Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (26)

Глава 26

Джош Престън се облегна назад на стола си и се замисли за двете жени, седнали от другата страна на бюрото му. Дали една от тях не е крадецът?

В началото той бе предположил, че трябва да търси компютърен специалист с технологични умения, необходими за хакване на системата му. Но всеки път, когато си мислеше, че е намерил улика за самоличността на измамника, удряше на камък.

Вече започна да се пита дали не е търсил сред погрешните хора. Лоръл Дженър беше шеф на маркетинговия отдел. Кейт Делбридж отговаряше за рекламите в уебсайта на „Найт Уоч“. Нито една от тях не беше програмист, но и двете бяха достатъчно умни, което имаше значение в големия бизнес.

— Предполагам, че вече сте чули за смъртта на Сандра Портър? — попита той.

— Да, сър — каза Лоръл. — От „Човешки ресурси“ тази сутрин уведомиха целия персонал. Все още не мога да повярвам, че е била убита.

Джош кимна. Лоръл го привличаше още от самото начало и не само защото изглеждаше като прототип на свръхнадарена супергероиня от видеоигра. Червената й коса беше прекалено ярка, за да е истинска, но тя подчертаваше зелените й очи и котешките черти.

Той не я беше наел заради физическите й данни, колкото и да бяха впечатляващи. Тя беше умна и съобразителна, при това притежаваше интуитивен усет да намира потенциални клиенти онлайн. Беше амбициозна почти колкото него и беше готова да работи 24 часа в денонощието, седем дни седмично.

Харесваше му за него да работят мотивирани, амбициозни хора, но амбицията имаше и тъмна страна.

Той осъзна, че барабани с пръсти по облегалката на стола и нервно потропва с крак. Нямаше да е толкова лошо, ако имаше старомодно дървено бюро. В този случай Лоръл и Кейт не биха могли да видят крака му. Но сега знаеше, че те съзнателно се опитват да не се взират в него.

Изобщо не биваше да позволява на декоратора да поставя стъклено бюро.

Внезапно бе връхлетян от проклетото желание да измие ръцете си. Мобилизира всичките си сили, за да възпре могъщия импулс.

За да се разсее, той се изправи, отиде до прозореца и се престори, че изучава гледката. Кабинетът му се намираше на двадесетия етаж на небостъргач в сиатълския квартал Саут Лейк Юниън. От мястото, където стоеше, все още можеше да види част от Лейк Юниън, но знаеше, че това няма да продължи още дълго. В последните години офис кули и високи жилищни сгради изникваха постоянно из цял Сиатъл и изглежда, строителството нямаше край.

Когато накрая успееше да продаде „Найт Уоч“, щеше да има повече от достатъчно средства, за да купи някой по-висок етаж в четиридесететажна сграда и да има панорамна гледка към целия проклет град.

— Разговарях с детектив от отдел „Убийства“ на полицията в Сиатъл тази сутрин — каза той. — Някакъв тип на име Шварц. Разбрах, че той отговаря за разследването. Към този момент не работят по определена версия. Искат да говорят с някои от хората в „Найт Уоч“, които са познавали Сандра.

Кейт стисна папката с документи.

— Това е по-голямата част от персонала. Всички бяхме шокирани. Говори се, че Сандра може да се е забъркала с наркотици.

— Инструктирах „Човешки ресурси“ изцяло да сътрудничат на следователите — каза Джош. — Всичко това е много тъжно, но факт е, че Сандра вече не е била служител на „Найт Уоч“ по време на смъртта си. Да се захващаме за работа. Лоръл?

— Новата маркетингова стратегия се прилага от днес — отвърна бързо Лоръл. — Целият екип е много развълнуван. Елементите за социалните медии вече са в ход. Поръчките започват да пристигат.

Той кимна, опитвайки се да разгадае езика на тялото й.

Нямаше как да пренебрегне факта, че качествата, които правеха Лоръл ценна за компанията, същевременно я поставяха в списъка на заподозрените. И все пак той не беше убеден, че притежава необходимите умения, за да осъществи високотехнологична кражба.

Освен ако не работи с някой друг, помисли си той. Не беше обмислял тази възможност досега. Мамка му. Нима имам двама мошеници в моя персонал? Това изглеждаше малко вероятно. Измамниците обикновено работеха сами, но всяко правило си имаше изключения.

— Искате ли да прегледате отново последната версия на рекламната кампания? — попита Лоръл.

Осъзна, че бе задала въпроса два пъти. Той се обърна. Двете жени го наблюдаваха.

— Не — каза той. — Аз утвърдих общия план. Не е нужно да преглеждам детайлите.

Лоръл му се усмихна спокойно и самоуверено.

— Чудесно. Ще ви дам някои от началните дати утре сутринта.

Кейт се изкашля.

— Да, Кейт? — каза той, без да си прави труда да скрие нетърпението си.

Стисна ръце зад гърба си и сви пръстите си. Наистина, наистина искаше да влезе в тоалетната и да измие ръцете си. Отново.

— Имам идея за нов аспект за популяризирането на третото ниво на раздела „Изследване на дълбокия сън“ — каза Кейт. — Готова е за преглед и коментар. Имам насрочена среща с екипа днес следобед. Удобно ли ще е за вас? Ако не, мога да я насроча за друго време.

— Този следобед е добре — каза Джош. — Мисля, че засега това е всичко. Освен ако някоя от вас не смята да добави нещо.

Лоръл поклати глава и стана от стола си. Тя беше спокойна и невъзмутима, както обикновено.

— Не, няма друго — каза Кейт и се изправи, нетърпелива да се махне.

Той ги изчака да напуснат стаята, преди да се върне до бюрото си. За миг остана втренчен в затворената врата на кабинета си. Трябваше да намери крадеца, и то скоро. Нямаше време.

Вече се носеха слухове за финансовите проблеми на „Найт Уоч“. Този вид клюки се разпространяваха бързо в света на технологиите. Ако се разчуе, че систематично е бил ограбван, можеше да забрави всяка надежда да се сдобие с нов транш рисков капитал. Нямаше нищо страшно, ако изгори с пари в брой. Това се очаква при нововъзникващи предприятия. Но да бъдеш измамен от някой вътре в собствената ти компания, беше убийствено.

Той прекоси офиса, отвори една врата и влезе в светилището на личната си тоалетна. Изми ръцете си точно петнайсет пъти, много внимателно, с вода, която бе достатъчно топла.

Когато ритуалът приключи, той се изпълни с чувство на облекчение. Знаеше, че ще е краткотрайно, но поне отново можеше да мисли ясно.

Той щеше да потърси лечение за обсесивно-компулсивното разстройство, когато има време. Но най-напред трябваше да си възвърне контрола над своя бизнес и да разбере кой го краде.