Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (7)

Глава 7

Никога досега Тъкър Флеминг не беше влизал с взлом в нечий дом — онлайн светът осигуряваше много по-лесни и далеч по-безопасни начини за кражба. Но той направи проучване в интернет и стана ясно, че кражбата всъщност е изненадващо проста и ясна работа.

Номерът беше да не те хванат.

Апартаментът на Вирджиния Трой на третия етаж не беше голямо предизвикателство. Трябваше да преодолее алармената система на вратата на фоайето, но това беше лесно. Почака, докато една от живеещите там тръгна да влиза, носейки някакви големи пакети, а той предложи да й държи вратата. Кутията с инструменти и безупречната му униформа с логото на несъществуваща компания за водопроводни услуги се оказаха магически.

След като влезе в апартамента на Трой, отново се оказа късметлия. Алармената система беше някакъв боклук, серийно производство, използващ старомодна безжична технология — достатъчно лесна, за да я блокира с устройството, което беше изобретил, ползвайки компоненти, купени онлайн.

Той стоеше насред дневната на Трой и движеше тесния лъч на фенерчето си из пространството. Обзавеждането беше в различни топли нюанси, които го караха да мисли за мед и уиски. Не беше изненадващо, че имаше няколко произведения на изкуството, разпръснати из стаята. Лъчът светлина танцуваше по стъклена купа, която грееше в ярки сини и жълти цветове. Две абстрактни картини в богати, ярки като бижута тонове рамкираха канапето.

Той не беше дошъл тук заради изкуството.

Прекоси лъскавия дървен под, избягвайки килимчетата, за да не остави отпечатъци от обувките си, и тръгна по коридора. Търсеше стая, която да прилича на домашен офис. Бизнес дама като Вирджиния Трой със сигурност имаше такъв.

Намери спалня, превърната в библиотека. Имаше диван, който вероятно се разгъваше и като легло. Стана му забавно, когато видя много истински книги по рафтовете. Наистина, кой четеше книги в наши дни, когато онлайн вселената предлагаше безкраен спектър от развлечения?

Разбира се, в ъгъла имаше бюро. Кобалтовосиньо стъклено преспапие притискаше малък куп фактури, бизнес кореспонденция и каталози от галерии.

Той не беше дошъл и за обичайните документи.

Отвори първото чекмедже и започна да търси ключа към миналото.

В началото всичко изглеждаше толкова лесно, толкова просто — до момента, в който Хана Брюстър бе скочила от скалата.

Брюстър беше най-добрият му залог и когато тя излезе от играта, беше принуден да потърси нов подход. Не можа да повярва на късмета си, когато откри, че собственица на галерия на име Вирджиния Трой е била единствената истинска връзка на Брюстър с външния свят.

Веднага разбра, че името Трой не може да бъде съвпадение. Когато научи, че Вирджиния е дъщерята на Кимбърли Трой, почти изпадна в еуфория.

Веднага започна да проучва света на Вирджиния Трой. Казваше си, че не може да си позволи да пришпорва процеса, но изпадна в паника, когато откри, че тя се е свързала с Ансън Салинас седмица след смъртта на Брюстър. Имаше само едно смислено обяснение — Трой се беше натъкнала на нещо, което я бе накарало да осъзнае, че има много скрити пари. Тя търсеше ключа. Очевидно не знаеше, че го притежава, в противен случай вече щеше да е открила липсващото богатство.

Не откри никаква полезна информация в бюрото.

Малко по-късно се отказа от търсенето и излезе в коридора. Когато мина покрай съседния апартамент, чу приглушени стъпки от другата страна на вратата. Смъкна козирката по-ниско над очите си. Отмина асансьора и бързо се отправи към стълбите.

Щом влезе в гаража, той се измъкна през сервизната врата, водеща към алеята. Колата му беше в една странична улица на няколко пресечки.

Той седна зад волана и бавно се отдалечи от бордюра. Имаше още едно място, което трябваше да претърси, преди да се откаже. Това вероятно щеше да бъде загуба на време, но трябваше да провери подробно. Залогът беше твърде голям. Смъртта на Брюстър беше непредвидена беда. Вече почти чуваше тиктакането на часовника. Трябваше да изпревари събитията.

Следващата стъпка беше да влезе в галерията на Трой. По-рано той беше преминал бавно покрай входа й и видя жена на средна възраст, която седеше зад бюрото — без съмнение, помощничка на Трой. Щеше да почака до по-късно вечерта.

Последните думи на Брюстър прозвучаха в ума му. Глупак си, че се върна. Ключът принадлежи на децата. Наистина ли мислиш, че биха забравили какво причини на семействата им? Ти си мъртъв. Просто още не го знаеш.

Луда кучка.