Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (64)

Глава 64

— Вие изиграхте Джош Престън, нали? — попита Вирджиния. — Накарал си го да повярва, че Ксавиер е хакнал телефона му и е намерил доказателство, че Престън е изпращал съобщенията до Тъкър Флеминг.

Те седяха в хола й. Ансън беше до прозореца. Кабът, с превързана лява ръка, се беше проснал на дивана. Вирджиния смяташе, че изглежда изтощен, но знаеше, че той няма намерение да спи — все още не. Даваше му постоянно топла супа и билков чай, но усещаше идващите от него вибрации, породени от директния сблъсък.

Тя самата продължаваше да осмисля станалото. Беше пристигнала в спешното отделение, преди да имат възможността да се отърват от окървавените дрехи на Кабът. Знаеше, че това, което преживя при тази гледка, ще се връща в сънищата й.

— Престън си мислеше, че е най-умният, но беше притеснен, защото наскоро беше убил човек и беше изненадан при опит да унищожи доказателствата — каза Кабът. — При тези обстоятелства не беше трудно да го накарам да повярва, че някой му е хакнал телефона.

Ансън се извърна от прозореца.

— Номерът да изиграеш някого е да разкажеш една добра история, която да въздейства на надеждите или страховете на човека, към когото е насочена. В нея трябва да има достатъчно истина, за да може да я усети като реална.

— Това си е вид изкуство — каза Вирджиния.

Ансън погледна Кабът.

— Никога не съм го възприемал така, но да, просто друг вид изкуство.