Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (43)

Глава 43

Кейт остави вратата на кабинета си отворена и наблюдаваше коридора в продължение почти на час. Най-после мина Лоръл. За разлика от някои от другите служители, тя не спря на прага да побъбри приятелски. Нищо чудно, помисли си Кейт.

Отношенията им с Лоръл бяха изострени от месеци. С изключение на случаите, когато бяха длъжни да работят заедно, Лоръл най-често не й обръщаше внимание. Но напоследък безразличието на Лоръл леко се беше променило. Кейт беше съвсем сигурна, че вижда враждебност в очите на другата жена.

Тя знае, че аз знам, мислеше Кейт, или че подозирам. Може би беше време да постави въпроса открито.

Тя изчака няколко секунди, после стана и излезе в коридора. Успя да види как Лоръл изчезва в дамската тоалетна.

Кейт я последва в помещението, облицовано с неръждаема стомана и плочки. Само една от кабинките беше заета. Двете с Лоръл бяха сами.

Кейт оправяше косата си и наблюдаваше затворената врата в голямото огледало над редицата от мивки. Лоръл най-после се появи. Когато видя Кейт, по лицето й се изписа предпазливост, но тя бързо се овладя. Отиде до най-близката мивка и пусна кранчето.

— Здравей — каза тя. Тонът й бе на границата на учтивостта.

— Здрасти — каза Кейт, опитвайки се да вложи малко топлина в собствения си глас. — Чу ли най-новото за Сандра Портър? Казват, че може да е била замесена в сделка с наркотици, която се е провалила.

— Чух — каза Лоръл.

Тя бързо изплакна ръцете си и посегна за хартиена салфетка.

— Никога не съм предполагала, че Сандра има сериозен проблем с наркотиците — каза Кейт. — А ти?

— Почти не я познавах. Беше в „Информационни технологии“. — Лоръл хвърли смачканата салфетка в кошчето и тръгна към вратата. — Разговаряла съм с нея само когато имах проблем с компютъра.

— Аз също — каза Кейт.

Лоръл спря на вратата.

— На твое място щях да си затварям устата. Разпространяването на клюки и слухове е опасно нещо, особено за някой в твоето положение.

Кейт въздъхна.

— Не става дума за горката Сандра, нали? Ти си тази, която се страхува от клюки. Знаеш, че съм наясно, че спиш с шефа. И смееш да ми говориш за опасни неща.

Лицето на Лоръл се обагри в яростен нюанс на червеното.

— Кълна се, че ако пуснеш такъв слух, със сигурност ще си платиш.

— Нима казваш, че не е вярно?

— Казвам ти, че моят личен живот не е твоя работа, по дяволите.

— Разбира се. Но може би трябва да си припомниш първото правило за връзките на работното място: когато приключат, а рано или късно те винаги приключват, винаги по-нископоставеният служител бива уволнен. В този случай това ще бъдеш ти.

Лоръл изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да избухне. Но в следващия миг в очите й просветна смаяно разбиране. Тя се усмихна ледено.

— Ти ревнуваш — каза тя. — Всичко е заради това. Искаш Джош Престън. Мислиш, че ако се оттегля, той отново ще те забележи.

— Това не е вярно.

— Глупости. Сега разбирам. Повярвай ми, ти беше свалка само за един уикенд. И като говорим за правилата на работното място, ето едно, което би трябвало да имаш предвид — ти може да бъдеш заменена. Всеки може да пише информационни материали.

Тя се обърна, отвори вратата и излезе в коридора. Стакатото на стъпките й заглъхна бързо.

Кейт се втренчи в отражението си в огледалото. Нямаше как да избяга от реалността.

Сблъсъкът с Лоръл беше голяма грешка.