Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (27)

Глава 27

Кейт Делбридж отнесе своето лате през оживената стая за почивка до масата, на която Тъкър Флеминг седеше сам.

Както обикновено, Тъкър беше погълнат от това, което гледаше на телефона си. Той вдигна поглед, когато тя дойде, отбеляза присъствието й с кратко, нетърпеливо кимване на главата и веднага насочи вниманието си към екрана на устройството си.

— Всичко ли е наред в апартамент нула-нула-нула? — попита той.

Някъде още в началото, поради никому неизвестни причини, кабинетът на Джош Престън бе получил названието апартамент нула-нула-нула.

— Не съм сигурна — каза Кейт. — Шефът наистина е доста напрегнат днес. Едва успяваше да запази спокойствие, докато двете с Лоръл го информирахме за новите планове за маркетинг и промоции.

— Престън винаги е бил нервак.

— Да, но сега е по-зле от всякога. Кълна се, че наистина е нервен поради нещо.

Тъкър сви рамене.

— Може би е чул слуховете, които се въртят из офиса.

— Искаш да кажеш — за злоупотребите? Сигурна съм, че ги е чул. По дяволите, дори аз чух тези истории, а обикновено аз съм последната, която научава какво става тук. Изненадана съм, че Престън не е наел фирма по киберсигурност, която да ги разследва.

— Ако го направи, ще загуби контрол над ситуацията. Слуховете за злоупотребите ще се разчуят и групата от потенциални инвеститори ще се изпари за една нощ.

— Вероятно си прав.

Тя отвори капачето на кафето си. Някои хора имаха проблем да се опитват да водят разговор с човек, който не може да се откъсне от телефона си, но тя беше свикнала с това. Подобно на повечето стартъп фирми, „Найт Уоч“ беше населена от пристрастени към кофеина служители, убедени, че са развили способност да живеят два паралелни живота — един в своите устройства и един в реалния свят. Беше убедена, че за много от тях това бе за сметка на реалния живот. Той просто не можеше да се конкурира с непрестанната стимулация на онлайн живота. Лично тя предпочиташе истинския свят.

Тъкър Флеминг наскоро бе получил голям бонус и бе станал служител на месеца заради последното му приложение за „Найт Уоч“. Той беше в средата на двадесетте и не можеше да се отрече, че бе спечелил генетичната лотария с външния си вид. Но той имаше избухлив, непредсказуем нрав. Също така беше и импулсивен. Тези личностни характеристики обаче нямаше да са проблем, докато продължаваше да измисля печеливши приложения.

Разбира се, в крайна сметка Тъкър Флеминг беше обречен на морално износване. Подобно на колоратурното сопрано, на футболните звезди и на примабалерините, кариерата на важните клечки в света на технологиите винаги е била обречена на кратък живот. Сега Тъкър беше новоизгряла звезда, но винаги идваше едно ново поколение магьосници, които бяха още по-бързи, по-умни и в още по-голяма хармония с машините. Дори и най-добрите програмисти се смятаха за остарели на възрастта, на която колегите им в друг вид бизнес едва започваха да растат в кариерата си.

Що се отнася до нея, тя просто пишеше в блоговете на „Найт Уоч“ и социалните медии. При писането важното беше, че някой някъде винаги се нуждаеше от добър писател.

Тя отпи от кафето и остави чашата.

— Ченгетата разговаряха ли вече с теб за Сандра?

— Да. — Тъкър се съсредоточи върху екрана на телефона си. — Казах им, че съм й бил колега и че сме работили заедно, но не я познавам много добре. Споменах, че съм чувал слухове, че се е забъркала с наркотици. Ами ти?

— Още не са ме разпитвали. Вероятно няма и да ме разпитат. Не че със Сандра сме били близки. Едва я познавах. Знаеш как е — компютърните специалисти изобщо не понасят онези от нас, които имат дипломи по английска филология.

— Обзалагам се, че полицията ще излезе с версията, че става дума за някаква провалена сделка за наркотици.

— Мислиш ли?

— Това е най-логичното обяснение — каза Тъкър. — Както казах на ченгетата, напоследък Сандра беше станала странна.