Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (41)

Глава 41

Вирджиния се размърда и се изправи на крака. Усещаше се малко нестабилна, но не можеше да си припомни кога за последен път се беше чувствала толкова добре. Кабът се изтягаше в креслото, напълно отпуснат. От вратата на стаята й проникваше достатъчно светлина, за да види, че той я наблюдава с полузатворени очи.

— Добре ли си? — попита той.

Тя се замисли, после се усмихна, чувствайки се радостна и повече от задоволена.

— Да. Уверена съм, че съм добре. А ти несъмнено си гениален.

— Така ли? Е, в момента се чувствам много добре, но не съм сигурен какво имаш предвид с това гениален.

— Как се сети? — попита тя.

— Как се сетих какво?

— Че едно кресло ще бъде решение за моите проблеми?

— Ааа. Тази работа с креслото. Щастливо предположение?

Тя махна великодушно с ръка и започна да крачи из стаята.

— В някакъв момент, изглежда, съм започнала да асоциирам леглото с паническите атаки — каза тя. — Някои хора не могат да се качат на самолет, без да получат пристъп на паника. Може би при мен е така с леглото.

— Предлагаш да правим секс в самолет? Да се присъединим към клуба „Секс във въздуха“? Готов съм да го обмисля сериозно.

С друго махване на ръката си тя му направи знак да замълчи.

— Преживяла съм някои от най-лошите пристъпи, докато съм била в леглото. И освен това имам проблеми с обвързването. Психотерапевт вероятно би казал, че в някакъв момент сексът и леглото са се превърнали в отключващ фактор за паниката ми. Преди известно време разбрах, че аз трябва да бъда отгоре, но очевидно това невинаги помагаше.

— Сигурна ли си, че не мислиш прекалено много за това?

Тя прекоси обратно стаята, наведе се и го целуна по челото.

— Ти си по-добър от който и да е терапевт, когото някога съм имала — обяви тя, като се изправи.

— Добре е да го знам. Възможна кариера за мен, ако тази работа като частен детектив не се получи.

Той посегна към нея, но тя се отдръпна.

— Трябва да се изкъпя — каза тя.

Влезе бързо в собствената си стая, отиде в банята и включи осветлението. Когато се съзря в огледалото, тя се изненада от поруменелите бузи, разрошената коса и сияещите си очи.

— Добра новина, Пепеляшке — каза тихо тя. — Вече е след полунощ, току-що преживя страхотен секс и няма признаци за паник атака. Ти си почти нормална, поне тази вечер.

Не си спомняше за купчината фотокопирани документи и снимката, която беше открила в нощното шкафче на Роуз, докато не излезе от банята. Прекоси стаята до масата, където беше оставила чантата си. Отвори я, бръкна вътре и извади плика и документите.

Включи светлината за четене, сложи очилата си и разлисти фотокопията.

Едно име изскочи от страниците. Ким.

Еуфоричното й настроение се изпари за миг. Потръпна от ужас.

— Кабът? — повика тя тихо.

Той се появи на вратата, закопчавайки панталона си.

— Тук съм. Да не би това да са документите и снимката, която намери в нощното шкафче на Гилбърт?

— Да — прошепна тя, зашеметена от това, което четеше. — Покрай всичко станало след експлозията, бях забравила за тях досега.

Кабът се промени в един миг, превръщайки се от задоволен любовник в напрегнат ловец. Той приближи до масата и погледна документите и снимката.

— Предполагах, че са унищожени в пожара — каза той.

— Набутах ги в чантата си, когато излизах навън. Беше инстинктивно. Наистина не се замислих.

— Имаш страхотни инстинкти.

— Ще трябва да ги предадем на следователите, когато пристигнат сутринта, нали?

— Ако ги поискат. Доколкото знаем, те може да не ги смятат за важни. Датите на тези писма са от преди няколко десетилетия.

— Двадесет и две години, за да сме точни — каза Вирджиния много спокойно. — И това не са писма, а страници от дневник. Името Ким се появява на някои места. Мисля, че може да е съкратено от Кимбърли.

— Твоята майка?

— Да. — Вирджиния прелисти още няколко страници. — Името на Хана също се появява. Има и Джаки.

— Името на майка ми беше Джаклин Кенингтън Сътър.

Без да каже дума, Вирджиния му подаде една от страниците. Той прочете няколко изречения и остави страницата на масата.

— Това не са просто избрани спомени за живота в сектата на Зейн — каза той. — Това е категорично доказателство. Моята и твоята майка, заедно с Хана Брюстър и Абигейл Уоткинс, са измислили план да откраднат от самия дявол.