Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (20)

Глава 20

— Снощи, след като ти си легна отново, направих някои проучвания относно „Найт Уоч“, технологичната компания, в която е работила Сандра Портър — каза Кабът.

Той седеше зад волана на сивия си джип. Вирджиния беше на седалката до него. Бяха изминали около четиридесет минути от приблизително едночасовия път с кола до Уолъртън и мястото на първия лагер на Куинтън Зейн. Преди малко той беше напуснал междущатско шосе номер 5 и сега се движеха по двулентов път през слабо населен район. Малки градчета, ферми и някое и друго ранчо разнообразяваха пейзажа.

Дотук разговорът на предната седалка на джипа беше учтив, но не и непринуден. Той предположи, че вече знае точно какво означава фразата да стъпваш на пръсти.

Разбираше, че не може да хвърли цялата вина за деликатното напрежение на предната седалка върху горещата среднощна целувка. Гледката на кобура с пистолета му, който бе взел от жилището си на излизане от града, беше накарала Вирджиния да присвие очи.

— Възможно е да си имаме работа с убиец — каза той.

— Знам — отвърна тя.

Това май беше всичко, което бе изрекла през последните няколко мили.

Вирджиния отклони вниманието си от пътя достатъчно дълго, за да му хвърли бърз любопитен поглед.

— Спомена, че „Найт Уоч“ е технологична компания.

— Да, в смисъл че продава продукти онлайн и няма определен търговски обект, но доколкото мога да преценя, това си е просто порядъчна търговия.

— Какво предлагат на пазара?

— Според уебсайта предлагат разнообразие от персонализирани помощни средства за сън. Билкови продукти, ръководства за медитация, които би трябвало да помагат на страдащите от безсъние да заспят, индивидуални онлайн терапевтични сеанси за сън, специална музика, предназначена да подпомогне заспиването — такива неща.

Вирджиния се замисли над това.

— Сектата на Зейн е продавала програма, която според него би позволила на хората да контролират сънищата си и да направляват потенциалните сили на ума.

— Организацията на Зейн си беше чиста пирамидална схема на няколко нива. Клиентите трябвало да откупуват преминаването си към следващото ниво. Освен това те постигали напредък само ако доведат нови клиенти.

— Това изглежда донякъде подобно на продажбата на терапии срещу безсъние.

— „Найт Уоч“ може и да продава боклуци против безсъние, но мога да кажа, че бизнесът им не е пирамидална схема.

— Е, вероятно всичко това може и да е фалшиво, но с оглед броя на хората с нарушения на съня, които отчаяно се нуждаят от добра почивка, предполагам, че бизнесът върви добре.

— Достатъчно добре, за да привлече вниманието на фирма за рисков капитал преди една година — каза Кабът. — „Найт Уоч“ е усвоила този първи етап от финансиране и се говори, че се готви да потърси и друг.

— Предполагам, че си проверил хората, които управляват „Найт Уоч“?

— Така е. Подобно на повечето нововъзникнали фирми, тя все още е малка организация. Основател и главен изпълнителен директор е Джош Престън, бивш компютърен вундеркинд, направил първото си състояние, преди да стане на тридесет години. Той проектирал приложение за социални медии, което било изключително успешно. Една от големите компании го закупила. Изглежда, че той се е помотал известно време, наслаждавайки се на парите си, а след това е решил да се преоткрие с „Найт Уоч“.

— Иска да провери дали може да уцели джакпота два пъти?

— Вероятно. Но най-важното е, че според бизнес медиите Престън е само на тридесет и пет и никой от служителите му не е над тридесет години.

— С други думи, никой, свързан с компанията, не би могъл да е Куинтън Зейн — каза Вирджиния.

— Не.

— Предполагам, че това би било твърде лесно.

— Да. Ето защо се връщаме в началото.

Вирджиния отново го изгледа изучаващо.

— Защото си сигурен, че трябва да има някаква връзка между Хана Брюстър, Сандра Портър и миналото.

— Мисля, че е така, да.

Спряха за кафе в малък ресторант в Уолъртън, а после Кабът измина последните няколко километра нагоре към гъсто залесените хълмове. С приближаването към старата къща Вирджиния ставаше все по-напрегната. Не беше единствената, помисли си той. Той също беше нервен.

Последният участък от пътя беше с повредена от времето настилка и широк едва колкото джипа.

Голямата къща беше триетажно чудовище, изградено от камък и дърво през миналия век. Издигаше се в края на дълга изровена алея. Разположена в тясна продълговата долина, сградата почти никога не беше огрявана от достатъчно дневна светлина дори в разгара на лятото. Сега, в края на зимата в Тихоокеанския северозапад, тя беше потънала в сенчест полумрак.

Вирджиния огледа къщата с мрачно изражение.

— Сякаш е излязла от филм на ужасите.

— При това с лош край — каза Кабът.

Той премина между двойката каменни колони, които маркираха началото на алеята. Останките от старата порта висяха на ръждясали панти.

— Спомням си, че портата винаги беше заключена и охранявана — каза Вирджиния. — Зейн ни казваше, че е заради собствената ни безопасност.

— Първото правило при създаването на секта е да изолираш последователите си — каза Кабът.

— Той беше абсолютен социопат.

— О, да.

Кабът спря колата на поляната. Двамата с Вирджиния поседяха мълчаливо за миг, разглеждайки мрачната къща.

— Тук е започнало всичко — каза Кабът. — Трудно е да се повярва колко много хора са се хванали на лъжите му.

— Надяваш се да откриеш някаква диря за самоличността на новия собственик, нали?

— Това определено би било интересно.

Той грабна якето и кобура с пистолета си от задната седалка, отвори вратата и излезе.

Вирджиния взе якето си и застана до него пред голямата кола.

— Не смятам да ти давам съвети как да си вършиш работата — каза тя, — но това, технически погледнато, е частна собственост.

— Не се притеснявай, няма да влизам с взлом. Искам само да огледам наоколо. Но ако някой се появи, ние сме двойка граждани, които са се загубили тук, в полето. Нашият GPS не работи, затова сме спрели да попитаме за посоката.

— Добре, предполагам, че звучи разумно. Често ли правиш такива неща?

— Не, но все още съм нов в частния разследващ бизнес. Правех го често при последната ми работа.

— Това ще да е било, когато си бил началник в полицията?

— Аха.

— Наистина ли беше уволнен от този пост?

— Дълга история.

— Което означава, че няма да ми кажеш, нали?

— Може би друг път.

Кабът прекоси обраслата с бурени поляна и приближи входната врата на старата къща. Вирджиния го последва.

Той се качи по стълбите и почука няколко пъти по вратата. Не беше изненадващо, че нямаше отговор. Блясък на неръждясал метал привлече погледа му. Той погледна надолу към дръжката на вратата.

— Нова ключалка — каза той.

— Новият собственик вероятно е поставил нови брави, за да предотврати влизането на скитници и самонастаняващи се.

— Или това, или планира да прекара известно време тук.

— Съмнявам се, че би го направил засега — каза Вирджиния. — Ако това място е стояло празно няколко години, то може да не е годно за обитаване. Новият собственик ще трябва да свърши много работа. Вероятно се нуждае от нова инсталация като начало. Кухнята и баните ще трябва да бъдат ремонтирани.

— Зависи от това какво възнамерява да прави новият собственик с това място — каза Кабът.

Той слезе по предните стъпала и се насочи към най-близкия прозорец.

— Наистина имаш подозрения за новия собственик, нали?

— Съвпадението ме притеснява. Защо, след като с години е била под възбрана, някой ще реши да я купи сега?

— Трябва да допуснем възможността, че някой е видял в това неочаквано добра сделка и я е взел с идеята да я ремонтира и да я продаде с печалба. — Тя погледна покрай него към главната къща. — Мразя това място.

— И аз самият не го обичам.

— Чудя се дали новият собственик знае, че някога тук са живели убиец социопат и неговата секта — каза Вирджиния.

— Добър въпрос — съгласи се Кабът.

Всички прозорци бяха закрити с избелели пердета. Той можеше да види много малко от интериора.

— Ще огледам отзад — каза Кабът. — Защо не почакаш в колата? Ще ти бъде по-топло.

— Добре.

Тя се върна при колата, отвори вратата на пътника до шофьора и се настани на седалката. Остави вратата отворена и го наблюдаваше замислено и тревожно.

На Кабът му хрумна, че може би беше голяма грешка да я доведе тук. Но от друга страна, се съмняваше, че би могъл да я убеди да остане в Сиатъл. Тя държеше да бъде до него в това. Бяха заедно от много кратко време, но той вече я познаваше достатъчно добре, за да знае, че тя ще бъде до него до края.

Той заобиколи къщата и се изкачи предпазливо по прогнилите стъпала на задната веранда. Стомахът му се сви при вида на портата на покритата барака за дърва. Едно от задълженията на момчетата беше да подреждат нацепените дърва и да ги внасят в къщата през вратата на бараката, която се отваряше към килера.

Той тръгна надолу по верандата към вратата на кухнята. На прозореца нямаше пердета. Нямаше никакви признаци за започнал ремонт.

Старомодната кухня беше в плачевно състояние. Но на плота, близо до мивката, имаше малка купчина празни кутии от енергийни напитки. Очевидно, новият собственик беше посещавал имота си.

Ключалката на вратата на кухнята беше нова, като тази на входната врата. Кабът опита дръжката. Не се отвори.

Той погледна назад към бараката за дърва. Тя нямаше ключалка. Може би новият собственик не знаеше за вътрешната врата.

Той тръгна обратно през верандата. Едва доловим шум от движение далеч зад дърветата го накара да замръзне. Имаше време само да помисли „не е елен“ и да се просне по корем, преди първите куршуми да се забият в стената на къщата на по-малко от метър над главата му.

Пистолет. Не беше пушка.

Той измъкна пистолета си изпод якето и стреля по дърветата, целейки се високо, защото не можеше да види целта си.

Ответният огън имаше ефекта да стресне стрелеца в гората. От храсталака се чу силен пукот.

Кабът се възползва от възможността да се претърколи към отсрещния край на верандата, пъхайки се под парапета. Затича се да се скрие зад ъгъла на къщата.

Зад него се чуха още изстрели, но бяха нахалост.

Той заобиколи към предната част на къщата и видя Вирджиния. Тя все още седеше на седалката до шофьора и изглеждаше зашеметена.

Между него и колата имаше голямо открито пространство. Би могъл да се затича, но това би изложило на риск Вирджиния.

— Ключът е в стартера — извика той. — Махни се от тук!

Нареждането му развали магията, която сякаш я бе приковала. Тя се стресна и се метна на седалката на шофьора.

Кабът чу още една серия от изстрели. Той се обърна и отново стреля в дърветата, надявайки се да отвлече вниманието на стрелеца достатъчно дълго, за да може Вирджиния да се измъкне.