Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (51)

Глава 51

Когато Ксавиер слезе от автобуса, валеше силно. Той спря под навеса, за да провери отново екрана на телефона си. Вълнението му рязко нарасна, щом видя, че е много близо до целта си. Изглежда, че обектът се намираше вътре в малкото бунгало в края на пресечката.

Кварталът беше много тих. Къщите бяха малки и повечето от тях имаха нужда от нова боя. Автомобилите, паркирани на улицата, бяха все по-стари модели.

Трябваше само да запише адреса, помисли си той. Беше на път да разреши случая. Кабът и Ансън щяха да бъдат впечатлени. Вероятно щяха да му предложат постоянна работа в агенцията. Що се отнася до Вирджиния Трой, тя щеше да мисли, че е гениален, истински герой.

Хрумна му, че би било още по-добре, ако освен адреса има и фотография на издирвания обект, който обитаваше къщата, или поне регистрационния номер на колата му. Въоръжени с тази информация, Кабът и Ансън ще знаят точно какво да направят.

Той пъхна телефона обратно в джоба си и дръпна напред качулката на суитчъра си. Въпреки че небето беше прихлупено и сиво, той си сложи слънчевите очила. Просто още един тийнейджър с качулка и тъмни очила.

Затътри се прегърбен по тротоара, опитвайки се да изглежда като човек от квартала. Когато мина покрай входната врата, той отбеляза мислено номера на къщата. За съжаление, на улицата бяха паркирани няколко коли. Нямаше начин да разбере кой автомобил принадлежи на обекта.

Извади телефона си и започна скришом да щрака снимки на регистрационните номера.

Когато стигна до края на пресечката, той спря замислен. За да разреши действително случая, трябваше да снима този, който беше вътре в къщата.

Би могъл да почука на вратата и ако някой отвори, да се престори, че се е изгубил. Но това звучеше неубедително. Имаше нужда от по-добър план.

Струваше му се, че единственият сигурен подход е откровената история „изгубих-телефона-си-и-проследяващото-приложение-показва-че-е-тук“. Който и да отвори вратата, щеше да отрече, че липсващото устройство е в къщата, което би било истина. Но ще има няколко минути на объркване и раздразнение, докато живеещият в къщата отрича.

Ксавиер предполагаше, че може да включи телефона си на безшумен режим и да снима кратък видеоклип, докато се преструва на човек, чието приложение го е довело до грешната къща.

Той се върна по тротоара, изкачи стъпалата и включи видеото. Чувстваше как пулсът му се ускори. Мислеше, че никога в живота си не е бил толкова уплашен или толкова развълнуван.

Натисна звънеца и затаи дъх. Част от него вече съжаляваше за плана. Но точно сега не можеше да се откаже. Стисна здраво телефона си.

Може би този, който беше вътре, нямаше да отговори.

Вратата се отвори. Гледаше го мъж на около двадесет и пет години. В едната си ръка държеше енергийна напитка. Явно беше подразнен.

— Какво искаш?

Ксавиер трябваше да опита два пъти, преди да изрече думите.

— Тъ-търся телефона си. Има приложение за проследяване, което казва, че е тук.

— Така ли? Какво е това в ръката ти?

— Телефон на приятел. Позволи ми да го използвам, за да намеря моя.

— Мислиш, че аз съм откраднал телефона ти?

— Използвах го в „Старбъкс“. Оставих го на масата, когато отидох да си взема още едно лате. Когато се обърнах, го нямаше. Вероятно е просто грешка.

— Сигурен съм, че не е у мен, мамка му. Влез вътре и погледни.

Ксавиер се поколеба, после направи крачка напред. Престори се, че проверява екрана на телефона си.

— Мисля, че съм сгрешил — каза той.

— Странно, че го казваш. — Мъжът затвори вратата. — Стигнах до същото заключение.

Вече обзет от паника, Ксавиер се опита да се обърне. Но нещо твърдо и метално беше притиснато отзад до главата му. Той се вцепени, толкова уплашен, че не можеше да си поеме дъх. Точно както във видеоигра, само дето оръжието е истинско. Той ще ме убие.

— Не мърдай — каза тихо обектът. — Къщата от едната страна е празна. Съседите от другата страна не са вкъщи през деня. Ако дръпна този спусък, никой няма да се обади на деветстотин и единадесет.