Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (75)

Глава 75

В деня на сватбата не валеше.

Вирджиния погледна през прозореца на старата си спалня и реши, че градината на баба й никога не е изглеждала по-красива.

Белият навес, украсен с цветя, беше готов. На поляната имаше само няколко реда бели сгъваеми столове, но всички бяха заети. Тези от страната на младоженеца бяха заети от младата жена на Макс — Шарлът, и доведената й сестра, Джоселин Прует, както и от някои приятели и бизнес колеги. Рийд Стивънс също седеше от тази страна на пътеката. Изненадващите гости тук бяха Ксавиер и майка му.

От страната на булката също беше пълно с приятели и познати от света на изкуството.

Октавия и Джесика оправиха за последен път семплия воал и полите на дългата бяла рокля на Вирджиния и се отдръпнаха, за да се възхитят на делото си.

— Изглеждаш толкова красива — каза Октавия. — И толкова щастлива — не, взимам си думите назад. Изглеждаш така, сякаш преливаш от радост.

Вирджиния премигна, за да разнесе влагата, събрала се някак в очите й.

— И ти също — отвърна тя.

— Така е. — Октавия се наведе леко, за да докосне с устни бузата на Вирджиния. — Ансън беше прав. Надценяваме щастието, но радостта е траен дар.

— Изглеждаш изключително — каза Джесика. Тя размаха триумфиращо козметичната четка. — Не смей да плачеш, защото ще съсипеш целия ми упорит труд.

— Време е да тръгваме — обяви Октавия.

Трите се отправиха надолу по стълбите и спряха пред вратата на градината. Октавия и Джесика излязоха навън. Музикантите изсвириха туш. Октавия и Джесика тръгнаха по килима към навеса.

Пулсът на Вирджиния препускаше, но тя беше съвсем сигурна, че няма пристъп на паник атака. Би трябвало да знае, напомни си тя. Все пак беше експерт по темата. Октавия беше права — чувството, което изпитваше днес, беше радост.

Ансън се появи на вратата. Той се усмихна при вида й и й подаде ръката си.

— Изглеждаш много красива — каза той. — Готова ли си да го направиш?

Вирджиния се усмихна.

— О, да.

Заедно излязоха под греещото слънце и спряха на края на килима, покрит с листенца от цветя. Музикантите отново изсвириха туш. Гостите станаха. Вирджиния видя Кабът, който я очакваше. Доведените му братя стояха до него.

— Добре дошла в семейството — каза Ансън на Вирджиния.

Тя пъхна ръката си под мишницата му и тръгна с него по пътеката към своето бъдеще.