Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (60)

Глава 60

Вирджиния се събуди внезапно, което й подсказа, че в обстановката нещо се е променило.

За миг остана неподвижна, опитвайки се да се ориентира. Не беше сънувала огнения кошмар, нито я тревожеше чувството за нещо неотложно, граничещо с паника.

Трябваха й няколко секунди, за да разбере, че Кабът не е в леглото до нея. Определено беше шок да осъзнае, че след толкова много години, през които беше спала сама, вече беше свикнала с успокоителното усещане за спящия до нея любовник.

Не кой да е любовник. Кабът.

Отвори очи и го видя. Той стоеше до прозореца и гледаше сиянието на нощта. Стройната му силна фигура се очертаваше срещу светлините на града.

Започвам да се влюбвам в него.

Това предизвика силно чувство на изумление. Значи това е усещането.

Първият задействал се инстинкт, усъвършенстван през годините на неуспешни връзки, беше да използва логиката, за да охлади чувството на радост и удивление. Не се увличай толкова. Добре, имаме стари детски спомени и в последните дни преживяхме много заедно. Той ме разбира и приема лошите неща по начин, различен от всеки друг. И аз го разбирам. Вярвам му. И да, наистина, между нас има силно физическо привличане. Това не означава задължително истинското нещо.

О, да, означава.

Тя отметна завивките и погледна часовника. Не беше изненадана да види, че е един и половина сутринта.

Изправи се и отиде при Кабът до прозореца. Той обгърна с ръка раменете й и я притисна до стройното си, топло тяло. Тя го прегърна през кръста.

— За какво мислиш?

— Притеснява ме ситуацията с парите — каза той.

— Защо? Струва ми се, че има логика в това човек като Тъкър Флеминг да бъде обсебен от нещо, което той смята за свое наследство.

— Не е това — каза Кабът. — Проблемът е другата следа, свързана с парите.

Трябваше й секунда, за да разбере какво има предвид.

— Говориш за слуховете за злоупотреби в „Найт Уоч“? — попита тя.

— Какви са шансовете да сме се натъкнали на две несвързани финансови измами, които по някакъв начин са се заплели в един и същи случай?

— Нямам идея. Но ти каза, че непрекъснато стават измами. Това е доста често срещано престъпление.

— Вярно е, но рядко се стига до насилие. Повечето измамници предпочитат да не бият на очи. Трудно е да се проведе печеливша операция, когато ченгетата задават въпроси за убийство.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Има връзка между злоупотребите в „Найт Уоч“ и убийството на Хана Брюстър.

— Обзалагам се, че Тъкър Флеминг е измамникът — каза Вирджиния. — Той е извършвал кражби в „Найт Уоч“, преди да открие връзката си със Зейн. Решил е да присвои и тези пари.

— Мисля, че си права — каза Кабът. — Но все пак остават още въпроси.

Тя се обърна и го прегърна.

— Убеден си, че в това е забъркан и някой друг — каза тя.

— Личността, която се е представяла за Куинтън Зейн и е изпращала съобщенията на Флеминг.

— Може би Флеминг наистина халюцинира — предупреди тя.

— Да. — Кабът обхвана лицето й между дланите си. — Но мисля, че много скоро ще разберем дали още някой е замесен в тази работа.

— Когато полицаите заловят Флеминг? Това вероятно няма да им отнеме много време. Както каза, той е неконтролируем, а тези хора не могат да не привличат вниманието. Щом го арестуват, ще получим всички отговори.

— Ако съм прав, Флеминг няма да бъде достатъчно дълго наоколо, за да проговори.

Тя замълча.

— Мислиш, че ще избяга?

— Мисля, че ще се опита, но навярно е завладян от паника. Съмнявам се, че е имал солиден резервен план. Единствената добра новина е, че този, който се опитва да го използва, за да намери парите, също ще бъде отчаян.

— Защо това да е добра новина?

— Защото той или тя също ще започне да прави грешки.