказва да даде свобода на Могаба, когато дори и той вижда, че това е най-доброто. Страхува се, че Могаба би могъл да повтори Кинжала.

— Дългата сянка е сляп глупак — каза Кинжала. — Той не умее да преценява хората.

— Какво? — попитах.

— Могаба трябва да унищожи Знахаря. Той не може да прави нищо друго и живее с представата за себе си, която сам си е създал.

Знахаря изсумтя гръмко.

Кинжала продължи:

— Могаба вече трудно остава във връзка с действителността. Този сблъсък се е превърнал в смисъла на неговия живот. Няма никакво бъдеще, ако не постигне победа.

Знахаря не беше поласкан.

— Аз се чувствам по същия начин — подметна той. — Дългата сянка е прав за едно. Целият свят е излязъл, за да спипа задника му. Каква е поуката тук?

Потрепнах. Предполагаше ли се да му кажа пред хора, които не знаеха нищо за Пушека?

— По-малка от дупето на змия — каза Едноокия. Погледнах го кръвнишки…

— Дали ще скъсат?

— Само ако Могаба избяга. Може да не му хареса много, но разчита на него.

Втренчих се в Господарката. Очите й бяха затворени. Може би се възползваше от възможността да подремне. Без да е много явно, тя работеше по-усилено от всеки друг. Налагаше се да е нащрек всяка една секунда.

Чудех се дали Дългата сянка и Оплаквача подозират колко е изтощена и ще пробват ли да преобърнат нещата, възползвайки се от умората й. Потръпнах.

Капитанът кимна на себе си.

— Потегляме в три сутринта. Дотогава всички да си почиват.

Маската му на генерал винаги изчезваше, когато погледнеше Господарката. В тези моменти чувствата му бяха доста очевидни.

Отнесох се в мисли, припомняйки си кошмарите на Господарката от книгата й, всичките така пропити със смърт и разрушение, подобни на тези, които продължавах да сънувам. Бях сигурен, че тя ги изстрадва отново. Бореше се със съня през повечето време, опитвайки се да ги избегне. Представих си Кина, както бе описана от Господарката — черна и висока, гола, лъщяща, с четири ръце и осем гърди, с вампирски зъби и миризлив гердан от бебешки черепи и отрязани пениси. Съвсем не е добрата ви майчица. Чудех се дали Господарката е сънувала някой от онези случаи, когато зърнах нещо, което може да е била Кина.

Сепнах се. За миг си помислих, че долових полъх от парфюма на Кина — зловонието на гниещи трупове.

Тук щеше да има изобилие от тях достатъчно скоро. Досега само студът пречеше да завони наистина лошо.

Изписках. Тай Дей ме разтърсваше. Откъде се беше взел? Изглеждаше смутен. Знахаря също се взираше в мен. Както и останалите. Бях се отнесъл право е кошмар, дори без да разбера. Капитанът попита:

— Какво беше?

— Лош сън.

Господарката тъкмо си тръгваше с Лебеда и Кинжала. Тя спря и се взря в мен. Ноздрите й потрепваха неспокойно, сякаш също можеше да помирише онова зловоние. Гледаше ме строго.

— Извинявай? — бях пропуснал друг въпрос, докато Господарката и аз си разменяхме погледи.

— Твоите роднини, Мъргън. Къде са?

— Не знам. Тази сутрин те се озоваха в лагера на Измамниците и обезумяха — говорех тихо, защото не бях сигурен кой език ще убегне на Господарката и нейната свита. — Чичо Дой посече около петнайсет Измамника, докато майка Гота му прикриваше гърба. Гледката си я биваше. Да не посмееш да вбесиш дъртата — минах на Нюен Бао: — Тай Дей. Къде са Дой и майка ти?

Той сви рамене. Което означаваше, че не знаеше или нямаше да каже.

— Тай Дей също не знае — но къде се губеше Тай Дей напоследък? Не се виждаше наоколо почти по цял ден.

Връщайки се към онова, което споменах за чичо Дой и майка Гота, Знахаря подхвърли:

— Милион пъти съм ти казвал да не преувеличаваш. Възрастните хора не могат…

— Не преувеличавам. Кръв и лайна хвърчаха навсякъде. Сабята на дъртото момче се движеше толкова бързо, че трудно можеше да я видиш. Всичко, което онези задници искаха, бе да се махнат от пътя му. Сингх грабна момичето и побягна. Сега се крие под наблюдателната кула на Могаба. Дори Дъщерята на нощта беше малко потресена от развитието на нещата.

— Какво стана с твоята рода?

Твърдоглаво копеле.

— Изчезнали са, устройва ли те? Не съм ги търсил. Може войниците да са ги пипнали. — Обаче се съмнявах.

Стареца кимна и се усмихна към Тай Дей.

— Ще ги пипна аз. Отиди да поспиш. Чака ни дълъг ден.

Разбрах, че по-добре да си отдъхна сега, понеже после може и да не се отвори възможност.

Тай Дей имаше вид, сякаш наистина искаше да разбира малко повече езици.