Глен Кук
Тя е тъмата (24)

24

И тогава адът се отприщи. Писнаха рогове. Затрещяха барабани. Препъваща се, тромава, неумела, долнопробна и зле въоръжена паплач се насочи към възвишението, стенейки — шестдесет хиляди гладни и уморени лагерни придружители нападнаха слугите на сенчестите. Нашите войници ги подтикваха с върховете на мечовете си.

Бях поразен и слисан. Разбира се, капитанът си беше суров, но никога не съм го смятал за достатъчно корав, че да допусне лагерните придружители да се присъединят към нас, за да ги използва като човешка лавина. Но, като се замисля, да, от седмици той предупреждаваше войниците да не позволяват никой, за когото ги е грижа, да се присъедини към похода. Онези, които го обмислиха изобщо, решиха, че Стареца не вярва в успеха.

Тези хора щяха да бъдат избити. Но и щяха да ранят някои сенчести и да посмачкат останалата част, което щеше да ни свърши работа.

Войниците бяха безпощадни. Удряха лагерните придружители с ужасяваща ярост. Тогава навалицата стигна до центъра на Могаба и наистина проникна право в челните редици на сенчестите. Дивизията на Кинжала остана непокътната.

Докато всички наблюдаваха нашата атака, специалните части на Знахаря излязоха иззад дивизията на Господарката и се втурнаха към пущинаците, обграждащи прохода. Могаба, разбира се, имаше патрули, скрити сред тези скали. Боят избухна веднага.

Нашите слонове настъпваха зад войниците, тласкащи лагерните придружители. Сенчестите бяха твърде заети, за да се безпокоят от тях. По пътя си към вражеските позиции слоновете набиваха в земята големи железни клинове.

Чу се пронизителен металически звук от тръбите на сенчестите. Без видима причина дивизията на Кинжала потегли изведнъж, спусна се по склона в посока, която щеше да ги изведе покрай десния ни фланг. Изумих се колко добре поддържаха формацията, пресичайки неравната земя.

Сега станах свидетел на един от епичните пристъпи на ярост на Дългата сянка.

— Този път отиде твърде далеч! — трещеше той на Могаба, след като успя да се овладее достатъчно, за да скалъпи свързано изречение. — Какво, по дяволите, смяташ, че правиш, планирайки подобни ходове, без да се консултираш с мен? Поне обясни идеята си! — докато крещеше, той тропаше с крак по грубата платформа, треперейки и дращейки с нокти маската си. Помислих си, че може да покаже пред света лицето, което пази скрито, освен когато не е сам.

— Нямам представа какво прави — Могаба игнорира яростта на Господаря на сенчестите. Той се облегна на парапета на платформата, втренчи се в дивизията на Кинжала и изглеждаше толкова объркан, както никога досега. — По-тихо!

Оплаквача подсили врявата с поредица писъци.

Дългата сянка пак закрещя неразбираемо.

Талианските тръби прогърмяха. Кавалеристите шадари изскочиха в галоп от просеката между двете дивизии на Стареца и се втурнаха между дивизията на Кинжала и остатъка от армията сенчести. Тяхното настъпление беше много по-невпечатляващо от това на Кинжала. Дори и не се опитаха да запазят формацията си в движение.

Кинжала ги игнорира и продължи своя марш.

Могаба проявяваше признаци на възбуда, каквато никога не бях виждал. Нямаше никаква идея какви ги вършеше Кинжала.

Дългата сянка и Оплаквача изпаднаха в истерия.

Какво, по дяволите, ставаше?

Внезапно барабани известиха настъплението на водещата дивизия на Знахаря. Тя се насочи направо към пространството, опразнено от силите на Кинжала. Конницата се понесе напред, прикривайки външния фланг на дивизията.

Тогава резервната дивизия се престрои надясно и тръгна към Кинжала. И аз зяпнах глупаво.

Събитията се разгръщаха, сякаш бяха внимателно хореографирани, макар и никой да не знаеше, какво се случва. Объркването изглеждаше всеобщо. В някои по-отдалечени области, като командния пост на Господарката, бяха изпаднали в недоумение.

Капитанът може би е имал някаква представа, но той изглежда работеше едновременно в три посоки, опитвайки се да наложи контрол, да го поддържа и да остане във връзка. Той умееше да държи под око по-голямата картина.

Не можех да му помогна. По времето, когато щях да съм се върнал в плътта и да се задействам, за да го намеря на фронта на една миля от каруцата на Едноокия, цялата ситуация щеше да е съвсем различна.

Левият ни фланг и силите ни в центъра продължаваха да тикат лагерните придружители напред. Представлението ставаше все по-ужасяващо и със сигурност щеше да се помни с поколения.

Водещата дивизия на Знахаря се вряза направо в сенчестите, опитвайки се да заеме позицията, изоставена от Кинжала. Резервите на Могаба се втурнаха срещу тях. Те се биеха ожесточено. Изтикаха Знахаря обратно. Стори ми се, че Стареца не беше готов да направи нужното усилие, за да завземе позицията.

Рота шадари, извисяващи се над враговете си, се доближи на един изстрел разстояние от лагера на Удушвачите. Няколко минути шепа стрелци работиха въодушевено, без да причинят видими щети.

Същевременно Оплаквача най-после привлече вниманието на Дългата сянка.

— Не разполагаме с излишно време, за да се дърлим помежду си! Жената може да удари всеки момент. Ако не обърнете внимание…

Няколко силни изблика в същия дух накараха Господаря на сенките да разбере, че прищявката му да изпадне в пристъп го бе оголила за магическа атака. И неговият другар не би могъл да го защитава през цялото време. Той самият изпадаше в истерични писъци.

Все още треперещ, неспособен да говори свързано, Дългата сянка концентрира вниманието си върху Господарката.

Тя просто стоеше в очакване.

Могаба се опита да привлече вниманието на Дългата сянка. Господарят на сенчестите се взираше в Господарката. Могаба упорстваше. Дългата сянка му обърна внимание едва след като реши, че кризата преминава. Терорът, упражняван от нашите войници, вече не беше достатъчен, за да тика лагерните придружители в настъпление. Дивизията на капитана се беше оттеглила на позициите преди настъплението. Корпусът на Кинжала беше спрял две мили на запад от бойното поле. Той беше заобиколен от нашата конница и резервната дивизия. Войниците му бяха толкова объркани, колкото всеки друг. Но те изглеждаха добри бойци. Продължаваха да изпълняват заповедите.

Могаба каза на Дългата сянка:

— Бяхме измамени по начин, който не очаквахме. С един умен удар Знахаря ни унищожи. Сега няма как да удържа позициите, ако не промениш заповедите си.

Дългата сянка изпръхтя ядосан въпрос.

Могаба отвърна:

— Сега единствената ни надежда е да атакуваме, докато талианците са дезорганизирани и разпръснати, преди собствените ни войници да са разбрали колко отчаяна изведнъж стана нашата ситуация.

Дългата сянка не смяташе така.

— Още веднъж забравяш, че твоята мисия е да изпълняваш желанията ми, не да ги подлагаш на съмнение. Защо си толкова черноглед? — той зяпна дивизията на Кинжала, отчасти видима от мястото му. Явно Дългата сянка се притесняваше от собствените си негативни мисли. — Нали отблъсна лесно тяхната атака.

Могаба едва възпря гнева си. Искаше ми се някой, нещо, да ми подшушне за предисторията на Дългата сянка. Понякога сенчестият изглеждаше толкова наивен, колкото беше могъщ. Могаба протегна ръка, сякаш сочейки Кинжала.

— Натясно сме. Изгубихме цял легион, само защото беше толкова нетърпелив да прибереш друг висшестоящ дезертьор.

Какъвто съм глупак, изобщо не разбрах какво плямпаше. Не бях направил интуитивната връзка.

Дългата сянка все още не разбираше, че щеше да последва щурм. Той видя единствено триумфа на отблъснатата атака.

— Виж колко хора убихме! Падат на снопове. Лежат на камари. Преброй ги, хиляди са. Гарваните ще пируват през следващите сто години.

Но вътре в себе си мъжът беше смутен. Той продължаваше да се взира във войските на Кинжала.

Могаба излая:

— Може би един на хиляда от онези мъртъвци е войник. Всички бяха лагерни придружители, крадци, курви и гладници, паразитиращи във всяка армия, която го допусне. Безполезни хрантутници и отрепки. Знахаря ги използва, за да ни държи заети, докато открадне четвърт от нашата сила и всичката ни надежда. Сега ветераните му ни превъзхождат значително. И повечето от тях са свежи — той посочи височините от дясната си страна, където специалните части на Знахаря продължаваха да печелят позиции. — Скоро ще превземат височините. Бяха подготвени за това.

— А ти не можеш да ги отблъснеш?

— Предугаждах усилието на Знахаря. Само глупак би игнорирал тези височини. Но не бях предвидил, че ще използва огнени кълба.

Това беше най-добрият продукт от оръжейния арсенал на Едноокия в Талиос, транспортиран до тук с голямо разхищение на средства и труд, които сега изглежда се отплащаха. Беше трудно да удържиш позициите си пред лицето на тези бомби. Капитанът и неговият антураж се бяха запътили към дивизията на Кинжала. Готвеше се нещо. Зареях се натам.

Кинжала излезе пред стената от своите войници и тръгна към Капитана през стотината крачки скалиста земя. Нашите хора бяха разположени извън стрелковия обхват, спокойни, но нащрек, очаквайки развръзката. Те изглеждаха съвсем леко по-малко слисани от войниците на предателя, които сега бяха подредени като за парад, а не за сражение.

Кинжала и Знахаря се срещнаха по средата. Размениха си няколко думи. Аз, глупакът, очаквах Стареца да уреди враждата, която енергично преследваше от толкова отдавна. Вместо това той прегърна Кинжала и избухна в смях.

Отдавна не бях чувал смеха на Капитана. В него определено прозираше нотка на лудост.

Те започнаха да подскачат, вкопчили се един в друг.

После Кинжала се извърна и изрева на войниците си:

— Хвърлете оръжията и се предайте. Или ще бъдете избити.

Както загрявах бавно, разбрах измамата едва след като войниците на Кинжала започнаха да изпълняват заповедта, както бяха обучени.

Отстъпничеството на Кинжала е било фалшиво. Дългогодишното лудо преследване от страна на Знахаря е било привидно, като изключим, че бе използвал Кинжала, за да се отърве от най-надъханите религиозни фанатици.

Нищо по-хубаво от това враговете да ти вършат мръсната работа.

Още повече че Кинжала беше поработил здраво, за да направи Господаря на сенките непопулярен сред поданиците си. Цели територии се предадоха без дори формална съпротива.

А сега Кинжала ни предоставяше една четвърт от най-добрите войници на Господаря на сенките.

Никъде в аналите не се споменаваше подобно ужилване. Знахаря си го беше измислил съвсем сам. Той щеше да се подсмихва под мустак още дълго време, знаейки, че Могаба не би могъл да си го представи способен на подобен безпрецедентен ход. Могаба смяташе, че Знахаря не може да си поеме въздух, без да погледне в аналите.