Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (34)

Глава 34

— Какво искате от мен? — попита Кейт Делбридж. — От полицията вече взеха показанията ми. „Човешки ресурси“ разпратиха документ, с който предупреждават всички в компанията, че не бива да говорим с никого, освен с ченгетата.

— Разбира се, поради тази причина новината за смъртта на Сандра Портър е във всички сайтове на социалните медии, които тукашната компютърна общност обича да използва — каза Вирджиния.

Стояха в коридора пред апартамента на Кейт. Кабът се беше съгласил да й отстъпи водещата роля. Тя действаше по интуиция, защото нито тя, нито Кабът бяха успели да проучат подробно най-новите сайтове на социалните медии, предпочитани от младите компютърни специалисти. Но имайки предвид начина, по който светът реагира днес, тя реши, че най-вероятно служителите в „Найт Уоч“ са обменили доста информация за убийството.

Кейт погледна неодобрително Кабът.

— Кои сте вие? Местна телевизия? Не виждам камери.

— Аз съм частен детектив — каза Кабът. — Разследвам случай, който може да има връзка със смъртта на Сандра Портър.

Кейт прехвърли вниманието си към Вирджиния.

— Вие да не сте негова помощничка?

— Не — каза Вирджиния. — Аз съм негов клиент. Сандра Портър умря във вътрешната стая на моята галерия.

— О! — Кейт преглътна тази информация. — Четох някъде, че собственицата на галерията е намерила трупа.

— Точно така — каза Вирджиния. — Можете да разберете защо убийството на Сандра Портър ме интересува.

— Окей, предполагам, че в това е логично — каза Кейт. — Но факт е, че не познавах много добре Сандра Портър. Тя беше саможива и работеше в отдел „Информационни технологии“. Когато се срещахме по коридорите, тя не ми обръщаше внимание. Мога да ви кажа единствено това, което казах и на ченгетата. Хората във фирмата говорят, че Сандра се е виждала с някого, но е била много потайна относно връзката си. Останах с впечатлението, че наскоро е била изоставена. Винаги е била напрегната, но накрая дори малко ме плашеше.

— Знаем, че е загубила работата си в „Найт Уоч“ — каза Вирджиния. — Знаем официалната причина — напуснала е, за да търси други възможности за кариера. Знаем също, че това не е истинската причина. Как мислите, защо е била уволнена?

Кейт сви рамене.

— Някои хора казват, че се е замесила в бизнеса с наркотици. Но има слухове, че може да е злоупотребявала със средства. Ръководството вероятно не може да го докаже, затова просто я уволниха.

— Това често е начинът, по който големите фирми се справят със злоупотребите — каза Кабът. — Избягва се лошата реклама.

— Какво искахте да кажете с това, че Сандра е започнала да ви плаши? — попита Вирджиния.

— Трудно е да се обясни — каза Кейт. — Тя сякаш непрекъснато кипеше от гняв. И имаше резки промени в настроението. Един ден я намерих да плаче в тоалетната. Попитах я дали е добре. Каза ми да вървя на майната си.

— Мислите ли, че тя може да е измамникът? — попита Кабът.

— Предполагам, че скоро всички ще разберем — отвърна Кейт. — Ако тя е свивала парите, загубите би трябвало да спрат, нали? — Кейт понечи да затвори вратата. — Вижте, това е всичко, което мога да ви кажа. Наистина не знам нищо повече.

— Почакайте — каза бързо Вирджиния. — Само още нещо. Сандра имаше ли близки приятели в компанията?

— Не, доколкото знам. Тя не беше от типа, който привлича приятели.

Кейт отново опита да затвори вратата. Кабът извади една визитка и й я подаде.

— Ако се сетите за нещо друго, което може да е от полза — каквото и да е то, моля ви, обадете се — каза той. — По всяко време на денонощието.

— Добре.

Кейт взе визитката и затвори вратата.

Вирджиния чу как ключалката щракна. Без да продумат, двамата с Кабът тръгнаха по коридора към асансьорите. Тя натисна бутона за повикване.

— Е? — попита тя. — Какво мислиш за нея?

— Мисля, че е нервна — каза Кабът. — Но това не ни помага да разберем с какво да продължим.

Телефонът му иззвъня. Той го отвори и погледна екрана. Челюстта му се стегна, докато четеше съобщението. Без да каже дума, той закачи телефона обратно на колана си.

— Какво? — попита Вирджиния.

— Съобщение от Ансън. Очаква ни днес отново за вечеря.

— Добре — каза Вирджиния.

— Добре?

— Можеш да го направиш, Кабът. Ти твърдо се бориш срещу престъпленията. Можеш да се справиш с тийнейджър, който просто иска да узнае повече за теб.

— Какво, по дяволите, се очаква да правя със седемнадесетгодишно момче?

— Дай му работа.

— Работа? Той е на седемнадесет.

— Точно така — каза Вирджиния. — Той е на седемнадесет. Това означава, че той вероятно знае много повече за света онлайн, отколкото ти, аз и Ансън, взети заедно. Помоли Ксавиер да направи за теб някои проучвания онлайн.

Мислеше, че Кабът ще отхвърли категорично това предложение. Но той не го направи. Вместо това идеята, изглежда, сериозно го заинтригува.

— Хм — каза той.