Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кътлър, Сътър и Салинас (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Promise Not to Tell, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Джейн Ан Кренц

Заглавие: Обет за мълчание

Преводач: Дафина Янева-Китанова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 16.07.2019

Отговорен редактор: Деметра Димитрова

Коректор: Атанаска Парпулева

ISBN: 978-954-26-1909-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10551

История

  1. — Добавяне

Глава 13

Двоен изстрел, точно като професионалист. Сандра Портър, известна още като лудата дебнеща кучка, вече не беше проблем.

Тъкър не можеше да забрави сцената. Той кръстосваше из къщата си с чаша ледена водка в ръката. Не му беше първата. Като видеоигра в реалния живот. Беше вълнуващо. Разтърсващо. Върхът. Определено вече беше в първа лига.

Проблемът беше, че убийството на Сандра Портър го остави да балансира върху острието на паниката. Някаква част от него очакваше всеки момент ченгетата да похлопат на вратата му.

Все още беше удивен, че двата изстрела не бяха привлекли никакво внимание. Е, в края на краищата това беше на „Пайъниър скуеър“. Изстрелите през нощта не бяха нещо нечувано, а в случая звукът беше заглушен от старите тухлени стени на галерията и от гърмящата музика от близките клубове.

Само два изстрела. Като шибан професионалист.

Със закъснение си спомни за пистолета. Беше в джоба на сакото му. Вероятно би трябвало да се отърве от него. След няколко мига усилено мислене той реши, че ще го задържи. Винаги можеше да го изхвърли в залива Елиът, ако се наложеше.

Спря пред прозореца на дневната и погледна към малкото бунгало от другата страна на улицата. Единствената лампа светеше над предната врата. Възрастната двойка си беше легнала отдавна.

Кварталът беше невероятно скучен. Той би предпочел да живее в някой апартамент в блоковете в центъра или в кулите, близо до кафенета и барове. Но той беше наследил къщата от наркоманката, която се наричаше негова майка. Щеше да спечели много пари, когато в крайна сметка я продаде. Междувременно тя му предлагаше предимството на усамотението. Той беше най-младият човек на улицата и никой не му обръщаше внимание.

Вероятно за хиляден път той си припомни всеки детайл от сцената в галерията. Беше сигурен, че не е оставил никакви следи, но тялото щеше да бъде открито, когато отворят галерията в събота сутринта, ако не и по-рано. И тогава ченгетата ще се включат.

Беше само въпрос на време полицията да се появи в офисите на „Найт Уоч“ и да започне да задава въпроси. В края на краищата това правят полицаите. И винаги се взираха упорито в приятеля или съпруга.

Беше казал на Сандра, че трябва да пазят връзката си в тайна, защото всички знаеха, че Джош Престън, шефът на „Найт Уоч“, беше истински боклук, който категорично не одобрява служебните романи. Сандра се бе съгласила. Но сега той се питаше дали не бе станала небрежна или направо отмъстителна, когато връзката им приключи.

Той се отдръпна от прозореца. Трябваше да почисти някои неща. По-рано беше хвърлил телефона на Сандра в залива Елиът. Никога не бяха правили секс в апартамента й — той настояваше да отиват в хотел и винаги използваше фалшива лична карта за регистрация. Въпреки това, за по-сигурно, преди малко се беше отбил до жилището й и се беше огледал бързо наоколо. Изпита облекчение, че не видя никакви очевидни доказателства за връзката им. Всъщност нямаше много доказателства за какъвто и да е живот. Сандра бе обсебена от онлайн игрите си, а освен това тя беше истинска неудачница.

Не беше възнамерявал връзката да продължи по-дълго от необходимото. Сандра Портър нямаше нищо общо с представата на който и да е мъж за секс богиня. Тя беше самотница без семейство и приятели и нямаше никакви социални умения. Но той се нуждаеше от таланта й на програмист, за да направи приложението работещо. Беше толкова лесно да я прелъсти. Предполагаше, че ще се отърве от нея също толкова гладко. Беше сбъркал.

Прегледа наум контролния списък. Беше се погрижил за телефона й и беше сигурен, че апартаментът й е чист. Сега трябваше да включи компютъра си и да прекара няколко часа, за да се увери, че кучката не е оставила никакви улики за връзката им онлайн. Не че трябваше да изтрие всички следи от връзка между тях, напомни си той. В края на краищата двамата със Сандра бяха колеги. Беше естествено пътищата им да се пресичат от време на време. Трябваше само да се увери, че нищо не го уличава като бивш любовник.

Щеше да остави няколко улики, които да изпратят полицията в съвсем друга посока, реши той. Убийството беше извършено на „Пайъниър скуеър“. Най-логичната версия би включвала наркотици и тайнствен мъж. Можеше да измисли онлайн призрак. Полицията щеше да изгуби дни или дори седмици, преследвайки неизвестния любовник на Сандра. В крайна сметка щяха да се откажат.

Обмисля това още известно време. Да, тази идея много му хареса. Ченгетата ще търсят мъж. Той ще ги насочи към някой, който не съществува.

Върна се при фризера, извади охладената бутилка водка и си наля още една чаша. Припомни си сцената във вътрешното помещение на галерията. Отново. Тъмна тръпка премина през него.

Два изстрела, точно като професионалист.

Луда кучка.