Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (22)

Глава 22

— Трябва да действаме по-предпазливо — каза Ансън. — Би могло да се каже, че случилото се в първия лагер на Зейн е случайност. Вие с Вирджиния може би сте попаднали на неправилното място в неправилното време. Някакъв идиот е бил в гората, играел е с пистолета си, видял двойка туристи и решил да ги изплаши.

— Който и да е бил, определено искаше да ни изплаши — каза Вирджиния. — И може би да убие Кабът.

Намираха се в офиса на „Кътлър, Сътър и Салинас“. Ансън седеше зад бюрото си. Кабът стоеше до прозореца. Вирджиния беше кацнала на стола за клиенти. Беше късният следобед на този, както се оказа, твърде дълъг ден.

Тя започваше да усеща предстоящия срив, за който Кабът я беше предупредил. Все още беше възбудена, но от опит знаеше, че е възможно да бъде напълно изтощена и в същото време невероятно напрегната. И въпреки всичко нямаше истинска паник атака. Тъй като й се налагаше редовно да се справя с тях, тя се беше научила да разпознава фините нюанси. Аз съм професионалист. Не опитвайте това у дома.

— Не приемаме теорията за случайна стрелба — каза Кабът. — Има твърде много съвпадения.

— Добре, нека да го обмислим — каза Ансън. — Първо, как може някой да е знаел, че вие двамата сте се отправили към старата територия на Зейн?

— Това — бавно каза Кабът — е много добър въпрос. — Той се обърна и погледна Ансън. — Не съм спрял да мисля за това, откакто се махнахме от къщата в Уолъртън. Бих забелязал, ако някоя кола ни е следила при такъв голям преход. Но ми се струва, че единствената връзка, която имаме, е технологичната компания „Найт Уоч“.

— Така ли? — попита Ансън.

Но Вирджиния веднага разбра. Тя погледна Кабът.

— Мислиш, че убиецът може да ни е проследил?

— Може би е успял да хакне GPS системата на моя автомобил — каза Кабът.

Ансън повдигна вежди.

— Това е малко пресилено, не мислиш ли? Възможно е някой да ви е проследил по лесния начин, Кабът — просто е поставил проследяващо устройство някъде в автомобила ти.

Кабът поклати глава.

— Когато се върнахме в Сиатъл, прегледах обстойно колата. Не намерих нищо.

— Значи, може би ви е наблюдавал — продължи Ансън. — Когато е разбрал, че излизате от града, може да ви е последвал на безопасно разстояние. Когато ви е видял да се отклонявате към Уолъртън, не е необходимо да е ракетен специалист, за да разбере накъде сте тръгнали. Ако познава територията, той е наясно и с всички преки пътища в района. Може би е стигнал до къщата преди вас и е чакал своя шанс.

— Добре — каза Кабът. — Това е възможно. Интересно е, че се опита да ме уцели с пистолет от няколко ярда, докато се криеше в гората. Не би могъл да има ясен прицел. Или не знае достатъчно за оръжията, за да прецени, че шансовете да уцели при тези условия са нищожни, или просто се е надявал да има късмет.

— Ако е същият човек, който е убил Сандра Портър, може да е предположил, че щом пистолетът е сработил първия път отблизо, ще свърши работа и от разстояние — каза Ансън. — Или просто не е имал време да си купи пушка и да се научи как да я използва.

Кабът се върна до прозореца.

— Струва ми се, че имаме работа с някой, който има някакви технологични умения, но не и опит с оръжия.

Ансън изсумтя тихо.

— Това не ни дава следа, по която да продължим.

— Не, но посочва връзката с „Найт Уоч“ — каза Кабът.

Вирджиния погледна Ансън.

— Кабът е проверил списъка на работещите в „Найт Уоч“. Най-старият служител е шефът и той е само на трийсет и пет. Доколкото разбрахме, никой в компанията не е достатъчно възрастен, за да бъде Куинтън Зейн.

— Това не означава, че няма връзка с миналото — каза Ансън. — Между другото, имах полезен разговор с полицейски детектив от Сиатъл на име Шварц. Той е млад, амбициозен и склонен да обменя информация. Съгласих се да си сътрудничим. Вече е мой най-добър приятел.

— Има ли нещо, което бихме могли да използваме? — попита Кабът.

— Не. — Ансън се обърна към Вирджиния. — Но той ми каза, че са свалили лентата, запечатваща вътрешната стая. Ако ми дадеш възможност, веднага ще изпратя да почистят, за да можеш скоро отново да отвориш галерията.

Вирджиния потръпна.

— Благодаря ти.

— Както изглежда, ще ти погостувам още известно време — каза Кабът.

— Добре — каза тя, — но мисля, че ти си този, който се нуждае от бодигард. Който и да беше днес в гората, той стреляше по теб, а не по мен.

Ансън я погледна.

— Това показва, че копелето има някаква причина да мисли, че му трябваш жива.