Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (57)

Глава 57

Джесика се готвеше да затвори галерията, когато Вирджиния и Кабът се появиха на вратата.

— Добре дошли, странници — каза Джесика. — Как върви големият случай?

— Днес нещата станаха интересни — каза Вирджиния. — Ще чуеш всичко във вечерните новини.

Джесика трепна.

— Лошо ли е?

— Можеше да е по-лошо — отвърна Кабът. — Но не е, затова съм склонен да кажа, че беше добър ден. Имам въпрос към теб.

— За изкуството или за разследването ти? — наклони глава Джесика.

— Става въпрос за компютърната система, която използвате тук, в галерията. — Кабът кимна към оборудването на бюрото. — Имали ли сте някакви проблеми с нея напоследък?

— Не, работи добре — каза Джесика. — Но е странно, че и ти питаш.

Вирджиния усети странен студ в стомаха си.

— Защо?

— Онзи ден се обади един човек от отдела за обслужване на клиенти на компанията, която ни продаде софтуерния пакет, с нов ъпдейт за евентуален бъг. Той каза, че се обаждат на всичките си клиенти, за да оптимизират софтуера. Отне само няколко минути. Помниш ли, че направихме страхотна сделка, когато купихме цялата система? Оказва се, че получаваме и техническа поддръжка.

Кабът стисна зъби.

— Отговори ли на всичките му въпроси? Даде ли му информацията, от която се нуждае, за да има достъп до компютри с отдалечена локация?

— Разбира се. Той ме преведе през целия процес. Нямаше никакви проблеми. Ние сме чисти.

Кабът погледна Вирджиния.

— Това дава отговор на въпроса.

Очите на Джесика се разшириха.

— Какво става? За какво говориш? Нещо нередно ли съм направила?

— Би ли ми направила една услуга? — каза Кабът. — Ако получиш още обаждания от любезен технически сътрудник, който отново иска да актуализира софтуера, кажи му, че си заета и че ще му се обадиш, когато си свободна. След това затвори и ми се обади.

Очите на Джесика се разшириха.

— О, мамка му.