Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (28)

Глава 28

Джош Престън си тръгна от офиса малко преди пет. Кабът го чакаше точно пред изхода на подземния гараж на сградата. Когато Престън спря своята ярко открояваща се, много скъпа спортна кола, за да провери трафика, преди да излезе на улицата, Кабът се приближи до страничния прозорец на шофьора, като отвори портфейла си така, че да се вижда добре лицензът му на детектив.

Престън изглеждаше предпазлив, но свали прозореца.

— Кой сте вие?

— Бях нает да разследвам смъртта на определен човек. Смъртта може да е свързана със смъртта на Сандра Портър, а може и да не е. Бих искал да поговоря с вас за това.

— Мамка му. Ченгетата не споменаха нищо за друго убийство.

— В случая може да е самоубийство. Това се опитвам да установя.

— Мислите ли, че някой от моите служители е замесен?

— Нямам причина да мисля така — все още не, във всеки случай. В този момент аз просто се опитвам да събера някои факти. Вижте, ето какъв е проблемът: Сандра Портър беше убита в офиса на клиента ми.

— По дяволите!

— Сигурен съм, че можете да разберете защо търся връзка с „Найт Уоч“.

— Полицията разследва убийството на Сандра Портър — каза Джош.

— Да, но те не се интересуват от моя случай, защото са убедени, че е самоубийство.

Джош изсумтя тихо.

— Но вашият клиент мисли другояче, нали?

— Да.

— Не знам какво бих могъл да ви кажа — рече Джош. — Не знаех, че още някой, свързан с „Найт Уоч“, е мъртъв.

— Жертвата може и да няма връзка с „Найт Уоч“. Това е, което се опитвам да установя. Ще отнема само няколко минути от времето ви.

Джош се поколеба, пръстите му играеха неспокойно на волана. Стисна челюсти. После кимна.

— Има един бар, където можем да поговорим насаме. — Джош изрече бързо името и улицата. — Ще се видим там.

— Благодаря — каза Кабът.

Той отстъпи назад, пъхна портфейла в сакото си и отиде до джипа си. Отвори вратата и седна зад волана. Вирджиния го наблюдаваше от съседната седалка.

— Е? — попита тя.

— Престън се съгласи да поговори с нас. Ще се срещнем с него в един бар след няколко минути.

— Ти беше прав за фактора любопитство.

— Работи почти всеки път, но в този случай мисля, че имаме и нещо друго.

— Какво?

— Останах с впечатлението, че Престън е напрегнат.

— Какво очакваш? Наскоро уволнен служител е бил убит и полицията разпитва хората, които работят за него. Всеки главен изпълнителен директор би бил загрижен. Престън смята, че сред служителите му може да има убиец.

— Това е така — призна Кабът и потегли с джипа. — Но мисля, че има нещо повече от естественото безпокойство при разследване на убийство.

Престън ги чакаше в ъглово сепаре в задната част на тихия бар. Телефонът му беше на масата. Пред него стоеше мартини. Изглеждаше двойно. Той се намръщи, когато видя Вирджиния.

— Какво става, по дяволите? — попита той. — Не казахте, че ще доведете още някого на тази среща.

— Аз съм Вирджиния Трой — каза Вирджиния. — Сандра Портър беше убита във вътрешната стая на моята галерия. Мистър Сътър работи за мен.

Джош й хвърли кратък, преценяващ поглед.

— Значи вие сте клиентът.

— Да.

Джош се замисли за кратко и кимна.

— Добре. Седнете. Кажете ми какво знаете.

Кабът дръпна стол за Вирджиния и седна до нея.

— Така не става — каза той на Джош. — Тук сме, за да обменим информация.

Джош се поколеба и кимна.

— Добре. Искате ли нещо за пиене?

— Не, благодаря — отвърна Вирджиния много любезно.

Кабът поклати глава.

— Можете ли да ни обясните защо сте уволнили Сандра Портър?

Джош се замисли за момент и после сви рамене.

— Формално, тя подаде оставка. Но, да, тя беше принудена да напусне. Това не е точно държавна тайна. Вече казах на ченгетата. Портър беше добра в работата си, но хората ми от „Човешки ресурси“ казват, че имало драматична промяна в поведението й през последните седмици. Имаше слухове, че се е замесила в бизнеса с наркотици. На всичко отгоре чувам, че е имала връзка, която завършила зле и че вероятно е била депресирана. Сега ми кажете вие какво имате за мен?

— Не много — каза Кабът. — Мога да ви кажа, че Хана Брюстър, жената, чиято смърт разследвам, е била художничка. Няколко от творбите й се съхраняват в хранилището на галерията на мис Трой. Когато намерихме тялото на Портър, вратата на това хранилище беше отворена.

— Хмм. — Джош се замисли върху това за няколко мига. — Разбирам защо задавате въпроси, но не мога да ви помогна особено. Просто не знам нищо за връзката между Портър и смъртта на тази художничка. С какъв вид изкуство се е занимавала Брюстър? Скулптура? Стъкло?

— Картини — каза Кабът.

Джош придоби замислен вид.

— Бяха ли ценни? Може би, ако Портър е замесена с наркотици, тя е смятала, че може да открадне картините на Брюстър?

— Няма пазар за картините на Хана Брюстър — каза Вирджиния хладно. — Поне аз изобщо не съм успяла да намеря такъв.

Джош отпи малко от мартинито си и постави чашата на масата по-шумно от необходимото.

— Нямам какво повече да ви кажа — рече той. — Ако това е всичко, което имате, тази среща приключи.

— Чухме слухове за финансови проблеми в „Найт Уоч“ — каза Кабът.

Джош замръзна с каменно лице.

— Какво целите с това?

— Кога за пръв път осъзнахте, че някой вътрешен човек злоупотребява? — попита Кабът.

За миг Вирджиния мислеше, че Джош няма да отговори. После той сякаш се смали.

— Преди няколко седмици — каза той. — Защо?

— Мислите ли, че Сандра Портър е била този измамник? — попита Кабът.

— Не — каза мрачно Джош. — Или, ако е така, тя продължава да работи от отвъдното. Проверих финансовите си данни преди час. Още пари са се изпарили във въздуха.

— Може би е работила с някой друг — предположи Кабът.

Джош се намръщи.

— Партньор, който я е убил? Ще призная, че ми хрумна подобна възможност.

Кабът сложи своята визитка на масата.

— Ако се сетите за нещо друго, което трябва да знам, или ако искате да ви насоча към много дискретна фирма за киберсигурност, която може да разследва злоупотребите, обадете ми се.

Джош прибра визитката в джоба си, без да я погледне.

— Направете ми услуга. Ако в хода на вашето разследване откриете някакви улики относно това кой източва пари от моя бизнес, ще ме уведомите ли?

— Зависи — каза Кабът.

— От какво?

— Дали това няма да се окаже конфликт на интереси.

Джош се намръщи.

— Как, по дяволите, може да има конфликт на интереси?

— Никога не се знае. Но ако няма такъв и ако попадна на улики, сочещи вашия измамник, със сигурност ще ви изпратя сметката си.

Джош кимна рязко.

— Съвсем справедливо. Дайте ми отговорите и ще получите парите си.

— Любопитно ми е имате ли някаква представа къде да започна да търся потенциалния измамник? — попита Кабът.

Джош забарабани с пръсти по масата.

— Проведох собствено разследване. Внимателно огледах всеки един в моя счетоводен отдел и в отдела за информационни технологии. Предполагах, че крадецът трябва да е някой, който знае как да прехвърля пари.

Вирджиния се наведе напред.

— Открихте ли нещо?

— Не. Но сега започвам да се питам дали не пренебрегвам някои от възможните заподозрени просто защото не мисля, че имат необходимите умения, за да ме ограбят. Но ако някой от тях е работил с Портър, която определено имаше способности…

— Разполагате ли с някое име? — попита Кабът.

Джош се поколеба.

— Имаме една писателка в нашия отдел за социални медии, Кейт Делбридж. Нищо не мога да посоча с точност, но нещо в нея ме кара да се чудя дали не би могла да участва в измамата.

Вирджиния повдигна вежди.

— Защото тя е последният човек, когото бихте подозирали?

— Не. Защото преди няколко месеца имахме мимолетна връзка по време на бизнес пътуване до Сан Франциско. Предупредих я, че не се стремя към сериозна връзка. Казах й основните правила — ако спомене и дума за това в офиса, ще трябва да напусне. Тя изглеждаше съгласна, но сега започвам да се чудя дали не търси отмъщение. Не мога да я разбера.

— Има ли умения да открадне, без да я хванат? — попита Кабът.

Джош поклати глава.

— Не, в това съм сигурен. Но това не означава, че не е работила с Портър. Може би знае достатъчно, за да запази схемата действаща, въпреки че Портър е мъртва. По дяволите! Знаех си, че трябваше да уволня Делбридж, когато се върнахме от онова пътуване.

— Защо не я освободите сега? — попита Кабът.

Джош изсумтя тихо.

— Чували ли сте старата поговорка „Дръж приятелите си наблизо, а враговете си — още по-близо“? Ако Кейт ме ограбва, предпочитам да стои там, където мога да я наблюдавам.

— Подозирате ли и други? — попита Кабът.

Джош стисна зъби.

— Може би. Но не съм готов да ви дам друго име. Все още не.