Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (23)

Глава 23

Те отново си взеха готова храна за вечеря. Вирджиния се замисли за новия си режим на хранене, докато изхвърляше остатъците в съответните контейнери за рециклиране и компост под мивката.

— Осъзнаваш ли, че не получавам обичайната си порция зеленчуци? — каза тя.

— В пицата имаше доматен сос — посочи Кабът. — И маслини. Те се броят.

— Технически казано, мисля, че доматите се смятат за плод.

— Имахме нужда от храна за утеха. Беше труден ден.

— Вярно е. — Тя затвори вратата на шкафа и го погледна. — Какво следва сега?

— Трябва да поговорим с някои хора в „Найт Уоч“.

— Не бих се изненадала да разбера, че от отдела за човешки ресурси на компанията са предупредили служителите да не разговарят с никого, освен с полицията.

— Да, сякаш това ще накара хората да млъкнат. Мога да се обзаложа, че деветдесет и девет процента от служителите в „Найт Уоч“ вероятно са издрънкали всичко, което знаят, в социалните медии. Ще видя какво мога да открия онлайн.

— Ще направя каквото мога, за да ти помогна, но имаме работа с хора, които работят за високотехнологична компания. Те би трябвало да са много по-напред от мен, когато става въпрос за навигация в онлайн света.

— Би трябвало да са на светлинни години и от мен.

Кабът седна на мястото си до кухненската маса и отвори компютъра си.

— Но това може да се окаже тяхната ахилесова пета.

— Какво те кара да мислиш така?

— Защото няма да се опитвам да играя техните игри онлайн. Аз ще ги проследя и ще говоря с тях очи в очи. Не вярвай на филмите и телевизионните предавания за престъпници, разкрити от фантастични криминални експертизи и екзотични профайлинг техники. Истината е, че повечето разследващи дейности се извършват по методите на старата школа.

Тя се усмихна.

— Защото хората са си хора, независимо какви технологии използват, нали?

— Така е. — Кабът затрака по клавишите. — Ключът при технологиите е, че хората, разчитащи на тях, обикновено вярват, че са анонимни. Това на свой ред ги прави невнимателни.

— Добре, разбрах.

— Което не означава, че фирмата „Кътлър, Сътър и Салинас“ не може да използва услугите на някой с наистина специални компютърни умения — добави Кабът. — Ние с Ансън и Макс сме доста добри, когато става въпрос за намиране на хора онлайн, проверки на биографични данни и търсене в стандартни бази данни. Но това не е същото, като да можеш да проследиш лошите момчета, които хакват кодираната база данни на компанията. Ето защо ние не се занимаваме със случаи, свързани с киберсигурността.

— Чела съм, че хващането на онлайн престъпниците е безкрайна игра на котка и мишка. Толкова много от тези удари се извършват от пирати, опериращи от други страни. Дори да ги намерят, е невъзможно да ги затворят.

— Ето защо оставяме този вид работа на големите компании. Но винаги ще има измамници, действащи на по-ниско ниво, мошеници, манипулатори, изнудвачи и счетоводители, които финансират пенсионирането си, като присвояват печалбите на работодателите си.

Вирджиния замръзна.

— Като майка ми?

Кабът вдигна глава и я погледна загрижено.

— Ако майка ти е успяла да измами Куинтън Зейн, тогава мога само да кажа: „Добре свършена работа“. Може би е единственото възмездие, което ние, останалите, някога ще видим.

Тя се обърна и се облегна на ръба на плота.

— Мислиш ли, че е възможно Зейн да е стрелял по теб днес?

Кабът поклати глава.

— Вътрешното ми усещане е, че не е той.

— Какво те кара да го кажеш?

— Зейн щеше да измисли по-добър план. При него не би имало труп с няколко куршума, захвърлен до къща, която е притежавал.

Вирджиния кимна.

— Както и свидетел, който би направил всичко възможно, за да накара полицията да възобнови делото срещу Куинтън Зейн.

— Случилото се днес беше доказателство за небрежност. Ако Зейн все още е жив, той е успял да остане скрит през всичките тези години. Какъвто и да е той, знаем, че не е небрежен.

— Това не звучи успокояващо, но разбирам какво имаш предвид.