Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (44)

Глава 44

— Няма начин местните ченгета да приемат обяснението, че вие просто сте били на грешното място в грешното време — изръмжа Ансън.

— Не забравяй, че на Лост Айлънд няма никакви местни ченгета — каза Кабът. — Детективът, който се появи, за да разследва пожара и смъртта на Роуз Гилбърт, беше от един от съседните острови. Каза, че приличало на гангстерско убийство. Той ми припомни, че районът е известен с разпространението на наркотици още от времето на сухия режим.

Ансън изсумтя.

— Някога това е било алкохол, транспортиран от Канада до Западното крайбрежие на САЩ — продължи Кабът. — В наши дни това са метамфетамини, кокаин, хероин и напоследък — екзотика от другия край на света. Също така има и трафик на хора. Контрабандният бизнес се движи в двете посоки, а островите предлагат идеални места за разтоварване на опасен товар или за получаване на пратка.

— С Кабът разговаряхме с двамата стопани на пансиона, в който останахме снощи — каза Вирджиния. — Те несъмнено вярват, че Роуз може да е била замесена в търговия с наркотици и че може би си е създала някои опасни врагове.

В късния следобед те се бяха събрали в офиса на „Кътлър, Сътър и Салинас“. Вирджиния се бе настанила на един от столовете за клиенти. Ансън беше зад бюрото си. Кабът стоеше до прозореца.

Ксавиер, който се мотаеше около входа на един от тъмните кабинети, се опитваше да бъде незабележим. Но Вирджиния беше сигурна, че той следи разговора много внимателно, очевидно очарован.

И двамата с Кабът не бяха спали много и прекараха дълга сутрин в разговор с детектива, появил се да проучи местопрестъплението. Беше подремнала малко по време на пътуването с фериботите, но започваше да усеща последиците от стреса и изтощението. Мина й през ум, че двамата с Кабът сериозно се лишават от сън.

Не че всички фактори, допринесли за сегашното й състояние на изтощение, бяха негативни, напомни си тя. Всеки път, когато се замисляше за страстното любене на креслото, усещаше лека тръпка на удоволствие. Да. Всичко е нормално, момиче.

Кабът се беше обадил на Ансън, че са на път за вкъщи, но беше спестил мъчителните подробности и новината за откриването на страниците от дневника, докато не се събраха всички в една стая. Стана ясно, че е бил напълно сериозен, когато й каза, че не бива да се осланят на сигурността на телефоните си.

— Напомнихте ли на детектива, че това е вторият голям пожар на острова през последните няколко седмици? — попита Ансън.

— Разбира се — каза Кабът. — Той каза да му съобщим, ако се появят нови улики, но дотогава ще се придържа към теорията за конкуренция между контрабандисти.

— Ченгетата харесват лесния отговор, защото обикновено той е правилният — каза Ансън.

— Бръсначът на Окам^[1] — каза мрачно Кабът.

Ксавиер се втренчи в него.

— Какво е това?

— Няма значение — каза Кабът. — Ще ти обясня по-късно.

— Въпросът е, че точно в този случай простият отговор е шибана глупост — изръмжа Ансън. Той трепна и погледна извинително към Вирджиния. — Извинявай за езика.

Старомодните му маниери я накараха леко да се усмихне.

— Възможно е да съм промърморила и нещо по-лошо, докато Кабът ме спускаше в шахтата за прането — каза тя.

Ансън леко въздъхна.

— Разминало ви се е направо на косъм. Добре че сте си спомнили за шахтата за прането.

Ксавиер се размърда малко, прочисти гърлото си.

— Какво е шахта за пране?

Всички го погледнаха.

— Точно както звучи — каза тихо Вирджиния. — Дълга шахта, която преминава от сутерена нагоре през цялата къща. От горните етажи хвърляш в нея мръсното пране. То пада в количка на дъното. Едно време повечето от многоетажните къщи са имали такава шахта. Колкото по-голяма е къщата, толкова по-голяма е шахтата за пране. В пансиона „Лост Айлънд“ тя беше голяма.

Ксавиер гледаше Кабът почти с благоговение.

— Отлично — каза Ксавиер.

Кабът сякаш не забеляза малкия проблясък на преклонение пред героя. Беше се фокусирал върху изгледа през прозореца.

— Пътуването не беше съвсем напразно — каза той. — Вирджиния откри няколко фотокопирани страници от дневника на Абигейл Уоткинс. Те датират от дните в калифорнийския лагер и потвърждават, че сме на прав път. Наред с другите неща се споменава и тайна банкова сметка, която майката на Вирджиния и моята майка са използвали да скрият поне част от парите, събрани от машинациите на Зейн. Очевидно четири жени от лагера са знаели къде е скрит ключът: Кимбърли Трой, моята майка, Хана Брюстър и Абигейл Уоткинс.

Ансън тихо подсвирна.

— А сега и четирите са мъртви.

— Остава Вирджиния — каза Кабът. — Някой мисли, че тя може да го отведе до ключа, вече съм напълно убеден в това.

— Така, така, така — каза Ансън. Изглеждаше много доволен. Той се обърна към Ксавиер. — Кажи им какво откри.

Кабът се обърна и прикова Ксавиер с пронизващ поглед.

— Ти си открил нещо? — попита той.

Ксавиер се изчерви под изпитателния му взор и в началото започна леко да заеква.

— Имахте право — каза той. Гласът му бързо укрепна. — Книжката за малки деца се оказа прост код, но няма нищо общо с компютрите, поне аз не мисля така. Двамата с мистър Салинас решихме математическите задачи и сравнихме отговорите. Мистър Салинас каза, че резултатът може да е номер на банкова сметка — може би в някое от местата, които мафиотите и наркодилърите използват, за да скрият парите си.

Вирджиния погледна Ансън.

— Офшорна сметка?

— Така мисля — каза Ансън. — След като решихме, че може да е банкова сметка, отново прегледахме книжката с картинките и започнахме да търсим някои улики, които биха ни посочили местоположението на банката. Открихме една възможност. На Карибите има остров със същото име като вълшебното царство в книжката. В продължение на няколко десетилетия там се развива много оживен бизнес от хора, които искат да скрият парите си в офшорки, без да им се задават въпроси.

Очите на Кабът светнаха.

— Това се вписва. Опитахте ли се да получите достъп до сметката?

— Не — каза Ансън. — Смятахме, че можем да почакаме, докато поговорим с теб и с Вирджиния. Формално сметката вероятно принадлежи на нея сега. Тя е наследник на майка си.

Ксавиер погледна Кабът.

— Освен това се опасявах, че ако започна да се ровя онлайн и оплескам нещата, може да привлека вниманието на отдела за сигурност на банката. Мистър Салинас каза, че това не би било добра идея, не и на този етап от разследването.

Кабът се усмихна хищно.

— Вярна преценка. Добра работа, Ксавиер.

Ксавиер се ухили.

— Благодаря. В такъв случай, предполагам, ще мога да ви кажа и другите добри новини.

— Направи ли резервация да се прибереш вкъщи? — попита Кабът.

— Не — каза Ксавиер. — Помолих майка ми да остана тук, в Сиатъл, още няколко дни. Казах й, че имам работа. Тя каза, че е съгласна, ако ти си съгласен.

Кабът хвърли предпазлив поглед към Ансън, после се обърна към Ксавиер.

— Каква е работата? — попита той.

— Аз съм стажант във вашата агенция — каза Ксавиер. Направо преливаше от възбуда.

— Нямаме позиция за стажант — каза Кабът.

— Вече имаме — обяви Ансън. — Оказа се, че хлапето го бива с компютрите, а ние просто се нуждаем от вътрешен отдел по информационни технологии.

Кабът огледа преценяващо Ксавиер.

— Колко си добър?

— Доста добър — каза Ксавиер. Очите му светнаха с надежда. — Защо?

— Мислиш ли, че можеш да разбереш дали някой е поставил проследяващо устройство на телефона на Вирджиния?

Ксавиер насочи вниманието си към Вирджиния.

— Може би.

Тя извади телефона от чантата си и му го даде.

— Давай — каза тя.

— Ще ми трябва информация за паролата — предупреди Ксавиер.

— Няма проблем — усмихна се тя. — Имам ти доверие.

Ксавиер вече направо грееше.

— Благодаря. Веднага се захващам.

Вирджиния извади снимката на Абигейл Уоткинс и Куинтън Зейн, застанали прегърнати на ферибота. Тя я сложи на бюрото на Ансън.

— Намерихме и това в стаята на Роуз Гилбърт — каза тя. — Сигурна съм, че момичето е Абигейл Уоткинс, а мъжът…

— Куинтън Зейн — каза Ансън с много мрачен глас. — Бих го познал навсякъде. Горкото хлапе. Изглежда, че е била влюбена в него.

— Да — каза Вирджиния. — Тя е била много млада и много наивна. На Зейн сигурно му е било лесно да я съблазни и да я манипулира.