Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (11)

Глава 11

Тъкър чу, че входната врата на галерията се отвори тихо. Паникьосан, изключи фенерчето и се постара да стои съвсем неподвижен в сенките. Първата му полуосъзната мисъл беше, че е бил проследен от някой друг, който търси ключа.

До вратата, водеща от изложбената зала към вътрешната стая, се появи фигура.

— Тъкър? Какво става тук, за бога?

Той веднага разпозна гласа. Заля го облекчение. То бе последвано от студена ярост.

— Не ме гледай така, Сандра. Станала си истинска досадница — каза той. — Ти, глупава жено. Ти си ме проследила? Как, по дяволите, го направи?

Той включи фенерчето. Лъчът проблесна върху малкия пистолет в ръката й. Вътрешностите му замръзнаха. Луда кучка!

— Поставих устройство за проследяване на телефона ти — каза Сандра. — И не съм глупава, Тъкър. Би трябвало да го знаеш по-добре от всеки друг. В края на краищата моята работа по кодирането ти донесе толкова голям бонус в „Найт Уоч“. Ти стана служител на месеца заради мен. Получи уважението и парите, а аз бях прецакана. Ти ме използва. После направи така, че да ме уволнят. Наистина ли си мислеше, че просто ще изчезна?

Така му се пада, задето беше чукал лудата кучка, която работеше в отдела за информационни технологии.

— Ти просто разработи програма за мен, Сандра. Това беше. Всеки тийнейджър би могъл да го направи. Визията за новото приложение на „Найт Уоч“ си беше изцяло моя.

— Вероятно едно дете би могло да ти направи тази програма, но ти не можеше да я направиш, нали? Ти си добър, но не си велик. Хората с твоите умения в света на технологиите не струват и пукната пара. Нещо повече, ти си в индустрия, която постоянно се стреми да наеме най-младите хора с най-ярките умения. Още няколко години в света на технологиите и ще бъдеш свършен. Но ти имаш план за действие при непредвидени обстоятелства, нали? Ти си имаш хитър малък незаконен проект в „Найт Уоч“.

— Не знам за какво говориш, Сандра. — Постара се гласът му да прозвучи успокояващо. — Това между нас беше хубаво за известно време, но всичко свърши. При тези обстоятелства за теб беше най-добре да напуснеш компанията. И двамата го знаем.

— Може би беше добре за теб. Но за мен? Не толкова. Аз съм без работа. Но достатъчно за мен. Нека да поговорим за новия ти проект в „Найт Уоч“ и защо си тук, в галерията на Трой, тази вечер. Предполагам, че има някаква връзка.

— Добре. Ще поговорим. Но не тук. И двамата рискуваме да ни задържат за кражба с взлом, ако не се измъкнем от това място.

— Не, ще говорим тук. Знам за твоя проект в „Найт Уоч“, затова ми кажи какво търсиш в тази галерия.

Тъкър пое рязко дъх.

— Това е дълга история. Нямам време да навлизам в подробности сега. Но мога да ти кажа, че дойдох тук тази вечер, търсейки нещо много ценно, изчезнало преди двадесет и две години.

— Очакваше да го намериш в художествена галерия?

— Надявах се да го намеря тук, но се оказва, че ще трябва да продължа да търся. Вирджиния Трой е най-добрата следа, която имам. — Той замълча за миг. — Нещата се усложниха. Мога да използвам техническа поддръжка.

— Ти си истинско копеле.

— Този път ще бъдем партньори, Сандра. Става дума за много пари. В сравнение с него проектът в „Найт Уоч“ изглежда нищожен. Обещавам, че ще получиш своя дял.

— Какво по-точно търсиш? — попита Сандра.

— Разгледай какво има в онзи склад.

— Ако това е някакъв трик…

— Не е трик, кълна се.

Сандра се поколеба, после се промъкна към отворената врата. Наблюдаваше я как погледна в тъмнината.

— Не виждам нищо — каза тя.

Без да каже дума, той насочи фенерчето към хранилището. Огънят затанцува в сенките. Тя бързо погледна вътре и после се обърна.

— Само някакви странни картини — каза тя. — Горящи сгради. Някакви деца на заден план. Мъж, облечен в черно. Защо са важни?

— Те са връзка към миналото ми.

— Не разбирам. Преживял си пожар?

— Няма значение. Всичко, което трябва да знаеш, е, че по времето на този пожар са изчезнали много пари. Опитвам се да ги открия. Както казах, бих могъл да използвам помощта ти, и съм готов да ти дам двадесет и пет процента.

— Забрави. Петдесет на петдесет или нищо.

— Добре, петдесет на петдесет. Сега да се махаме от тук.

— Искам и петдесет процента от твоя проект в „Найт Уоч“ или със сигурност ще се постарая Джош Престън да открие защо губи пари.

Тъкър изсумтя.

— Държиш ме на мушка. Не съм в позиция да се пазаря.

Тя му отправи още една ледена усмивка.

— Не, не си. Разбираш ли? Ти наистина се нуждаеш от мен, нали?

— Да. Нуждая се от теб.

— Ще бъдем страхотен екип.

Той се усмихна.

— Да, така е.

Доста небрежно тя пусна пистолета в джоба на палтото си.

— Прав си за едно нещо. Трябва да се махаме от тук.

Толкова шибано предвидима, помисли си той. С изключение на частта, когато се появи с пистолет тази вечер. Трябваше да признае, че не го беше очаквал. Луда кучка.