Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (24)

Глава 24

Тя се събуди с чувството, че нещо в атмосферата се е променило. Не беше паник атака. Просто усещаше, че нещата в апартамента й са се променили.

Неканен гост? Мисълта вледени нервите й. После си спомни, че Кабът е в спалнята за гости. Никой нямаше да мине покрай него. Не беше сама тази вечер.

Тя избута настрана завивките, стана и посегна към очилата си. Вярно е, че Кабът е наблизо, но за собствено успокоение трябваше да провери ключалката на входната врата и да се увери, че балконът е заключен.

Облече халата си и взе голямото фенерче, което държеше до леглото си.

Боса, тя отвори вратата и излезе в коридора. Държеше фенерчето до себе си не защото се страхуваше от тъмнината. Тук действаше един от основните принципи на личната й програма за самоотбрана — всичко може да се използва като оръжие. Фенерчето можеше да се използва като здрава палка. Имаше и допълнително предимство: обикновеният крадец нямаше да го приеме автоматично като заплаха. Фенерчетата изглеждаха съвсем нормално.

В края на късия коридор светлината от компютърния екран изпълваше дневната с тайнствени отблясъци. Тя веднага се отпусна. Кабът беше буден и работеше. Това обясняваше промяната в атмосферата.

Тя спря да се безпокои за ключалките и продължи по коридора. Кабът, облечен в панталони и сива тениска, седеше пред кухненския плот. Той вдигна очи, изражението му бе загрижено, но не разтревожено.

— Паник атака? — попита той спокойно.

— Не. Колкото и да е странно — усмихна се тя. — Разбирам, че си чул алармата си в един и тридесет сутринта?

— Да, съжалявам. Не исках да те събудя. Просто се порових в някои от старите файлове, убивайки времето, докато отново съм готов да заспя.

— Ще направя чаша билков чай. Искаш ли?

— Разбира се.

Тя влезе в кухнята.

— Мислиш ли, че ще ставаме в този час на нощта до края на живота си?

— Нямам представа. Но едно ще ти кажа: чувствам се по-добре, след като знам, че не съм сам. Един и тридесет сутринта е много странно време на нощта. Нещата се усещат по-различно в този час.

Тя посегна към шкафа за кутията с чай.

— И още как.

— Мислиш ли, че би искала да ме целунеш отново?

Изненадана, Вирджиния изпусна кутията с чая и върху плота се посипаха малки пакетчета. Тя бързо се обърна и се втренчи в Кабът, който стоеше на вратата на кухнята и я гледаше напрегнато, сякаш отговорът на въпроса му беше жизненоважен.

Тя си пое дъх.

— Само ако мислиш, че ти би искал да ме целунеш.

Той се приближи със своята лека, гъвкава походка и спря точно пред нея.

— Аз искам — каза той. — Толкова много искам да те целуна, че изпитвам болка.

Вирджиния не знаеше дали да се смее, или да стене.

— Добре.

— Добре?

Тя обви ръце около врата му.

— Добре, това може и да не прозвуча така, както възнамеряваше, но мисля, че схванах идеята.

— Добре, защото не мисля, че имам повече думи. Не точно сега.

Свали очилата й с двете си ръце, остави ги на плота и бавно, решително я обгърна с ръцете си. Устата му се отпусна върху нейната в разтърсваща целувка, която наелектризира всичките й сетива.

Тя се отдаде на удоволствието от прегръдката. Това, което се случваше между тях, можеше и да не трае вечно, но в този момент беше много истинско и само това имаше значение.

Ръцете му обхванаха кръста й, а след това се придвижиха нагоре, спирайки точно под гърдите й.

— Искам те — каза той с дрезгав глас. — Трябва да знам, че и ти ме искаш.

— Да — каза тя. — Да, искам те, Кабът Сътър.

— Тази нощ.

— Тази нощ — съгласи се тя.

Той я вдигна, обърна се и тръгна към спалнята й. Тя го сграбчи за раменете.

— Само да знаеш — каза тя, — аз трябва да съм отгоре.

В сенките усмивката му беше много секси и много, много мъжествена.

— Това може да се уреди — каза той.

Отнесе я в спалнята и я остави права до леглото. Тя си помисли бегло за шишенцето с лекарства против паник атака в шкафа в банята и после забрави за тях. Тази вечер нямаше да има нужда от тях.

Много нежно Кабът свали халата й. После я вдигна на ръце и я положи нежно върху разхвърляните чаршафи. Тя незабавно седна, скръсти краката си и го загледа как сваля панталоните, гащетата и тениската си. Силните му, гладки рамене и гръб се очертаваха в светлините на града.

Когато се извърна, за да се качи в леглото, тя видя силната му ерекция. Добре, определено я желаеше, поне за тази вечер.

Автоматично провери сетивата си и зачака избухването на тъмната, тревожна енергия в себе си. Но в този момент чувстваше само замайващо очакване. Този мъж я разбираше. Не мислеше, че не е наред с нервите. Не мислеше, че е неадекватна, защото се събужда посред нощ и прави серия упражнения за самозащита. Не се интересуваше от миналото й в сектата.

Преди да успее да провали момента с продължителния си вътрешен диалог, той се надвеси над нея. Тогава за миг тя изпита съмнение.

Той беше от инициативния тип и тя чувстваше излъчващите се от него вълни от желание. Ако той не разбираше, че за нея е важно да бъде отгоре, ако в този момент той се опиташе да поеме контрола…

Но Кабът не се опита да я притисне под себе си. Той се завъртя по гръб и я привлече към себе си, оставяйки я да избере позицията, която желае.

Тя се опря на лакът, наведе се и го целуна. Кабът обхвана главата й със силната си ръка и отвърна с чувствен глад, който предизвика у нея приятна възбуда. Той изстена от удоволствие и желание, но не загуби контрол.

Окуражена от факта, че няма никакви признаци за отключване на паниката, тя притисна дланта си към голите му гърди, наслаждавайки се на допира до горещата му кожа и твърдите мускули под нея. Бавно обходи с устни разстоянието от устата до шията му. Пръстите й го изучаваха. Когато стигна до едрия му, твърд член, тя усети, че се напрегна. Но той не се опита да я принуди да избърза.

Погали я бавно със свободната си ръка нагоре по крака и под ръба на нощницата. Притисна голото й бедро. За пръв път тя почувства трепет на напрежение. Ръката й замря в долната част на корема му.

Той незабавно пусна бедрото й и бавно прокара пръсти по хълбока й до кръста.

— Усещам те толкова добре — каза той с нисък, разтапящ глас. — Съвършена си.

Определено не и съвършена, помисли си тя. Всяка друга жена, озовала се в леглото с този мъж, щеше да бъде във възторг. И тя беше във възторг. Но част от нея също така се страхуваше, чакайки чудовището на паниката да изскочи от тъмната пещера, където се криеше, и да развали момента.

Не мисли за това, каза си тя. Стегни се!

Но колкото повече се опитваше да не мисли за това, толкова повече не можеше да спре да мисли.

Обхвана я гняв от собствената й неспособност да се отпусне и да се наслади на удоволствието, което Кабът й предлагаше. Отчаяна, тя се нахвърли върху него, яхна го в усилието да принуди сетивата си да избухнат.

Кабът отговори с ентусиазъм.

— О, да.

Той я сграбчи за хълбоците, помагайки й да заеме позата. Но тя се оказа внезапно суха, много суха, и когато се опита да възседне мощната му ерекция, той рязко затегна хватката си и я спря.

— Всичко е наред — каза той. — Трябва ти малко време.

Тя впи нокти в раменете му.

— Не, по дяволите! Ще го направя.

— Шшт, няма нищо. Това не е като да отидеш на зъболекар. Не е нужно да го правиш.

— О, глупости. — Тя стисна насълзените си очи. — Мамка му.

Той я вдигна от все още твърдото си тяло.

— Иди си вземи лекарствата.

Тя застана на колене до него в заплетените чаршафи, дръпна нощницата си надолу и се опита да анализира емоциите си.

— Нямам паник атака — каза тя. — Просто съм отвратена от самата себе си, защото толкова се страхувах, че ще получа атака, че не можах да се отпусна.

— Разбирам.

Той седна до нея.

— Както ти казах, всичко е наред.

Наведе се напред и леко допря устата си до нейната. Беше успокояваща целувка, целувка на дълбоко разбиране, а не опит да я съблазни.

Тя изведнъж се почувства разкъсана между желанието да избухне в сълзи и да се разсмее истерично.

— Посещение при зъболекаря? — успя да каже с треперещ глас. — Наистина, това ли беше най-добрата аналогия, която можа да измислиш?

Той се облегна назад и й се усмихна.

— Съжалявам, но това беше първото, което ми дойде на ума. Следващия път ще се опитам да подготвя нещо по-романтично.

— Следващия път? — Тя не можеше да повярва на чутото. Избърса сълзите си с опакото на ръката си. — Наистина ли искаш да преживееш това отново?

— Шегуваш ли се? Не съм бил толкова близо до това да правя секс от месеци. Разбира се, че искам да го направя отново.

Тя се засмя.

— Шегуваш се с мен.

— Да — съгласи се той. — Но това е и самата истина. — Той бутна настрана завивките и седна на леглото. — Какво ще кажеш и двамата да се опитаме да поспим?

— Добре.

Не че имаше много други възможности, помисли си тя, не и сега, след като беше съсипала момента.

Той се наведе, леко притисна устни към нейните и после изчезна.

Тя се ослушваше внимателно, докато той вървеше по коридора. Кабът отвори вратата на стаята си, но не я затвори отново. Ако тя се събуди на гребена на друга паник атака, щеше да я чуе. Вероятно щеше да дойде да я види, да се увери, че е взела лекарствата си.

Но той нямаше да я съди. Знаеше откъде идва.