Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (21)

Глава 21

Вирджиния настъпи мощния двигател на джипа и подкара към къщата, където Кабът се беше прилепил с гръб към стената и с пистолет в ръка. Видя през предното стъкло как той се наведе зад ъгъла и отново стреля към дърветата. Беше се фокусирал върху ответния огън и не разбра, че тя кара към него.

Вирджиния направи остър завой към Кабът и удари спирачките. Не се бе потрудила да затвори вратата до шофьора и тя се отвори сама.

Кабът се обърна и я видя. Той стреля още веднъж иззад ъгъла на къщата, после скочи в колата.

— Давай — каза той.

Тя вече беше натиснала газта.

Кабът отвори прозореца и стреля отново. Доколкото Вирджиния можеше да прецени, откъм дърветата нямаше повече изстрели, но ушите й звънтяха от гърмежите, затова не можеше да бъде сигурна. Във всеки случай това нямаше значение. Единственото, което имаше значение, беше да се отдалечат от проклетата къща.

Колата се друсаше и подскачаше по осеяната с дупки алея. Стори й се, че чу Кабът да казва нещо, но не му обърна внимание.

Най-накрая излезе на шосето.

— Полека — каза Кабът. — Няма нищо. Никой не ни преследва.

Говореше нежно, сякаш разбираше, че мислите й са някъде на друго място.

Тя осъзна, че наближава завой и навлиза много бързо в него. Вкоренените навици за шофиране взеха връх. Автоматично вдигна крак от педала на газта, позволявайки на голямата кола да намали до по-разумна скорост.

Когато излезе безопасно от завоя, тя си припомни да диша. Осмели се да погледне към Кабът. Той прибираше пистолета си в якето.

— Ранен ли си? — попита тя.

— Не. Използваха пистолет. Лоша точност при всякаква дистанция.

— Уау. Късметлии сме, нали?

— Мисля, че ти казах да се махнеш от там.

— Направих го.

— Не достатъчно бързо — каза той. — Спря за мен.

— Стори ми се, че имаше нужда.

— Имах. — Той пое дълбоко въздух и издиша бавно, овладяно. — Благодаря ти.

— На вашите услуги.

— Висш пилотаж, а?

— О, да.

— Това е адреналинът.

— Не се шегувай. Но важното е, че нямам паник атака. Висок адреналин, но усещането е различно, когато има истинска заплаха.

— Не при всички. Някои хора просто замръзват, когато започне стрелбата.

Тя се замисли върху това.

— Имах кола и трябваше да направя нещо. Така ми беше по-лесно да се фокусирам.

Кабът я погледна.

— Върху задачата да ни изведеш от там и двамата.

— Мога да кажа само, че ми изглеждаше добра идея в онзи момент. Ще уведомим ли местните ченгета за този малък инцидент?

— Няма смисъл. Изстрелите в гората са често срещано явление в тези райони. Нямаме описание. Дори не видяхме някакво превозно средство. Никой не е ранен. И от техническа гледна точка ние бяхме нарушители. Общо взето, незначително събитие.

Тя намали още малко скоростта.

— Разбирам.

— И двамата ще се скапем по-късно — предупреди я Кабът след известно време. — Така се получава.

— Да, имам чувството, че ме очаква особено тежка нощ.

— Няма да си сама — каза Кабът. — Ще преживея тежката нощ заедно с теб.

— Знаеш ли, другите двойки обикновено излизат на ресторант или може би на кино.

— Предполагам, че ние сме малко по-различни.

Тя се усмихна.

— Висш пилотаж, нали?

— О, да.