Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (58)

Глава 58

Вирджиния наля малко уиски в една чаша и малко вино — в друга. Сложи двете чаши на масичката за кафе, седна до Кабът, сви единия крак под себе си и опря ръка на облегалката на дивана.

— Зле ли мина разговорът с майката на Ксавиер? — попита тя.

— Зле. — Кабът взе уискито, отпи голяма глътка и остави чашата. — Отначало не ми повярва. Мислеше, че това е някаква неуместна шега, за която Ксавиер ме е убедил. Когато осъзна, че й казвам истината — че Ксавиер се е замесил в текущо разследване — беше просто шокирана и ядосана.

— Предвидимо. В края на краищата тя е майка.

— Ксавиер взе телефона. Той се опита да я успокои, но това само влоши нещата. Тя отново поиска да говори с мен и ме накара да обещая, че утре сутринта ще кача Ксавиер на първия възможен самолет. Обясних, че полицията би искала отново да разпита Ксавиер. Тя отвърна, че сама ще долети до Сиатъл, за да се оправи с ченгетата. Казах й, че нямам нищо против. После се обади бащата на Ксавиер, Емерсън Кенингтън.

— Вуйчо ти?

— От биологична гледна точка — да. Той ми крещя някое време. Каза нещо за това, че адвокатът му ще се справи с мен. Отговорих му, че неговият син е помогнал да бъде открит човек, издирван за убийство. Това просто го вбеси. После закрещя на Ксавиер.

— А Емерсън Кенингтън ще се качи ли на следващия полет до Сиатъл, за да види Ксавиер и да се увери, че е добре?

— Да. Щастливото семейство ще се събере заедно утре в офиса на „Кътлър, Сътър и Салинас“. Телевизионно риалити шоу не може да се конкурира със семейство Кенингтън, когато става въпрос за драма.

— Е, поне Ксавиер ще осъзнае, че баща му проявява грижа за него, въпреки че Емерсън се развежда с майка му.

Кабът отпи още малко уиски и остави чашата.

— Коментарът за адвоката ми се стори интересен.

— Наистина ли мислиш, че бащата на Ксавиер ще се опита да те съди заради отвличането на Ксавиер? Това изглежда доста пресилено.

— Добре знаеш, че можеш да съдиш всекиго за всичко. Не това ми се стори любопитно.

— Какво тогава?

— Емерсън спомена адвоката по име — Бърли.

— Кой е Бърли — о, чакай. Това не е ли адвокатът, който щеше да лети дотук, за да подпишеш някакви юридически документи веднага щом си свободен?

— Същият.

— Тогава, изглежда, че бащата на Ксавиер вероятно ще се опита да се увери, че ти няма да получиш завещаните двадесет и пет хиляди долара.

Кабът сви рамене.

— Лесно дошли — лесно си отишли.

— На теб не ти пука за парите, нали?

— Трябва да призная, че щяха да ми бъдат полезни. Но не, не давам и пет пари за тях. Завещанието означава, че в крайна сметка старецът е решил, че не се отрича от майка ми.

— То означава повече от това — каза Вирджиния. — Означава, че дядо ти те е признал за пълноправен член на семейство Кенингтън.

Кабът отново отпи малко уиски.

— Да — каза той. — Предполагам, че означава и това.

Вирджиния се усмихна.

— Независимо дали искаш да бъдеш член на това семейство.

Кабът се усмихна.

— И това е така.

— Но със семействата нещата стоят така, нали? Понякога имаш избор, но през повечето време нямаш.

Той я погледна.

— И когато нямаш избор?

— Справяш се. — Вирджиния замълча. — Но ти помага, ако семейството е на твоя страна.

— Имам много хора на моя страна — каза Кабът. — Ансън, Макс и Джак.

— Наистина. А сега имаш и Ксавиер.

Кабът се замисли.

— Хлапето е добро. Днес той запази самообладание.

— Мисля, че е решил какъв иска да бъде, когато порасне.

Кабът я изгледа предпазливо.

— Какъв?

— Имам усещането, че ще иска да стане като отдавна изгубения си братовчед Кабът.

Кабът изстена.

— Това едва ли ще хареса на родителите му.

— Не — каза Вирджиния. — Но само защото засега те не знаят какъв късмет имат, че Ксавиер те е избрал като модел за подражание.

— Не искам да бъда модел за подражание на никого.

Вирджиния завъртя виното в чашата си.

— И ти си имал такъв.

— Ансън.

— Да. Изглежда, че е дошъл и твоят ред.

Кабът обърна глава и я загледа съсредоточено.

— Трябва да знаеш нещо.

— Какво?

— Досега ченгетата вече трябва да са претърсили къщата на Флеминг. Ще надпишат и опаковат почти всички възпоменателни боклуци за Куинтън Зейн, които открих в килера.

— Почти всички?

— Намерих дневника на Абигейл Уоткинс в един шкаф в този килер.

Вирджиния си пое дъх.

— Но не си казал на полицията за това, нали?

— Не. Те нямат нужда от него, за да заведат дело срещу Тъкър Флеминг. Но ние се нуждаем от него.

— Защото може да ни даде повече информация за Куинтън Зейн — каза Вирджиния. — Съдейки по снимката, която открихме в нощното шкафче на Роуз Гилбърт, Абигейл Уоткинс е познавала Зейн поне няколко години преди той да създаде сектата си.

— Което означава, че тя вероятно е знаела за него повече, отколкото всеки друг, когото познаваме и който все още е жив. И се нуждаем от цялата информация, която можем да получим.

— Къде е дневникът сега? — попита Вирджиния.

— Ансън го е скрил в сейфа си в банката заедно с книжката за математиката на майка ти. Нямаме време да го изучаваме сега. Трябва първо да приключа с Тъкър Флеминг. Все още има много неизяснени въпроси.

— Мислиш ли, че Абигейл Уоткинс е майката на Тъкър Флеминг?

— Мисля, че това е съвсем реална възможност — каза Кабът. Той замълча за миг. — Съчетава се с всичко, което знаем, и хронологически също съвпада. Флеминг е на двадесет и четири години според полицаите. Това означава, че той се е родил няколко години преди Зейн да основе сектата.

— Абигейл никога не е споменавала, че има дете. Но това е разбираемо, ако е била принудена от Зейн да даде бебето за осиновяване.

— Това определено би обяснило някои неща — съгласи се Кабът. — Все още остава интересният въпрос как Флеминг е открил истината за своя биологичен баща.

Вирджиния се замисли за миг.

— Значи, той мисли, че получава съобщения от Куинтън Зейн. Кажи ми нещо повече за това.

— Казах ти всичко, което знам. Единственото нещо, за което съм сигурен, е, че Зейн не изпраща съобщения на Тъкър Флеминг.

— Наистина ли? Защо си толкова сигурен?

— Той е прекалено умен, за да рискува да се разкрие, изпращайки съобщения за изчезнало наследство на син, когото дори не е виждал.

— Не бъди толкова сигурен. В края на краищата, ако Тъкър Флеминг наистина е негов син…

— Флеминг може наистина да е син на Зейн — каза Кабът. — Но Зейн е типичен социопат. Не го е грижа изобщо за никого, включително за собствения му наследник.

— Освен ако не смята, че може да използва Флеминг като троянски кон, за да намери парите, които майките ни са скрили преди толкова години — каза Вирджиния.

— Не мисля така. Тъкър Флеминг е типичен пример на бомба със закъснител. Не мисля, че един хладнокръвен стратег като Куинтън Зейн би искал да поеме риска, опитвайки се да го манипулира, за да изпълни такава деликатна задача. Флеминг е прекалено непредсказуем и импулсивен.

— Може би Зейн е приел, че няма друг избор, и се е възползвал от единствената възможност.

— Може би, но не ми се струва логично. Аз трябва да продължа да търся.

— Ние — каза Вирджиния.

— Какво?

— Ние ще продължим да търсим.

Кабът мълча няколко секунди. Тя знаеше, че той влиза в своята зона. Изчакваше го, искаше да го накара да разбере.

След миг той вдигна ръка и докосна лицето й. Очите му леко грееха.

— Да — каза той. — Трябва да продължим да търсим.

— Ако нямаш нищо против, бих искала да си с мен тази вечер — каза тя.

— Това експеримент ли е?

— Да.

— Не е нужно да правиш това, нали знаеш — каза той.

— Искам да спя с теб — каза тя.

Хвана го за ръката и го поведе по коридора към спалнята си.