Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (69)

Глава 69

— Я ни вижте — каза Вирджиния. — Не сме ли двойка велики детективи, а?

Тя огледа малката група, събрала се в апартамента й, с чувство на дълбока обич.

Баба й Октавия шеташе в кухнята. Тя вече беше приготвила голяма кана чай и сега правеше сандвичи. Беше късно, а никой от тях не беше вечерял.

Ансън се беше излегнал на дивана. Кабът се разхождаше из дневната. Вирджиния, облечена в пижама, халат и по чехли, беше настанена в голямото кресло с възглавничка под краката. Въпреки загрижеността на Кабът, раната й беше обявена за чиста и незастрашаваща живота. Бяха я зашили, превързали и изпратили вкъщи с шишенце обезболяващи лекарства и лист с инструкции за грижи за раната.

С изненада откри непознато задоволство от факта, че има такъв грижовен кръг от роднини и приятели. След стрелбата Кабът изобщо не се отделяше от нея. Ансън бе взел Октавия и я докара в болницата. И тримата бяха останали с нея до момента, в който й позволиха да се прибере.

Полицаите се отбиха, за да вземат показания. Вирджиния знаеше, че ще има още разпити на следващата сутрин. Галерия „Трой“ отново беше място на престъпление. Джесика я бе утешила с напомнянето, че публичността, без съмнение, ще бъде полезна за бизнеса.

Вирджиния отпи още една ободряваща глътка чай и погледна Кабът.

— Какво ви накара двамата с Ансън да дотичате в галерията днес следобед?

Кабът спря да крачи и я погледна.

— Дневникът на Абигейл Уоткинс. Двамата с Ансън започнахме да го преглеждаме заедно. Четях на глас, а Ансън нахвърляше бележки в компютъра. Просто се опитвахме да установим основните факти и да си изясним хронологията. Когато стигнахме до това как Абигейл е била принудена да даде близнаците за осиновяване, аз се опитах да ти се обадя. Но бях прехвърлен към гласовата поща. Да кажем, че имах лошо предчувствие в този момент. Двамата с Ансън се качихме на колата и дойдохме да видим какво става.

Ансън изсумтя.

— Както се оказа, вие с Джесика вече бяхте овладели ситуацията, когато пристигнахме. Истина ли е тази история, която си разказала на Делбридж? Има ли някаква скрита информация в бродерията, която се вижда на портретите?

— Не — каза Вирджиния. — Измислих го.

Ансън кимна.

— Ти измами професионален измамник. Добра работа.

Вирджиния се усмихна мрачно.

— Джесика беше права. Поне едно от онези стъклени преспапиета заслужава да бъде показано в изложбата.

— Напълно съм съгласна — каза Октавия. Тя донесе в хола чиния, отрупана със сандвичи, и я сложи на масичката за кафе.

Ансън и Кабът се оживиха при вида им. И двамата посегнаха за сандвич. Октавия се усмихна, когато мъжете се нахвърлиха на храната.

— Интересно ми е нещо — каза тя.

— Какво е то? — попита Кабът, дъвчейки сандвича си.

Октавия го погледна.

— Научихте още нещо за миналото. Знаете, че Куинтън Зейн е бил баща на близнаци, единият от които е мъртъв. Но открихте ли нещо в този дневник, което да ви подскаже дали Зейн все още е жив?

— Не — каза Кабът. — Но благодарение на Тъкър Флеминг може би имаме нови следи. Той е влизал дълбоко в Даркнет и е открил доста интригуващи данни. Повечето са за измами и мошеничества, извършвани от някого в други части на света в продължение на няколко години. Всички те имат нещо общо помежду си, когато става дума за стил и техника.

— Всички са пирамидални схеми от един или друг вид — каза Ансън.

— Пирамидални схеми са съществували винаги — отбеляза Вирджиния.

— Вярно е — каза Кабът, — но всеки измамник има свой собствен маниер на изграждане на схемата. Стилът „Зейн“ се отличава.

— Дори и най-умните мошеници приемат подхода ако не-се-е-провалил-не-го-поправяй — каза сухо Ансън.

— Тъкър Флеминг вярваше, че баща му е жив, така че е съставил подробен файл с измами и мошеничества, които, изглежда, носят почерка на Зейн — каза Кабът.

— В крайна сметка благодарение на Тъкър Флеминг имаме ново досие с престъпления, които биха могли да са извършени от Куинтън Зейн с висок процент вероятност — каза Ансън. — Досието е огромно. Ще имаме нужда от сериозна експертиза.

— Предполагам, че Ксавиер ще иска да помогне — каза Вирджиния.

— Ако родителите му позволят, което е под въпрос — каза Кабът. — Признавам, че можем да използваме таланта му, но в крайна сметка машините могат да ни дадат само сурови данни. Ако искаме да открием истината за Зейн, ще е необходима и малко старомодна детективска работа.

— Макс и Шарлът скоро се връщат от медения си месец — каза Ансън. — Макс работеше като криминалист, специалист по изготвяне на профили на престъпници. Той ще може да предложи някои виждания. Ще имаме нужда и от помощта на Джак.

— Джак? — попита Октавия.

— Джак Ланкастър — каза Кабът. — Другият ми брат.

— Разбирам — каза Октавия. — И каква специална експертиза ще предложи той за разследването?

Кабът и Ансън се спогледаха.

— Трудно е да се опише Джак — каза Кабът.

Вирджиния забеляза, че той сякаш подбираше думите си много внимателно.

— Той е академичен учен — допълни Ансън с гордост. — Пише книги за престъпното съзнание. Дава и консултации.

— Но неговият подход е малко необичаен — каза Кабът.

— Дай определение за необичаен — каза Вирджиния.

Ансън изсумтя тихо.

— Не мога да го определя. Не и когато става дума за Джак. Само мога да кажа, че повечето хора го смятат за странен.

Вирджиния се усмихна.

— Колкото повече остарявам, толкова повече осъзнавам, че всеки е странен по един или друг начин.

— Проблемът със Зейн, ако сме прави и той все още е жив, се свежда до това, че той е научил някои неща след катастрофата със сектата — каза Кабът. — Сега той е много по-внимателен, за да рискува собствената си глава. Той използва подставени лица, бушони и пионки. Когато нещата се объркат, както рано или късно става, някой друг поема вината. Не Зейн.

Вирджиния потръпна.

— Кукловодът зад кулисите.

— Да — каза Кабът.

Октавия го погледна.

— Има ли нещо друго, което знаеш за него?

— Той обича да използва огън, за да премахне доказателствата — каза Кабът. — Няколко от схемите, които предполагаме, че са свързани с него, приключват с пожар в склад, апартамент или друга сграда. Понякога загиват хора.

Вирджиния се замисли над това.

— Зейн не използва огъня единствено за да унищожи доказателствата. Обзалагам се, че гледа на себе си като на творец. Както всеки творец, той не може да устои да не подпише своето произведение. Изглежда, че пожарът е неговият подпис.