Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (66)

Глава 66

— Не разбирам — каза Джон Бърли. Той изглеждаше дълбоко обиден и леко объркан. — Защо настоявахте Ксавиер и родителите му да присъстват на тази среща? Този въпрос не ги засяга. И няма нужда от всички тези непознати. Това трябваше да бъде лична делова среща между вас и мен.

Кабът огледа групата, която се беше събрала в приемната на „Кътлър, Сътър и Салинас“. Вирджиния се беше облегнала на края на бюрото на Ансън, скръстила ръце. Ансън седеше на стола си зад бюрото.

Майката на Ксавиер, Мелиса, беше приседнала напрегната на един от двата стола за клиенти. Всички останали, включително Бърли, Рийд Стивънс, Ксавиер, Емерсън Кенингтън и Кабът, стояха прави.

— Нека да поясня — каза Кабът. — Вирджиния, Ансън и адвокатът ми, мистър Стивънс, присъстват, защото искам повече свидетели. Що се отнася до Ксавиер и родителите му, това ги засяга, затова реших, че трябва да присъстват.

— Мислех, че сте съгласен да подпишете документите, които ви изпратих — твърдо каза Бърли.

— Не, съгласих се да ги прегледам — каза Кабът. — И естествено, ги показах на моя адвокат.

Рийд Стивънс учтиво прочисти гърлото си.

— Това съм аз.

— Разбирам — стисна зъби Бърли. Но той отвори куфарчето си и извади една папка. — Тогава можем да продължим тази среща. Имам четири копия от споразумението, които трябва да подпишете, мистър Сътър. Двама от присъстващите могат да бъдат свидетели. Имам подписан чек за вече договорената сума.

Той вдигна чека.

— Това наглед е една много добра помощ — каза Кабът. — Но няма договорена сума. Вие направихте оферта. След подобаващо разглеждане реших да не я приема.

Ксавиер изсумтя в знак на одобрение.

— Казах ти, че ще се опитат да те прецакат.

— Да, ти спомена това — каза Кабът. — И адвокатът ми го потвърди.

Емерсън Кенингтън изгледа злобно Кабът.

— Каква игра се опитваш да играеш, Сътър? Каквато и да е, гарантирам ти, че ще се боря с теб на всяка крачка.

Рийд го погледна.

— Получих уверения, че условията на завещанието на мистър Кенингтън са съвсем ясни. Моят клиент, Кабът Сътър, трябва да наследи дела на майка си в „Кенингтън Интернешънъл“.

— Направихме сериозно предложение да изкупим акциите на Кабът Сътър в бизнеса — каза мазно Бърли. — Разбира се, има възможност за преговори. Каква сума имате предвид, мистър Сътър?

— Не съм много по преговорите — каза Кабът. — Но съм готов да сключа сделка.

— Посочете цена — каза Бърли спокойно.

— Помолих господин Стивънс да изготви документ, с който половината от моите акции в бизнеса се прехвърлят на Ксавиер, сестра му и другите ми братовчеди. Тези акции ще бъдат поделени по равно между тях. Естествено, Мелиса Кенингтън ще държи акциите на Ксавиер и сестра му и ще ги управлява като пълномощник, докато децата не навършат двадесет и една години. Възнамерявам да подпиша документа днес пред всички вас. — Той се усмихна на Бърли. — Така ще има много свидетели.

Присъстващите изглеждаха зашеметени от новината, с изключение на Вирджиния, Ансън и Рийд.

Емерсън Кенингтън се съвзе пръв.

— Не можеш да направиш това — заекна той, пръскайки слюнки. — Тези акции трябваше да бъдат за мен преди всичко. Баща ми никога не е искал да ги остави на Джаклин. Той я махна от завещанието си в деня, когато тя избяга с баща ти.

— И по-късно, в даден момент, той е включил Кабът в завещанието — каза Рийд. — Нещо повече, той го е направил под формата на поверителен фонд, който е конструиран много добре. Можете да се борите с нас, ако искате, но аз съм уверен, че мистър Бърли ще ви каже простата истина — завещанията биват нарушавани постоянно, но е почти невъзможно да се разруши надеждно защитен поверителен фонд.

— Не е нужно да правиш това — каза Мелиса Кенингтън на Кабът. Тя поклати глава и сключи ръце. — Всъщност не бива да го правиш. Майка ти би искала да наследиш всичките й акции от „Кенингтън Интернешънъл“.

— Мама е права — каза Ксавиер. Той скочи на крака. — Не трябва да даваш на мен и другите своите акции. Не е честно.

Кабът продължи:

— Оказа се, че майка ми е била част от малка група жени, които са оставили на мен и на другите оцелели деца от сектата на Зейн значително наследство. Явно майка ми е наследила таланта на семейство Кенингтън за боравене с пари. Ако беше жива, вероятно щеше да управлява „Кенингтън Интернешънъл“ днес. Повярвай ми, когато ти казвам, че няма да гладувам.

Не бяха намерили голямо богатство в офшорната сметка — не и по стандартите на семейство Кенингтън — и то щеше да бъде разделено на осем части сред порасналите деца от сектата, но това все пак означаваше една хубава кръгла сума с много нули накрая за всеки от тях.

— Трябва да обсъдим това по-подробно — бързо каза Бърли. — Съществуват уважителни причини. Навярно сте наясно, че Емерсън Кенингтън и Мелиса Кенингтън понастоящем са в процес на разтрогване на брака си. Ситуацията е сложна.

— Да, чух за развода — каза Кабът. — Нещата може да загрубеят. Но за щастие на всички ни, няма нищо сложно в документа, който моят адвокат е подготвил да подпиша.

— Нека да поговорим за това — каза Емерсън Кенингтън.

— За какво да говорим? Имам пълното право да дам финансов подарък на моите братовчеди. По този начин, ако следващата ти съпруга те обере до шушка, както май всички мислят, че ще стане, няма да се наложи да се притесняваш за Ксавиер и другите си деца. Те ще бъдат защитени. Приеми го като изгодна ситуация.

— Имам сериозното намерение да се погрижа за собствените си деца, по дяволите. — Емерсън хвърли бърз поглед на Ксавиер. — Ясно обясних това на Мелиса и нейния адвокат.

— Сигурен съм, че имаш прекрасни намерения — каза Кабът. — Но очевидно не си готов да представиш тези намерения в писмен вид.

— Това е въпрос, който трябва да разрешим двамата с Мелиса.

— Има много неща, които двамата с Мелиса трябва да уточните — каза Кабът. — Но това е начинът да не остане никакво съмнение, че Ксавиер и неговите братя и сестри ще получат дял от компанията.

Рийд отвори куфарчето си, извади папка и я подаде на Кабът.

— Сигурен ли си, че искаш да направиш това?

— Абсолютно сигурен — каза Кабът. Той погледна Ксавиер и му намигна. — Никога не казвайте, че не мога да направя семейна драма, както и останалите Кенингтън.

Ксавиер направи гримаса.

— Предполагам, че наистина бях трън в задника за теб.

— Няма нищо — каза Кабът. — Ти си от семейството.