Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (15)

Глава 15

— Не разбирам, мистър Сътър. — Октавия Фъргюсън погледна Кабът с надменно неодобрение. — Защо, за бога, искате да се връщате към миналото? Нищо добро няма да излезе от това. Предполагам, че го правите заради парите. Колко ви плаща моята внучка?

Според опита на Кабът хората, които най-много се страхуваха да се върнат към миналото, обикновено бяха най-здраво приковани към него.

Три минути след като се запозна с Октавия Фъргюсън, той стигна до извода, че Вирджиния дължи на баба си своята прозорливост и решителност. Октавия беше забележителна жена. Седнал сега срещу нея, лесно можеше да си я представи като строг професор пред пълна със студенти зала. Тя не би проявила никакво търпение към тези, които не са учили за изпита, или към онези, закъснели да предадат рефератите си.

Стегната и в добра форма, тя беше в края на 60-те или началото на седемдесетте. Косата й беше къса, подстригана модно и боядисана в дискретен рус нюанс. Беше облечена в тъмни панталони и пуловер на сини и бели райета. Носеше малки златни клипсове на ушите си, но нямаше халка.

Беше ранна вечер и Кабът осъзна, че е гладен. След втория ферибот, с който се завърнаха на сушата, двамата с Вирджиния потеглиха направо по междущатската магистрала за Сиатъл. Викторианската къща на Октавия Фъргюсън на Куин Ан Хил беше първата им спирка.

Октавия очевидно се радваше да види Вирджиния и в началото беше приветлива към Кабът. Той остана с впечатлението, че тя беше изненадана и може би дори леко успокоена да види Вирджиния в компанията на мъж. Очевидно Вирджиния нямаше навика да води мъже, за да ги запознае с баба си. Беше сигурен, че Октавия не би одобрила еднократните й свалки.

Приветливостта й не продължи дълго. Едва прикритото любопитство на Октавия към него се превърна в изненада, а след това в крайна предпазливост, когато научи, че е частен детектив.

Застанала до прозореца, който гледаше към великолепна градина, Вирджиния проговори:

— Октавия, моля те, просто чуй какво имаме да ти кажем, преди да правиш прибързани изводи.

Да наблюдаваш как двете жени с непреклонна воля се държат една с друга, беше едновременно интригуващо и малко плашещо, помисли си Кабът.

— Като съдя по всичко, което си ми разправяла, Хана Брюстър е имала сериозни психични проблеми — каза Октавия. — Властите ясно заявиха, че е посегнала на живота си. Защо ще губиш време и пари, за да разследваш смъртта й?

— Мисля, че има вероятност да е била убита — каза Вирджиния — или може би принудена да се самоубие. Що се отнася до мен, това е едно и също.

— Това изглежда невероятно — каза Октавия. — Но дори да е вярно, това е проблем на правоохранителните органи. Няма защо да се занимаваш с частно разследване.

Октавия погледна неодобрително Кабът. Той си мълчеше. Умният мъж не застава между две спорещи лъвици.

Вирджиния се извърна от гледката към градината и погледна баба си.

— Това е моя работа — каза тя. — И работа на Кабът. В крайна сметка, ако Хана е убита, тогава съществува реална възможност нейната смърт да е свързана със случилото се в калифорнийския лагер на Куинтън Зейн. Най-голямото ни опасение е, че самият Зейн може да е жив.

Октавия трепна, сякаш я беше ударил електрически заряд. Болка, ярост и ужас преминаха по лицето й. След миг емоциите изчезнаха под маската на хладнокръвен контрол.

— Това е невъзможно — каза тя. — Двадесет и две години, откакто това чудовище уби майка ти и толкова много други. Как може всичко, случило се толкова отдавна, да влияе на настоящето?

— Не знаем — призна Вирджиния. — Но Кабът има теория.

Кабът неохотно реши, че е време да проговори.

— Съгласен съм, че е възможно Хана Брюстър да е станала жертва на психичните си проблеми — каза той. — Но мисля, че при дадените обстоятелства ситуацията трябва да бъде проверена.

Октавия го изгледа, без да крие мнението си. Тя го обвиняваше, че насърчава Вирджиния да рови в миналото.

— Властите ме увериха, че Куинтън Зейн е мъртъв — каза Октавия. — Казаха ми, че се е опитал да избяга от страната с частна яхта, която бил откраднал. На борда станал пожар. Открили останките.

— Намерили са останките на изгорената яхта, но изобщо не са намерили тялото на Зейн — каза Кабът.

Октавия стисна здраво ръцете си.

— Казаха ми, че това не е необичайно при бедствия в морето.

Вирджиния я погледна.

— Мисля, че Хана Брюстър е била убедена, че е видяла Зейн малко преди да умре.

Октавия застина.

— Невъзможно — прошепна тя.

— Хана е нарисувала картина, която го показва в модерни дрехи. Дори е включила част от колата му.

— Защо ще го рисува? — попита Октавия. — Ако го е видяла, със сигурност е щяла да ти каже или да каже нещо на властите. Нямаше да рисува портрет.

— Мисля, че е нарисувала картината, защото не е била сигурна какво е видяла — каза Вирджиния. — Тя знаеше много добре, че страда от халюцинации. Винаги ми казваше, че единственият начин, по който може да се добере до истината, е да я нарисува. След като завършила последната картина със Зейн, тя е направила снимка и след това изпратила апарата с фотографията до мен. Унищожила е оригинала, защото се е ужасявала, че Зейн ще го види.

— Това са действия на много неуравновесена жена. — Октавия стисна облегалките на стола си и насочи вниманието си към Кабът. — Все още не сте изложили теорията си, господин Сътър.

Най-вече защото не ми беше дадена възможност — помисли си той. — Както и да е.

— Все още работя върху нея — каза той. — Но най-важното е, че ако Хана е била убита, най-вероятно е защото има нещо ново в уравнението.

— Какво например? — попита Октавия.

Той погледна към Вирджиния и мълчаливо поиска одобрението й, преди да навлезе в по-опасна територия. Тя му кимна сдържано.

Той отново се обърна към Октавия.

— Вирджиния ми каза, че майка й е била счетоводител, преди да се присъедини към сектата на Зейн.

— Работила е като счетоводител, защото онзи некадърен художник, за когото настояваше да се омъжи, не можеше да спечели достатъчно пари с глупавите му скулптури, за да може да ги храни — каза Октавия през зъби. — Кимбърли беше талантлив математик. Ако все още беше жива, щеше да преподава математика на университетско ниво.

Вирджиния стисна зъби, но не каза нищо.

— Много пари са постъпвали от машинациите на Зейн — каза Кабът. — По това време с братята ми бяхме твърде млади, за да обърнем внимание на тази страна на въпроса. Но по-късно, когато започнахме да разследваме финансите на сектата, открихме, че всички пари са изчезнали по същото време, когато е изчезнал Зейн.

— Разбира се. Той се е занимавал с това заради парите още от самото начало. Той беше крадец и измамник.

— Да, но вероятно не е водил собственото си счетоводство — каза Кабът, опитвайки се да прозвучи търпеливо. — Би било много сложно, защото е трябвало да намери начин да скрие парите — офшорни сметки може би.

Октавия изглеждаше поразена.

— Мислите, че моята дъщеря му е помогнала да скрие парите? Как смеете да предположите, че тя е престъпник? Тя беше една от жертвите на Зейн.

— Казах точно това, което знам — отвърна Кабът. — Много пари са изчезнали по времето, когато е изчезнал Зейн. Ако наистина е умрял в морето, той изобщо не е имал възможността да се възползва от печалбите от сектата. Това означава, че парите може все още да са там някъде. Ако дъщеря ви е работила като счетоводител, би трябвало да знае къде са скрити парите.

— Но Кимбърли е мъртва — каза Октавия.

— Може би защото е знаела твърде много за финансите на сектата — предположи тихо Вирджиния.

Октавия изглеждаше вцепенена от болка, неспособна да отговори.

С крайчеца на окото си Кабът видя, че Вирджиния стисна очите си и се обърна към гледката през прозореца.

— Според Вирджиния Хана Брюстър е била най-близката приятелка на дъщеря ви в лагера — продължи Кабът. — Ако Кимбърли наистина е скрила парите на Зейн или е знаела къде са били скрити, единственият човек, който може би е знаел къде се намират фондовете, е Хана Брюстър. А сега и тя е мъртва.

— Двадесет и две години по-късно — каза Октавия. Тя поклати глава озадачено. — Не може да има връзка.

— Може би не — каза Кабът. — Но в моя бизнес парите винаги са мощен мотив.

В стаята настъпи продължителна тишина. Високият старомоден часовник неумолимо тиктакаше.

Накрая Октавия се размърда.

— Но вие с Вирджиния току-що казахте, че Зейн все още може да е жив. Ако сте прави, той е получил парите си преди двадесет и две години. Това обезсмисля вашата теория. Не би имал причина да дойде да ги търси сега.

— Не, освен ако майка ми не ги е скрила и после е отнесла тайната в гроба — каза Вирджиния тихо.

Октавия обмисли това за миг.

— Все още стои въпросът за изминалото време. Ако Зейн не е взел парите преди двадесет и две години и ако все още е жив, защо ще чака толкова дълго, за да издири Хана Брюстър?

— Това ни връща към същността на моята теория — каза Кабът. — Нещо се е променило. Когато установим инцидента, провокирал това, тогава ще получим някои отговори.

Октавия въздъхна.

— Не разбирам. Как ще знаете откъде изобщо да започнете да търсите?

— Вече задействахме процеса — каза Кабът. — Но колкото повече знаем за миналото, толкова по-добре. Бихте ли се съгласили да отговорите на няколко въпроса?

Вирджиния не помръдваше. Той знаеше, че тя очаква баба й да му каже да върви по дяволите. Но той не мислеше, че това ще се случи. Октавия се беше опитала да затвори вратата към онази част от миналото, която й причиняваше болка, но сега вратата беше открехната. Тя беше учен. В природата й бе да търси отговори.

— Задайте вашите въпроси — каза тихо тя. — Съмнявам се, че мога да ви дам полезна информация, но със сигурност не искам Вирджиния да ме обвини, че заставам на пътя на истината.

Вирджиния имаше достатъчно разум да държи езика си зад зъбите.

— Благодаря — каза Кабът.

Октавия го погледна в очите.

— Ако сте прави, ако онова копеле Зейн е все още живо, ще се радвам да взема пистолета и да го застрелям собственоръчно.

— Ще трябва да се наредите на опашката — каза Кабът. — И трябва да ви предупредя, че това е много дълга опашка.

— Кой е най-отпред? — попита Октавия. — Вие и братята ви?

— Не — каза Кабът. — Моят приемен баща, Ансън Салинас.