Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (56)

Глава 56

— Знаех си, че имаш нож — каза Ксавиер.

Кабът го погледна.

— Така ли?

Двамата с Ксавиер седяха отпред в джипа и наблюдаваха как екипът на пожарната се справя с остатъците от пламъците, поглъщащи голямата къща. Дъждът продължаваше да вали; целият район беше подгизнал от вода, което елиминираше опасността от по-нататъшно разпространение на огъня.

Той се беше обадил на Ансън веднага след като се свърза с местните власти. Ансън бе предал телефона на Вирджиния.

— Сигурен ли си, че и двамата сте добре? — попита тя.

— Ксавиер изглежда поразтърсен, но да, и двамата сме добре — отвърна той.

— Ти спаси живота му, Кабът.

— Беше загазил по моя вина.

— Не — каза тя.

— Да — каза той.

Беше прекратил разговора, отнемайки й възможността да продължи да спори, защото беше пристигнал детектив от полицейското управление в Уолъртън. В същото време започна търсенето на Тъкър Флеминг.

— Все си мислех, че ако имам нож, бих могъл да срежа лентата — каза Ксавиер. — Казах си, че ти щеше да имаш такъв.

Кабът не откъсваше очи от тлеещите руини на първия лагер.

— Флеминг е щял да намери ножа, когато е връзвал глезените ти.

— Да. Вероятно.

— А фенерът?

— Стоеше на края на масата до канапето — каза Ксавиер. — Претърколих се няколко пъти, но успях да се надигна и да го достигна. Вероятно нямаше да ми свърши работа, но не виждах нищо друго, което да изглежда полезно.

— Умен ход — каза Кабът.

Ксавиер се взираше мрачно през предното стъкло.

— Аз прецаках нещата, нали?

— Трябваше да те наблюдавам.

— Вината не е твоя. Нито на мистър Салинас. Аз прецаках нещата.

— Ти откри Тъкър Флеминг. Това беше добра работа.

Ксавиер малко се ободри.

— Проследих го по дирите му. Използвах приложението, което беше инсталирал на телефона на мис Трой.

— Значи на телефона на Вирджиния е имало приложение за проследяване?

— О, да. Той го беше скрил в подпапка, така че тя изобщо не го е забелязала. Като го активира, той ми даде възможност да го проследя.

— Добра работа. Но ние в „Кътлър, Сътър и Салинас“ сме един екип. Когато тръгнеш сам, както ти постъпи, това излага на опасност не само теб, но и другите. Следващия път информирай членовете на екипа за откритията си на всяка крачка.

— Да, разбира се — каза Ксавиер. — Един отбор. Схванах. — Той замълча. Прочисти гърлото си. — Следващия път?

— Забрави, че го казах. Няма да има друг път, защото, когато майка ти разбере какво се е случило, ще направи всичко възможно да се качиш на следващия самолет обратно за Сан Франциско, дори и ако трябва да дойде в Сиатъл, за да те качи на него.

Ксавиер простена.

— Не е нужно да й казваме.

— Да — каза Кабът, — трябва да й кажем. И дори трябва да го направим скоро, преди ченгетата да се свържат с нея. Тя адски ще се ядоса и ще има пълното право.

— Но това, че Флеминг ме хвана, не беше по твоя вина.

Кабът издиша бавно.

— Да, това беше по моя вина. Забрави. Хайде да се върнем към случая.

Ксавиер се намръщи объркано.

— Случая?

— Работим по случай на убийство и палеж — каза Кабът. — Забрави ли?

— О, да. — Ксавиер отново се оживи. Дори се изправи на седалката. — Точно така. Случая.

— Чух какво каза на детектива преди малко. Преди това да приключи, той ще иска и двамата да го повторим отново по-подробно. Но точно сега искам да ми разкажеш абсолютно всичко, което се случи от момента, когато Флеминг отвори вратата, до момента, когато ме видя да идвам.

— Добре — каза Ксавиер.

Започна да говори.

Кабът слушаше. От време на време задаваше въпроси, но в по-голямата част Ксавиер се справяше добре, разказвайки преживелиците си. Той имаше остър поглед за детайлите и бе много по-точен от повечето свидетели, които Кабът бе разпитвал.

— Какво е цялостното ти впечатление за Тъкър Флеминг? — попита той, когато Ксавиер стигна до края на историята.

Ксавиер се замисли за миг.

— Както казах на детектива, той не говореше много, но ако се съди по думите му, през повечето време изглеждаше плашещо луд. Предположих, че може да е взел наркотици.

— Какво точно каза Флеминг, което те накара да мислиш, че е взел наркотици?

— Сякаш чуваше гласове или нещо такова.

— Гласове?

— Нали разбираш, като онези луди хора по улицата, които си говорят сами.

Кабът се обърна, за да погледне Ксавиер в очите.

— Флеминг разговаря с някой, който само той може да чуе?

— Не точно. Каза нещо от рода на това, че получавал съобщения от баща си по телефона. Но бащата на Флеминг не беше ли онзи стар тип от сектата?

— Куинтън Зейн.

— Да. Същият. Но ти ми каза, че Зейн е мъртъв.

— Добре дошъл в магическия свят на конспиративните теории, хлапе.