Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (55)

Глава 55

Старата къща беше потънала в дълбоките сенки на околните гори.

Кабът стоеше под надвисналите дървета и обмисляше стратегията си. Надигаше се вятър. Той си спомни как старата сграда виеше и стенеше, когато започнеше буря. С другите деца се сгушваха под завивките и си въобразяваха, че в мазето вият духове.

Шумът от вятъра щеше да му бъде полезен, каза си Кабът. Той и другите се плашеха от бурите в детството си, но сега вятърът беше негов съюзник. Ако имаше късмет, той щеше да прикрие шума, който би могъл да предизвика при проникването си в къщата.

Беше оставил колата си на черен страничен път и се беше промъкнал през гората зад голямата къща. Гледката на автомобила, паркиран пред вратата, беше донякъде успокояваща. Това беше знак, че е дошъл на правилното място. Сега можеше само да се надява, че Флеминг все още не е убил Ксавиер.

Проблемът при убийство беше освобождаването от трупа. Флеминг може би беше паникьосан, но със сигурност мислеше достатъчно ясно, за да осъзнае, че би било рисковано да убие жертвата си в къщата. Щяха да останат много доказателства.

Но Флеминг беше сериозно напрегнат и се намираше под едновременното въздействие на адреналина и отчаянието. Ксавиер беше огромен проблем за него. Той щеше да действа бързо.

Кабът знаеше, че не може да чака повече. Трябваше да направи своя ход. Единственото му предимство беше, че познава обстановката в старата къща.

Извади пистолета си от кобура, излезе от гората и тръгна бързо към голямата задна веранда. Няколко напрегнати секунди той беше на открито. Ако Флеминг случайно погледнеше през някой от малкото прозорци от тази страна на къщата, които не бяха заковани, щеше да има прекрасна позиция за стрелба.

Доколкото можеше да се съди по резултатите от първата престрелка край старото имение, Флеминг беше лош стрелец, освен ако не се намираше много близо до целта. Но дори и да не улучи, Кабът знаеше, че няма да има елемент на изненада. Флеминг щеше да разполага с време да вземе Ксавиер и да го използва като човешки щит.

Нямаше изстрели.

Той се изкачи на верандата и се притисна отстрани до голямата барака за дърва. Външната врата беше увиснала на пантите си. Той я отвори по-широко и много внимателно се промъкна в тъмното пространство. Можеше да различи нахвърляните стари изгнили дънери и подпалки. Отдавна никой не беше палил огън в къщата.

Той се приближи до вътрешната врата на бараката, през която внасяха дървата в къщата в студените зимни дни и нощи. Вратата водеше към стая, използвана като склад за мръсни ботуши, мокри дъждобрани и разнообразни домакински пособия за почистване. Надяваше се, че вратата ще е отключена. Ако не беше, щеше да рискува да я разбие.

Светлината, която проникваше в бараката през увисналата външна врата, беше съвсем слаба, но паметта му за разположението се оказа точна. Той прекоси пространството и протегна ръка към бравата на вътрешната врата. Уцели я почти веднага. Натисна леко дръжката и тя послушно се отвори.

Кабът си наложи да изчака, докато друг порив на вятъра разтърси прозорците и зафучи през пукнатините в дървените стени. Когато настъпи моментът и се разнесе воят на вятъра, придружен от първите пориви на силния дъжд, той вдигна пистолета, приклекна, отвори вратата и влезе в стария склад.

Трепна, когато чу скърцането на ръждясалите панти, но нямаше стъпки на тичащи хора, нито изстрели.

Сега, когато се намираше вътре, той можеше да чуе друг звук — стъпки по пода отгоре. Флеминг беше горе. Изглеждаше логично да е оставил пленника си долу.

Кабът си припомни разположението в голямата къща. На горния етаж имаше много стаи, но не и на приземния етаж. По-голямата част от пространството беше заета от голяма кухня и килер, просторна трапезария и всекидневна.

Той се придвижваше бързо, но методично от една стая в друга. Ксавиер се беше подпрял на камината. На пода до него имаше фенер. Той се втренчи в Кабът, отначало в шок, после с видимо облекчение. Посочи с глава нагоре и прошепна:

— Той е там.

Кабът кимна веднъж, протегна ръка и извади ножа от калъфа на глезена си. Флеминг или нямаше опит при вземането на пленници, или беше бързал прекалено много, за да мисли за техническите подробности. Независимо каква бе причината, той беше вързал отпред китките на Ксавиер, а не отзад. Това означаваше, че хлапето не е загубило усещанията в ръцете си. Щеше да се раздвижи бързо, след като го освободи.

Кабът прекоси стаята и използва острието, за да пререже лентата, която свързваше ръцете и краката на Ксавиер.

Той повдигна Ксавиер да се изправи и доближи уста до ухото му.

— Ще излезем през кухнята. Каквото и да се случи, ти продължаваш, разбра ли? Кажа ли ти да бягаш, бягай. Излез от къщата и не спирай.

Ксавиер преглътна трудно и отривисто кимна. Очевидно беше уплашен и дезориентиран, но се опитваше да се съсредоточи върху заповедите.

Кабът понечи да го побутне към кухнята, но в този миг чу стъпки горе на площадката. Времето им беше свършило. В следващата секунда или две Флеминг щеше да се появи на стълбището. Тогава той щеше да има ясна представа за ставащото в дневната.

Вече нямаше смисъл да се опитва да пази тишина. Кабът дръпна Ксавиер назад и го притисна отстрани до огромната каменна камина.

Флеминг замръзна на върха на стълбището, с пистолет в ръка. Очевидно се опитваше да проумее, че пленникът му вече не лежи на пода пред камината.

След това видя Кабът.

— Какво става, по дяволите? — каза той.

— Хвърли пистолета — заповяда Кабът. — Веднага.

Но Флеминг се отдръпна назад, стреляйки напосоки, за да прикрие отстъплението си.

Изстрелите се сипеха навсякъде, но това не ги правеше по-малко опасни. Кабът се приближи до Ксавиер и притисна гръб към камината.

Той стреля няколко пъти, но Флеминг вече изчезваше в страничния коридор.

— Тези пари са мои, Сътър — изкрещя той. — Чуваш ли ме? Тези пари са моето наследство. Аз съм син на Куинтън Зейн.

Кабът беше насочил вниманието си към стълбището. Той чу кънтящи стъпки отгоре. Изглежда, че Флеминг бягаше по горния коридор. Вероятно смяташе да избяга. Щеше да слезе по задните стълби и най-вероятно да се качи на автомобила си, паркиран пред къщата.

— Промяна в плана — каза Кабът на Ксавиер. — Чакаме да изчезне. След това тръгваме.

— Добре, но мисля, че може да има проблем.

— Какъв?

— Човекът е напълно луд — каза Ксавиер. — Мисля, че е заредил това място с експлозиви. Каза нещо за взрив от миналото.

— Трябва да излезем. Сега!

Глуха експлозия проехтя през къщата. Пожарът избухна около тях.

— Къде е поставил взривните устройства? — попита Кабът.

— Първо долу. После се качи на горния етаж.

Кабът се сети за бараката за дърва.

— Това е голяма къща — каза той. — А той е бързал. Не е имал време да покрие всеки изход. Да тръгваме.

Той се затича към стаичката за склад, а Ксавиер го следваше по петите.